В „Х Фактор“ първо ме отхвърлиха, а после ме обявиха за бъдеща звезда, разказва перипетиите си изпълнителката на „Как се ражда любов“

- В навечерието на Коледа представихте новата песен на Вида Пиронкова „Как се ражда любов“, която обещава да стане не по-малък хит от „Гълъбо“. Как се срещнахте с композиторката?

- С нея ме свърза мой приятел, който също е музикант, и аз бях много щастлива от този факт, защото нейното творчество е повече от прекрасно!

- Чувствате ли се поласкана, че тя избра тъкмо вас да изпеете най-новата й песен?

- Разбира се, че се чувствам поласкана, това е огромна гордост, тя е топ композитор на България. Радвам се, че двете с нея се усетихме още от самото начало и си допаднахме една на друга. Все пак сме и една зодия – Близнаци.

- Какъв е екипът, с който реализирахте песента? Лесно ли се сработихте?

- Екипът, с който реализирахме проекта, е страхотен. Това са едни момчета с много креативни идеи, сработени до съвършенство, водени от Иван Димитров – Торекс, човека основател на снимачно студио Torex. Безкрайно позитивни, усмихнати, с чувство за хумор млади хора, които приеха присърце идеята ми и направиха всичко възможно, за да я реализират! Много бързо се сработихме и мога да кажа, че за едно денонощие намерих нови прекрасни приятели!

- Вие сте и продуцент на видеоклипа, което е необичайно за една млада певица. Разкажете как го заснехте, как избрахте мястото.

- Аз съм продуцент на клипа, така е. Наистина е много необичайно, особено за човек, който прави първите си по-професионални стъпки в този бизнес. Трудно беше. Напрежението беше много голямо, защото трябваше да се организират страшно много неща и то в най-малките им детайли. Невероятно красивата гледка, която сме заснели в клипа на „Как се ражда любов“, е много символична за мен и моето семейство. Още от двегодишно дете родителите ми ме водят по тези места всяка година, закърмена съм с тях и те са позиционирани на много специално място в моето сърце. Голяма част от детството ми е минала там. Обичам тези богатства на нашата страна и исках да ги покажа на хората, които не са ги виждали. Явно имам организационни умения, защото нещата се получиха, разбира се с помощта и на мои приятели, спонсори, както и на екипа! Заснемането беше изключително забавно, много динамично и интригуващо.

- Кой е актьорът, който участва редом с вас?

- Той е професионален спортист, персонален фитнес треньор, каскадьор и модел – Георгиос Сърбинов. Снимал се е в много проекти, както и в американската продукция „300 – Възходът на една империя“. Има доста добър опит пред камера, което беше много полезно по време на снимките.

- Разкажете нещо повече за себе си. Родителите ви имат ли общо с музиката, подкрепят ли ви във вашите начинания?

- Аз съм родом от Хасково – един изключително красив град. Горда съм, че съм родена в града на Богородица, знаете, че там се намира най-високата статуя на Богородица в света и е вписана в рекордите на Гинес! Завършила съм математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ в Хасково и след това бакалавър със специалност политология в Университета за национално и световно стопанство - София. Моето семейство не се занимава професионално с музика, те са в друга сфера, но са изключително музикални всички, майка ми, баща ми, баба ми. Единият ми дядо е уникален певец, а дргият, светла му памет, също пееше страхотно и свиреше на цигулка. Семейството ми е било и Е плътно зад гърба ми, във всяко житейско начинание, подкрепят ме силно и вярват истински в мен – това е всичко, което е нужно на едно дете с такава огромна и трудно постижима мечта. Казвам дете, въпреки че вече не съм, но за тях винаги ще бъда.

 

Бойко Илиев: Не мога да понасям актьора на щат

Излизахме на сцената и не знаехме защо играем, публиката – докарана под строй с билети от профсъюзите. Исках да срутя тази стена, признава режисьорът

- През януари организирате Фестивал на българската драматургия. Защо го правите? Какво ще покажете?

- Нарекохме третото издание на фестивала „Януари“ по емблематичната пиеса на Радичков. Още през 2015 г., когато създадох Нов театър – НДК, казах, че той ще е обърнат към българската драматургия, ще възродява български автори и ще обръща внимание на съвременните. Смятам, че нещата се изостриха в общественото пространство и все повече този наш опит за мисия се потвърждава – просто нашето общество, ако има такова, се нуждае много от българските автори, смисли, думи. Това го усетих и пътувайки в чужбина с „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“. Така че това обръщане на внимание към българската драматургия ще го преследваме, докато имаме сили, и смятам, че е изключително нужно и навременно за българския зрител. В третото издание на фестивала можем отново да се срещнем с Яворов, Димитър Димов, Емилиян Станев – тези автори не бива да слизат от българската сцена. Разбира се, много ми се иска да се раждат и нови пиеси на базата на съвременни автори. Ето сега вече имаме премиера и на пиеса на Калин Илиев – „Пикльото“. Ще вземат участие и пиеси на Здрава Каменова, Иван Юруков и Александър Урумов.

- Предстои ви и европейско турне, пак през януари. С кои постановки?

- Започваме с „Поручик Бенц“ на Димитър Димов на 26 януари в Цюрих. Тази пиеса направих преди няколко години. Обикаляйки България, тя намери сериозен отклик и е естествено продължението да посетим с нея, вероятно и с други спектакли като „Антихрист“ по Емилиян Станев, българите зад граница. Започваме с няколко турнета от по три града в Европа, а по-нататък – вероятно в САЩ и Канада. Създадохме контакти, които искат своето, така да се каже. Българските общности в Европа и Щатите са много сериозни и искат да чуят родното слово, наши истории.

- Защо се връщате към автори, които все по-малко се изучават в училище, да не кажа, че са почти непознати за младото поколение? Правите ли някаква аналогия със съвремието?

- Защото те не само ни дават сила с поетиката на словото, а са и сериозно актуални – например „Антихрист“. Аналогията сама се налага. В романа на Емилиян Станев се визира времето на падането под османско владичество – края на 14-и век, и защо това се случва. Това „защо“ като че ли стои много категорично и в съвремието ни. Какво се случва с нас самите, разяждането на душите ни, разпадането на ценностите, което естествено води до разпадането на националния дух, което пък води до размиване на нацията. За мене това е едно пагубно явление, което като че ли все още няма сериозно противодействие в европейски мащаби – виждаме какво се случва на много места по континента. Политиката, която се водеше от страна на Европейския съюз, естествено доведе до ярост, гняв, който се превръща в унищожение. Така че „Антихрист“ наистина си го поставих като своеобразна мисия – да намеря онова същностно произведение, с което мога да реагирам на онова, което се случва с нас самите в днешния ден. „Антихрист“ звучи съвременно и аз го усещам в публиката, която го съпреживява.

 

* Гери Малкоданска вае фигура с главата надолу

* Радо Шоу получи Златна лира

Актьорът празнува 30 години на сцената

* Татяна Дончева свири на концерт, посветен на двама диригенти

* Японци харесаха турския актьор Фуркан Палали

* Секс - само след сватбата

Звездни дами остават девствени до брака

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 2 ЯНУАРИ!