Франциск е поставен на изпитание по време на посещението си в Мианма

Папа Франциск посещава Мианма и Бангладеш в момент, когато международната общност остро критикува суровите действия на Мианма срещу мюсюлманите рохинги и ги определя като “етническо прочистване”. Католическата църква обаче се противопоставя на тази квалификация и защитава цивилната лидерка на Мианма Аун Сан Су Чжи като единствената надежда за демокрация.

Следователно Франциск ще трябва да изпълнява сложна дипломатическа акробатика по време на посещението си от 27 ноември до 2 декември, което включва срещи със Су Чжи, с влиятелния главнокомандващ на армията на Мианма и с малка група рохинги, когато Франциск пристигне в съседен Бангладеш.

Отличителна черта на понтификата на Франциск е честото заклеймяване на неправдите, извършвани срещу бежанците. Затова ще се очаква той твърдо да се обяви против тежкото положение на рохингите. Но в същото време той е гост на правителството на Мианма и трябва да се грижи за благополучието на собственото си малко паство - малцинство от едва 659 000 католици в тази преобладаващо будистка държава с население от 51 милиона души.

“Нека просто да кажем, че това е много интересно от дипломатическа гледна точка”, отвърна говорителят на Ватикана Грег Бърк, когато беше попитан дали 21-ото чуждестранно посещение на Франциск ще бъде най-трудното за него.

Преподобният Томас Рийс - американски йезуитски коментатор - се изрази по-директно: “зпитвам голямо възхищение към папата и неговите способности, но някой трябваше да го убеди да не прави това посещение”, написа наскоро Рийс за “Рилиджън нюз сървис”.

Рийс заяви, че наследството на Франциск като непреклонен защитник на потисканите ще се сблъска със суровата действителност на нежеланите последици за християнското малцинство в Мианма, ако той отиде твърде далеч в защитата на рохингите от “прочистващите операции” на армията в щата Ракхайн.

“Ако действа като пророк, той ще изложи християните на опасност”, каза Рийс. “Ако си мълчи за преследването на рохингите, ще изгуби морално доверие.”

Франциск не е известен с придържането си към протокола и има склонност да нарича нещата с истинските им имена. Той обаче вече беше призован от католическата църква в Мианма и определения от него кардинал Чарлз Бо да се въздържа дори от използване на понятието “рохинги”, което повечето хора в Мианма отхвърлят.

“Папата очевидно приема сериозно този съвет”, каза Бърк. “Но ще видим.” “Франциск е използвал думата “рохинги” в миналото, когато порица “преследването на нашите братя рохинги”, осъждайки тяхното страдание, и призова те да получат “пълни права”.

Правителството на Мианма и по-голямата част от будисткото мнозинство не признават рохингите за етническа група, настоявайки, че те са бенгалски мигранти от Бангладеш, които живеят незаконно в страната. Властите им отказват гражданство, въпреки че те живеят от поколения в Мианма, известна също като Бирма.

Държавният секретар на Ватикана Пиетро Паролин каза, че Франциск вероятно ще призове за трайно решение за мюсюлманите в Ракхайн, което взема предвид колко “важно за хората е да имат националност”. Той отказа да използва понятието “рохинги” в интервю за Радио Ватикана.

Първоначално Франциск възнамеряваше графикът му с пътувания за 2017 г. да включва посещение в Индия и Бангладеш. Но подготовката в Индия пропадна, а Мианма беше добавена късно, след като Мианма и Светият престол установиха дипломатически отношения по време на посещение на Су Чжи в Рим през май.

Оттогава положението на място силно се влоши, след като през август рохингски бойци нападнаха обекти на силите за сигурност в страдащия от бедност Ракхайн. Мианманските сили за сигурност отвърнаха с унищожителна кампания срещу селата на рохингите, която ООН, САЩ и правозащитни организации окачествиха като “етническо прочистване” по учебник.

Повече от 620 000 рохинги са избягали в Бангладеш, където живеят в мизерни бежански лагери. Миналата седмица пратеникът на ООН , проверяващ твърденията за сексуално насилие в конфликта, каза, че широко разпространените групови изнасилвания и други форми на сексуално насилие, извършвани от мианманската армия срещу жени и момичета, може да представляват военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид.

Бърк възрази, когато беше попитан дали избухналото насилие е усложнило плановете на Ватикана и каза само, че различни “неща се случват” и “пътуване така или иначе ще има”.

Бо, който беше определен от Франциск за първия кардинал на Мианма през 2015 г., отказва да определи насилието като “етническо прочистване”, казвайки, че отговорът на армията е несъразмерен, но че е прибързано и безполезно да му се слага етикет. Той защити Су Чжи като единствената надежда на Мианма за демокрация, казвайки, че критиките срещу нея са “несправедливи” и че тя работи за прилагане на препоръките на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан за подобряване на възможностите за всички религиозни малцинства, включително християните.

Рохингите и военната диктатура

Преподобният Бернардо Червелера - редактор на осведомителната агенция “Ейша нюз”, която внимателно отразява католическата църква в Азия, каза, че очаква Франциск да използва посещението, за да помогне за укрепване на позициите на Су Чжи, чийто международен образ пострада заради кризата, въпреки че тя е ограничена от конституцията в това, което може да каже или да направи срещу армията.

“Въпросът с рохингите е “казус бели” за премахване на правителството на Аун Сан Су Чжи”, каза Червелера. “Ако махнем Аун Сан Су Чжи, ще се завърне военната диктатура, което значи подпалване на всички малцинства.”

(БТА, със съкращения)