Защитници на културното наследство протестираха със закъсняло възмущение срещу събарянето на т.нар. Двойна къща на столичния бул. „Васил Левски“ №19. И стовариха вината върху доскорошния министър на културата Вежди Рашидов. Той отрече да е нареждал събарянето на паметника, нито пък е знаел кой е собственикът, който се оказва небезизвестният Киро Японеца. Каква е историята, на която две национални телевизии дадоха гражданственост?

Къщата е обявена през 70-те години за паметник на културата и статутът й е бил запазен до миналия ноември, когато Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) го отнема. Сградата - тънала години наред в запустение, оглозгана от скитници и наркомани, претърпяла и два пожара - от паметник на културата се превръща в паметник на разрухата. И според оценката на НИНКН вече „не се вписва хармонично в околната среда“. Понеже околната среда отколе е променена съобразно новото строителство в стил „посттоталитарен ампир“, както ехидно го наричат архитектите. Той пък от своя страна също възниква без съобразяване с наличната околна среда на стари къщи и кооперации. И така се получава омагьосаният кръг, за който са отговорни ред институции, фактори и най-вече законодателството, което указва критериите и нормите за съхранение и поддръжка на архитектурните паметници. Такова е законодателството, което министърът на културата е длъжен да спазва. И той го прави.

А от подвизи с живите вериги пред багерите, освен негодуващите да се надишат с пушилката на руините, друга полза няма.

Полза ще има, ако се въведат драконовски мерки спрямо собствениците на сградите с исторически биографии. Като преди това се направи пълен списък на застрашените обекти. Цивилизована Европа това отдавна го е измислила и въвела като практика. И знаете ли защо вековни къщи и замъци се продават евтино, а някои и на безценица - защото купувачите заедно с имота получават толкова задължения към държавата за опазване на културното наследство, че само здравата надвили на масрафа си мераклии могат да притежават ценните имоти. Ако ли не спазват изискванията - плащат заробващи глоби. Такива изисквания и санкции у нас не се прилагат.

Ето какво гласи благият закон, действащ у нас: „При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Преди пристъпване към необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи лицата първо уведомяват за това кмета на общината и ръководителя на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност.“

В случаите, когато тези условия не се спазват, „върху имота следва да се впише законна ипотека в полза на държавата, съответно общината, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски. Държавата, съответно общината, може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс.“

В случая извън правомощията на Министерството на културата е да регулира стопанисването на имота. Задължение на общината е да се погрижи за реставрацията му и да го ипотекира, за да си възстанови разходите. А от добрата воля на угрижените за хубавите стари сгради, оставени на произвола, зависи ето що - вместо да пъчат голи гърди срещу булдозерите, да се заемат със законотворчество и превъзпитание на съответните собственици. Понеже масовият мотив при купуване на подобни имоти е да се усвои апетитният терен, за да се застрои отново, а наличните защитени постройки да се доведат до негодно и опасно за живеещите наоколо състояние. Понеже не се упражнява контрол и не се санкционира подобаващо.

Същото беше и при скандалното посегателство над старите тютюневи складове в Пловдив. Тогава пак имаше опити да бъде вменена вина на културното министерство и пак се оказа, че то е набедено.

А колкото до сегашния собственик на проблемния имот, личност с криминална слава - как се е сдобил с него, е в компетенциите на правосъдието. А какво възнамерява да строи на това място, е въпрос на градоустройствена политика и намеса на съответните компетентни институции.

На Монмартр, на пъпа на Париж, има запазено едно лозе. Човекът си го има по наследство от незапомнени времена, поддържа си го и няма сила, която да го застави да го продаде. Защото властите го закрилят. Ако на мястото на културния паметник се изкопае подземен паркинг, това също ще стане с благословията на съответните власти. Така е то. В Париж - на баир лозе, у нас - под земята гараж.

Кой събори Двойната къща?

Културната история се опазва с постоянство и контрол. Софийската Двойна къща, една от най-оригиналните стари сгради, беше разрушена поради снизхождението и нехайството на законодателите. Случаят поставя на дневен ред въпроса - носят ли отговорност факторите, които не престъпват закона? На кого да угодят по-напред - на него, или на гражданското общество?