Обединените патриоти забравиха защо са във властта. Те имат трима лидери с три различни политики

Валери Симеонов прилича на тенджера под налягане, чиято клапа от време на време изпушва

Патриотизмът означава преди всичко любов, преданост и всеотдайност към народ и отечество. Без него няма държавност. Патриотизмът е факторът, върху който се създава, отстоява и утвърждава българската държава. Благодарение на него е съхранен дори в най-мрачните векове на чуждо робство българският етнос. А българското Възраждане, изградено върху идеите на патриотизма, превръща българския народ в съвременна нация.

Мащабите и всеотдайността на патриотизма се проявяват с невероятна сила в национално-освободителните борби и във войните за национално обединение. Историята свидетелства, че българската армия през 1912 г. нанася най-тежкото поражение на Османската империя през шестотингодишното й съществуване. За съжаление, плодовете на безпрецедентно високия патриотичен дух, проявил се с блестящите победи на българското оръжие, авантюристично и престъпно са проиграни от Кобургготската династия, управлявала България над пет десетилетия.

Едно от най-позорните петна в българската история ще остане участието на българско правителство в най-мащабния еничарски акт, извършван в Европа - бруталното налагане на македонизма на българите от Македония. Трагичните последици от този удар върху българския патриотизъм се чувства и днес.

Промените, настъпили след 1989 г., дадоха уникалната възможност на България за първи път в новата си история да възроди патриотичната идея, като я направи основополагащ фактор във външната политика. А това означава достойно, упорито, последователно и безкомпромисно отстояване и защита на българските интереси, водейки една прагматична, последователна, балансирана и високо професионална външна политика, стриктно съобразена с патриотичната кауза.

Свидетели станахме обаче на поредния парадокс в поведението на българските управляващи. Радикалните и дълбоки промени в държавата не промениха утвърдения от десетилетия „синдром“ на сервилност, слугинаж, продажност, груб конформизъм и хвърляне отново безусловно и безрезервно в обятията на новия „голям“ брат. За пореден път българската политическа прослойка гледа на външната политика не като сфера за защита интересите на България, а преди всичко като инструмент с чужда подкрепа да получи властови позиции. Унизително, но безспорен факт е, че няма кандидат за сериозен държавен пост, чиято кандидатура да не е „съгласувана“, т.е. утвърдена отвън.

На провеждането на тази зависима, т.е. марионетна външна политика, остро са реагирали някои патриотични обществени организации и авторитетни български общественици. Това е и причината голяма част от управляващите партии да осуетяват и провалят всякакви опити за формиране на сериозна патриотична политическа сила. А влиянието на утвърдената от десетилетия ВМРО да бъде силно ограничено.

С изграждането на Патриотичния фронт бе положено началото на частично обединение на патриотичните сили. С формирането на Коалиция „Обединени патриоти“ обаче този процес вместо да продължи, бе спрян. От организациите - 12 партии и обществени формации, бяха регистрирани само три - ВМРО, „Атака“ и НФСБ, след това бяха допуснати в коалицията още две - Съюзът на патриотичните сили „Защита“ и Средна европейска класа. Останалите бяха безцеремонно елиминирани, с което идеята за обединение на патриотично мислещите българи, бе провалена.

Патриотизмът изисква единомислие и единодействие на партньорите. Впечатляващо, но факт е, че дори сред останалите пет партии различията по основни направления на вътрешната и външна политика останаха. С пълно пренебрежение трите т. нар. „водещи” партии - ВМРО, „Атака“ и НФСБ, се отнесоха към позицията на „Защита“ при формирането на третия кабинет „Борисов“. Подобна позиция изрази и г-н Валери Симеонов в началото, т.е. правителство, формирано от ГЕРБ, да не бъде оглавявано от г-н Бойко Борисов. По неизвестни причини тази позиция бе изоставена и коалиция „Обединени патриоти“ влезе в кабинет „Борисов 3“.

Днес със съжаление може да се направи констатацията, че обединените патриоти забравиха защо са във властта. Те имат трима лидери с три различни политики. Сериозните им различия по отношение на основни направления във външната и вътрешната политика са факт. Пример за това е Волен Сидеров, който има симпатии към Русия, а Валери Симеонов е изявен русофоб. Агресивното му говорене е изключително опасно и не кореспондира с балансираната и умерена политика, която патриотите би трябвало да следват. Не може да заявяваш, че най-щастливия момент в живота ти е, когато си провалил „Южен поток”! Тези приказки на Симеонов не са плод само на повече емоционалност. Те са доказателство, че са изречени от недостатъчно обигран политик. Освен това - не може да се твърди, че цел номер 1 е да извадиш ДПС от властта. Етническите въпроси не се изваждат на показ, те се решават на масата. Защото това е най-деликатната материя. И тя не бива да се афишира по този груб начин. Кой да влезе в парламента го решават избирателите, които пускат бюлетините.

Другият лидер - Красимир Каракачанов, изглежда доста по-добре на фона на Симеонов. Министърът на отбраната също има доста проблеми във ведомството, но като че ли успява. Това обаче не се дължи само на факта, че той е далеч по-обигран в политиката от Симеонов. Каракачанов е по-диалогичен и по-консенсусен като характер. Разбира се и той прави грешки, но те са поправими. Не че е безупречен, но всичко се свежда дотам, че нашите политически лидери не смеят да издигат на ръководни постове хора с качества. Плашат се!

Волен Сидеров пък е направо неузнаваем. С мекото си поведение той е пълен антипод на познатия ни само допреди месеци негов образ. Изненадващата му и бърза трансформация е трудно разбираема за собствените му избиратели.

В тази коалиция Валери Симеонов нямаше място. Защото той е човекът, който й носи негативи. И присъствието му в нея, особено прекалено агресивното му поведение, показва нагледно, че това беше грешка. Да си припомним само последният скандал, в който той се набърка и предизвика журналистите срещу себе си. Да влизаш по този арогантен и безпардонен начин срещу медиите – в никакъв случай не казвам, че те са безгрешни – е крайно и недопустимо. Точно това смути и широката общественост, като излишно настрои срещу него цели гилдии.

Валери Симеонов обаче има едно доста положително качество за властта в момента - прилича на тенджера под налягане, чиято клапа от време на време изпушва. Той е като отдушник. Бойко Борисов едва ли ще рискува да махне вицепремиера, защото в тази роля той му върши перфектна работа. Всички говорят за Симеонов и патриотите, а не за Борисов и министрите на ГЕРБ.

Патриотите имат нужда от нов имидж, защото на парламентарните избори трите партии получиха по-нисък резултат, отколкото Красимир Каракачанов на президентските. Сега като част от управлението, ако се изпокарат, като нищо може да последват съдбата на десните.

Патриотите все пак поеха обратната на реформаторите политическа линия. Публично не се демонстрират никакви конфликти помежду им и не се създават сериозни проблеми на ГЕРБ. Нещо повече – патриотите добре си дават сметка, че тази управленска конфигурация е изключително изгодна за тях. Добре представени са в изпълнителната власт, държат ключа към мнозинството в Народното събрание и техният глас се чува. Тримата лидери - Симеонов, Каракачанов и Сидеров, осъзнават отлично, че трудно биха могли да са в по-добра политическа позиция от тази, в която се намират в момента. Това обаче е нож с две остриета. И е доста измамно състояние. Защото е без перспектива. То важи само за сега. Затова ако патриотите не променят видимо поведението си, може да се стигне и до неприятни изненади за тях в бъдеще. Избирателят не прощава.

За не малка част от българската общественост участието на „Обединени патриоти“ в поредния кабинет на Борисов е груба политическа грешка и пореден удар върху идеите на патриотизма. Вместо рушители на олигархичния модел на статуквото, „патриотите“ станаха негова патерица.

Разбира се, поредният удар върху патриотичната идея, не означава, че тя е напълно дискредитирана в съзнанието на българите. Вероятно ще се намерят сили, воля и най-вече всеотдайни български граждани, които да продължат идеите на нашите предци.

* Авторът е университетски преподавател по международно право и международни отношения