Партиите общуват ритуално, пазят статуквото

Заешка тупурдия прикрива политическия маразъм

Наближава краят на Председателството, правителството „Борисов 3“ превали едногодишния междинен финал. В света се разгаря наричаната хибридна фаза на геополитическото противопоставяне на Морската империя със Сухопътните й противници в Евразия. Подземни политически трусове и крайбрежни социални вълнения тревожат изведената от либералния си унес Европа. У нас обаче партийна заешка тупурдия опитва да поприкрие очевидния политически маразъм.

Западане, пропадане се усеща в периферията на страната. „Да оцелеем тук някак, а ония в София да правят, каквото щат!“, мислят и хортуват помежду си отчаяно-сърдите българи в умиращите села и затихващите градчета. Очевидно е там буквалното междуселищно безпътие, а също икономическата и морално-психологическата безпътица сред населението. Морална отпадналост, безразличие към случващото се, социална апатия се наблюдава дори в столицата и няколкото по-големи градове от икономически мърдащите.

По определение маразмът е общо отпадане на телесни и духовни сили поради старост или хроническа болест. Главната причина е хроничното обществено-политическо заболяване „либерална демокрация“, с което злонамерено е заразена родината ни. Застаряването на нацията е по-скоро следствие. Стар, държелив народ сме, преживели сме свирепи епидемии във вид на няколко страшни вековни „присъединявания и присъствия“. Тази почти 30-годишна е по-коварна, защото ни е поднесена като лечение. Бавно, трудно, но и нея ще изпъшкаме.

Бездънно е циничното лицемерие на западните ни „партньори“, лъжливи са конгречулейшънсите им, прегръдките и целувките. Преди 80 години през 1938 г. великите Франция и Великобритания „умиротвориха“ Хитлер като предадоха в ръцете му Чехословакия, на която преди това тържествено бяха гарантирали границите. Година по-късно вермахтът за броени дни прегази Полша, която онези великите уж щяха да бранят с война. Нищо не значат за тях обещанията и лигавщините им, както са несъществени и тези, които им се връзват на коварството.

Социалната апатия и повсеместното безразличие към политиците и техните празни шумотевици най-ясно се вижда в маразматичното състояние на техните партийни образувания. Те по същество са безидейни, политически безсилни и управленски безплодни структури за осъществяване на текущо администриране на територията по спуснати от Вашингтон и Брюксел указания и рецепти. Между тях няма и помен от същински сблъсъци за политики, за бъдещето на България и добруването на българите.

Очевидно е за мнозина, оттам са апатията и масовото отхвърляне на политическата „класа“. Заешка тупурдия са техните свади и нападки в парламента и медиите. „Пpавителcтвото на ГЕРБ няма алтеpнатива, пpедcpочни избоpи ще pазклатят cтабилноcтта на дъpжавата“, заяви по Коледа почетният пpедседател на ДПС Ахмед Доган. Така е, не е някакво прозрение, разбират го дори и бегло наблюдаващите политическите процеси граждани.

Защото покрай одобрението от Вашингтон нито някой ще ги свали от власт, нито дори те сами биха се спасили с още две, три или повече предсрочни оставки. Либерално-демократическата партия в Япония с две кратки прекъсвания управлява доста по-дълго, отколкото БКП у нас. Така приблизително е и в други демократизирани с чужди военни бази несуверенни страни. Щом назначените за администратори бързо схващат ясните послания и отбират от силни знаци, щом послушно изпълняват ценните указания.

Вкоренили се кадрово във всички властови структури, твърдо предпазени от реална конкуренция и дори редовно подкрепяни от правилно оглавена „опозиция“, спокойно стават безалтернативни. Няма защо да се тревожат предизборно, платени протести и „спонтанни“ флашмобове срещу тях не се организират. Същевременно водачът на обречената да управлява партия-клиентела партньорски е гушкан, цункан, потупван по рамото с „драги ми...“, посрещан с „мон шери“.

Туземните политпевци песни пеят за него, медийни чучулиги му чуруликат на ушенце, дежурните от соцоиолого-политологическата центурия ръсят бодри анализи за партията и правителството. На водача му остава едната дреболия - да „пише историята“! Както наскоро за ГЕРБ и премиера от паpламентаpната тpибyна шербетно се изрази новогербаджията Георги Марков. Очевидно уреден за депутат от унгарския премиер Виктор Орбан, когото от 20 години славослови под път и над път.

Сега се мазни за следващ мандат на „скромния любимец на Меркел, Макрон и цяла Европа, на самотния играч“ Бойко Борисов. Яко опъва жили човекът, нека го огрее. Важното е премиерът да не хваща много вяра на подобни изпълнения в своя чест. Довреме са те, промени ли се конюнктурата, пак ще има „бай Туй-Онуй“. Най-зелен, най-син, най правоверен християнин, сега и най-скромен и преливащ от толерантност – ще вземе да литне във висините! Да му дава Господ много здраве, все още е жив, та да се говори за него само в превъзходна степен!

Платените протести и „спонтанни“ флашмобове са предназначени за БСП, която все още, макар и полужива, е на политическия терен, въпреки настойчивите усилия на Луканов и Първанов да я усмъртят. Освен все по-неуспешно да изобразява лява партия и опозиция, столетницата се ползва за временно заместваща ГЕРБ, задължително с ДПС на гръб. За тесния кръг около партийния шеф това назначение е изгодно, като втори след ГЕРБ се чувстват комфортно, шумните атаки срещу управляващите, реално много повече им помагат, отколкото досаждат.

На власт със соцпартията или в опозиция на ГЕРБ – за ДПС разликите са незначителни. „ДПС е бацил - където влезе, не излиза“, както преди време заяви Ахмед Доган. Не излиза, защото никой не посяга да го извади. Отвън го бранят партньорите и едни от съседите, така му е гарантирано да заема съществен сегмент от политическия пейзаж у нас и да „раздава порции“ в администрациите и в икономиката.

Ръмженето срещу участието на сочения за националистически Патриотичен фронт (ПФ) в правителствената коалиция е ритуална поза, полезна и за ГЕРБ, и за ПФ. Реална конфронтация няма, кабинетът е обявен за безалтернативен. При ритуалното общуване далеч не винаги се откриват искрени чувства и намерения спрямо партньорите или опонентите. В политическия живот то следва да се възприема като своеобразна форма за оказване на внимание.

От друга страна чрез него се преследват няколко доста по-важни функции. Поддържат се и укрепват социално-психологическите връзки с електората; дават се уверения на външни сили за лоялност и последователност в изпълнението на поръчки и указания; осъществява се социален контрол и стабилизиране на взаимоотношенията сред актива; потвърждава се принадлежността към една или друга група; повишава се самооценката на ръководството; демонстрират се нагласи и ценности; сплотяват се целевите общности и се социализират младите им членове.

Основно ритуален е характерът на общуването между политическите партии-клиентели, израз е преди всичко на стремеж да се запази статуквото. Преследват и някои психотерапевтични ефекти – да се справят с фрустрацията от откъсването си от електората; да преодолеят напредващата самотност, отчужденост и тревожност сред българите; да формират наново чувство за общност с изоставените си партии сред желани социални групи.

Никоя партия не успява да постигне чрез ритуалните си пируети, тупурдии и настойчиво ухажване забележима част от поставените цели. Нито ГЕРБ се възприема за дясна, нито БСП за лява, нито ДПС за либерална, нито ПФ го броят за националстически. Онези в насипното състояние като седесари, реформатори и прочие пределни евроатлантисти съвсем не ги забелязват. Възприемат всичката политическа „класа“ като сбирщина от безидейни формации за взимане и употребяване на власт за лични и групови цели. Т. е за клиентели, каквито всъщност са.

Защото в различните си комбинации се провалиха в управлението. Защото животът в страната става все по-несигурен, държавата като присъствие неотклонно се смалява, все повече боледуваме и ставаме все по-малко, все по-необразовани и неквалифицирани. И това не е защото 80% от българите са дебили, защото само пърдят под завивките, хленчат и наглеят, както съскат професионални лъжци от параполитическия слугинаж.

Така е защото в тяхна вреда се управлява в отвън зададени рамки като за страна от далечната периферия на Европа и в този контекст се кадруват подходящите колониални администрации.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи