Първият конфликт на интереси е в Цитаделата на греха
П. К. Гълъбаров взема обществената поръчка по втория начин
През 1901 г. Народното събрание реши всички проблеми на отечеството и се хвана с публичния дом на столицата. Цитаделата на греха влезе в дневния ред на парламента. Чудовищни злоупотреби откриха депутатите при строежа на седем еротични павилиона. Те могат да се обобщят под шапката на онова, което днес наричаме конфликт на интереси.
На 29 ноември 1900 г. пуска кепенци Десетото народно събрание, а на 22 февруари 1901 г. отваря двери Единадесетото. По стародавна нашенска традиция новите силни на деня се запретват да омаскарят предишните. Начело с Найчо Цанов, група депутати внасят предложение за съдене на министри от бившия радославистки режим.
Идеята е приета със смазващо болшинство. Гласувана е комисия, която да разследва делата на ексуправляващите. Дванадесет разгневени мъже три месеца се ровят в архивите. Резултатът е обширен доклад, който вади наяве язвите на режима.
На 17 август Атанас Петров започва да чете изобличителния документ. След два часа преграква, сменен е от адаша Атанас Ибишев. Когато и той отмалява, четенето продължава Манол Златанов. После пак иде ред на Петров, който междувременно си е направил гаргара с лайкучка.
Три дни депутатите слушат за потресаващи злоупотреби. Шашми при събирането на средновековния данък десятък, въведен от правителството. Далавери с покупката на железопътни вагони. Спекулации около строежа на Варненското пристанище. Намеса в Софийската лотария. Корупция при даване под наем на Столичните минерални бани.
На 20 август иде ред на публичния дом. Този ден четец е Найден Корманов, който има баритонов тембър и ясна дикция. "По постройката на 7 здания за публични домове на Софийското градско общинско управление", обявява Корманов и начева изложението:
"Софийското градско общинско управление в заседанието си от 13 юлий 1899 г. се е занимало с въпроса за построяване градски здания за публични домове; след като е одобрило избраното от една предварителна комисия място за тези домове, решило е, щото постройката им да се отдаде на публичен търг."
Идеята на Общината е да консолидира проституцията в Централен публичен дом. Да събере на едно място червените фенери, пръснати из столицата. Най-много са по ул. "Мария-Луиза" и нейните пресечки. Тук въртят оборот фирмите "При двете бели гълъбици", "Орфеум", "2 февруари" и патриотичната "Сан Стефано". В този район приема гости и прочутият салон за еротични наслади на Мадам Цора. На самия тротоар пък ловят клиенти едрогърдата Драга Савич и дългобедрата Люба Лаговска.
Централният публичен дом има и хуманитарна мисия, защото ще даде подслон на такива като Драга и Люба, които се трудят на открито в студ и пек. За място е избран завоят на Владайската река при сегашната Сточна гара. Изготвен е архитектурен проект, изчислени са разноските. 159 998 лева и 41 стотинки ще струва храмът на удоволствията, теглят чертата специалистите. Така оформената обществена поръчка е обявена на търг на 16 август 1899 г.
"В този ден – сочи докладът на парламентарната комисия – оферти са били подадени само от Д. Баталов и С-ие с 24% над девиза (основната цена) и от Ст. Савов с 20% тоже над девиза и предприятието е било възложено върху последния. На следующия ден е станало претърг, при който са били подадени девет оферти, от които осемте все с цени над девиза (най-ниската е била на Д. Пиронков и Л. Хинков с 1.5% и най-високата на Братя Иванови с 14% над девиза) и една телеграфическа на Каназирски от гр. Пловдив, в която е казано, че приема предприятието с 12.5 % намаление."
Обществената поръчка отива при Каназирски, чиято оферта е най-изгодна. Той обаче разбира, че е допуснал грешка. Изсилил се е, като е предложил прекалено ниска цена. Павилионите са подложени на непрекъснато клатене и трябва да бъдат със завишена якост. Допълнителните материали ще го изкарат на червено!
Петър Каназирски си прави отвод. Следната 1900 г. се провеждат още няколко търга, но без резултат. Предприемачите или не се явяват, уплашени от високите изисквания, или офертите им са прекалено високи. Само архитект Алекси Начев предлага приемлив вариант, но той пък не се долюбва с кмета. Градоначалникът слага едно голямо "НЕ!" върху неговите бумаги.
През август в Общината постъпват две заявления за доброволно отстъпване на предприятието. Едното е от съдружниците Милош Георгиев и Кръстьо Спасов, другото е от лицето П. К. Гълъбаров. Офертите са равностойни – обещават образцов публичен дом срещу 15% над девиза. Това впечатление обаче е измамно, защото Гълъбаров има мощно предимство. Той е зет на просветния министър Димитър Вачов.
Гълъбаров тича при Вачов, той пък хуква при вътрешния министър Васил Радославов. Освен съпартийци, двамата са земляци от Ловеч. Вачов се кълне, че няма по-златорък майстор от Гълъбаров. Зет му е потомък на Кольо Фичето, изградил уникалния покрит мост в родния им град! За да докаже, че казва истината, Вачов подава на Радославов пачка "каймета", както тогава викат на едрите банкноти.
С писмо от 9 август вътрешният министър предлага на кмета да извика конкурентите, за да премерят сили помежду си. Да покани обаче и братята Андрей и Лазар Блажеви, които са депозирали оферта директно в Министерството. И то само с 12.5 % над девиза! С този ход Радославов засвидетелства своята безпристрастност.
Четецът Корманов отпива глътка вода, бърше мустак и продължава нататък: "На 11 август с. г. кметството с писмена покана е съобщило на горните лица да се явят пред тръжната комисия за претърг на 12 същия, който ще започне от 12.5 % над девиза, но предложителят П. К. Гълъбаров още тогава е писал забележка, че при отдаване по доброволно съгласие на предприятието никакъв претърг нямало нужда да става и затова не вижда защо да взима в него участие, толкова повече, че подадената от него на законно основание оферта е била най-износната – нещо впрочем невярно от фактическата страна на работата."
В този драматичен момент внезапно се появяват "Потайников & Щърбанов". С удар под пояса те предлагат услугите си срещу 9% над девиза. Още по-надолу, направо в слабините, удрят "Петров–Табаков и С-ие". На 16 август компанията депозира оферта, която надхвърля девиза едва с 12 лева и 45 стотинки! Същият ден кметът праща рапорт на Васил Радославов с мнение предприятието да се възложи върху последните.
"Министерството на вътрешните работи обаче – информира докладът – с писмо от 26 август с. г. № 3320 до кметството съобщава, без никаква мотивировка защо са игнорирани другите износни оферти – че разрешава щото предприятието да се възложи върху П. К. Гълъбаров с 15% над девиза, изплащане в облигации от вътрешния градски заем от 1897 г. по номиналната им стойност 50 л. зл. и с изменение на чл. 13 от поемните условия, дето извършването на предприятието вместо да стане в 5 месеца да се каже в "5 работни (от строителния сезон) месеца"."
Кметът възразява, че е кощунствено да се посяга на чл. 13. "Добре, хайде нека си останат 5 месеца", маха с ръка Радославов. Но дебело подчертава, че П. К. Гълъбаров е най-достойният кандидат.
На 12 септември 1900 г. между П. К. Гълъбаров и кметството е сключен договор № 22074. На 27 ноември с протокол № 62 Общинският съвет одобрява контракта. В него строителят се ангажира да вдигне Централния публичен дом с 15% над девиза, което прави 183 998 лева и 17 стотинки.
Найден Корманов поема дълбоко въздух за финалните думи: "Туй явно закононарушение, в полза на П. К. Гълъбарова и във вреда на интересите на общината, може да се обясни само с това, че г. П. К. Гълъбаров е бил виден член на властвующата тогава партия, зет на министъра на просвещението Д. Вачова и тогавашен народен представител. Няма нужда да се споменува, че тогава министър на вътрешните работи, който е извършил горните закононарушения, беше г. д-р В. Радославов."
Макар че взема обществената поръчка по втория начин, П. К. Гълъбаров се оказва достоен потомък на Кольо Фичето. Въпреки постоянното клатене, павилионите на Централния публичен дом са оцелели до днес. Сега се използват за нуждите на родното здравеопазване.