Парадоксът на ферми и парадоксът на българите

Изводите - бързо и умно, решенията - тук и веднага

През 1950 г. Нобеловият лауреат по физика Енрико Ферми бил попитал по отношение на другопланетяните: „Къде са те? Ако наистина ги има, щяха да са тук и да ги виждаме около нас?” А българите сега се питат: „Къде са талантливите деца на България? Ако наистина ги има и обичат тази земя, щяха да са тук, да работят за благоденствието й и да се грижат за родителите си.”

Защо бягат от своята си родина? Може би защото умишлено им се внушава чувство за безперспективност и страх от трудностите тук, на собствената им земя. Затова поемат към чуждата, оформена във въображението им от медиите като „обетованата земя”. Трудностите, оскърбленията и униженията там обаче са много по-големи, презрението към емигрантите като към същества, неспособни да си организират добър живот в родината, няма как да не е болезнено.

Още по-болезнено е да признаеш грешката си, затова не я признават дори и пред себе си. Предполагат, че ако се върнат у дома, ще гледат на тях като на неудачници. Това е самоунищожителна масова психоза. Не, не е така. Все още ги чакаме, ала след време ще бъде късно за тях.

Засега няма достатъчно видими признаци за контрадействие от българската университетска и научна общност, и най-вече от държавните институции, което да бъде насочено към преустановяване на съществуващата от доста години крайно некоректна практика за тихо ограбване на готовия български интелектуален продукт. Само се констатира фактът, че България е най-големият износител на мозъци в цяла Европа и че интелектуалната имиграция засега е еднопосочна. Тя и в бъдеще ще остане такава, ако не се предприемат решителни контрамерки.

Някаква светлина в тунела, макар и едва мъждукаща, е разработеният от екипа на служебното Министерство на образованието и науката съвместно с екперти от БАН и висши училища, проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. Неочаквано смело в него е констатирано устойчиво изоставане на България в научното развитие (от 34-то през 1985 г. на 58-о място през 2015 г. по научни резултати), което от своя страна е довело до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам - и в приходите и качеството на живот. Има идеи и срокове за излизане от това пагубно състояние, но няма обществен кипеж и натиск науката да се превърне в действителен приоритет и двигател за растеж.

Фундаменталният проблем за науката като двигател за растеж на икономиката бе твърде дълго неглижиран от медиите и заместван с политически клюки. Затова сега научната общност трябва да се активизира и да защити правото си на самостоятелно министерство, различно от това, в което водещи проблеми са основното образование, учебниците и матурите. Необходима е и активна политическа воля, далновидност и решителност, за да се обърне посоката на научните резултати и тяхната икономическа възвръщаемост от низходяща във възходяща и да се сложи основата на нов, градивен етап в научното и стопанското развитие на държавата ни. При благоприятни перспективи за работа по специалностите им и при стимулиращо заплащане на труда им квалифицираните млади гурбетчии ще започнат да се завръщат.

Първа и задължителна стъпка към това неминуемо трябва да бъде разделянето на сегашното министерство на образованието и науката на две министерства: Министерство на образованието и възпитанието и Министерство на висшето образование, науката и технологиите.

В министерството, което ще отговаря за общото и професионалното образование, е наложително да се създаде и звено за профилактика и предотвратяване на противообществените прояви на подрастващото поколение (учещите и неучещите малолетни и непълнолетни). Негова основна задача трябва да бъде изследването на причините и разработването на методи за преодоляване на засилващата се склонност към агресия, както и създаване на нови форми за работа с лицата до 18-годишна възраст, необхванати от училищната мрежа.

Създаването, по-точно възстановяването, на самостоятелно ведомство за висше образование, наука и технологии ще даде стабилна основа и тласък за бърз скок в науката и икономиката, които са неразривно свързани. Всички наблюдения и анализи на глобалните тенденции показват, че доброто образование, науката и културата са най-важната предпоставка за успешно развиваща се икономика и добре уреден обществен живот.

Най-неотложното обаче, което трябва да се направи, е следващото Народно събрание още в началото на дейността си да се заеме с радикална промяна на законодателството ни, насочена към пресичане на възможността за присвояване на родния образователен и научен продукт. Не е нелогично други държави да насочват имиграционната си политика към привличане на най-умните и най-добрите. Нелогично е и граничи с национално самоунищожение, ако потърпевшата държава не реагира адекватно и не въвежда контрол и контрамерки срещу тази нелоялна конкуренция. На пагубния износ на генофонд и интелект трябва да се сложи край. Законодателните промени в тази посока са абсолютно наложителни, и то веднага, защото парите за пенсии на българските учители и университетски преподаватели сега изтичат в чужбина.

Всичко това не е невъзможно да стане и вероятно ще се направи. Това, което не може да се направи с пари, нито с много пари, става с ум и разум. Ако вдигнем отново погледа си към висините и си възвърнем самочувствието, ще стане.

 

*Авторката е дългогодишна преподавателка в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи