Колегиумът на Международната академия по журналистика "Европрес" отпразнува днес в Пловдив Световния ден на свободата на пресата - 3 май, заедно с преподаватели от департамента за аудио-визуални изкуства и мултимедийни продукти на Колеж "Източен европейски образователен център" и гости от Центъра за икуминически диалог "Свети Апостол Ерм".

"Журналистиката е комуникативна професия. Ползвайки медийното пространство, тя осведомява обществото, съдейства за развитието на образованието, науката и културата. Ролята и значението на пресата и преди, и днес, са важни за обществото като цяло и за всеки отделен човек. Прочетеното в нея влияе върху възгледите и ценностната ориентация на личността и предлага модели за мислене и поведение", заяви в словото си председателят на Международната академия по журналистика "Европрес" Георги Найденов. Той цитира емпирично проучване, според което в света в мовента се печатат и разпространява около 9500 ежедневника с еднократен общ тираж от 530 милиона екземпляра. В различни кътчета на планетата пък работят 1,8 милиарда радиоприемници и 650 милиона телевизора.

Навръх Световния ден на свободата на пресата в Пловдив тържествено бе открит и мемориален кът на руския поет Мелд Тотев по повод 80-годишнината му. Мелд Тотев е син на българския политимигрант Георги Найденов Тотев, родом от пловдивското село Царацово, който след Септемврийското въстание бяга в Москва. А когато малкият осеммесечен Мелд, кръстен с началните букви на Маркс, Енгелс, Ленин и Димитров, баща му е репресиран. Така момчето с име на "комунистически светии" поема в живота си с клеймото "Син на враг на народа", но по пътя на баща си. Мелд Тотев завършва журналистика, работи в списания и радио, чете философия и литература, интересува се от европейските и световните личности и събития. Мелд Тотев е малко познат руски поет. Поезията му според критика Лев Гунин от Канада е на "другото битие". В неговата поезия обаче има и следи на неговите български корени. И както споделя в стихотворението "Отзад-напред":

По кръв съм тракиец, привлича ме адът

без време от стръвни вакханки аз бях...

В края на "перестройката" Мелд Тотев вижда за първи път публикувани няколко свои стихове. Първата му и единствена книга "56 тетрадки" излиза след смъртта му през 1997 г. Книгата му "Блуждаеща болка" бе представена за пръв път в България през 2016 г. от Дружеството на пловдивските журналисти към СБЖ и фондация "Помогни на нуждаещите се". Международна академия по журналистика "Европрес" присъди посмъртно почетното звание "Адютант на истината" на Мелд Тотев, останал с талантливото си перо в пресата и поезията като рицар на добротата и правдата.