Китайското ядене разбива клишетата в традиционната кухня

Това ястие се среща под много имена. Познато е като баодзъ, хъмбау или пау. На територията на нашата страна е познато под името паучи. То стана световен феномен и набира много бързо популярност. Любимо е на хора по целия свят.

Легендата

Тя гласи, че през 3-ти век пр.Хр. един от най-големите китайски герои - генерал Джуд Лианг, бил изправен пред много тежък избор. Хората му трябвало да преминат опасна река. Цената, която генералът трябвало да плати, била голяма. Армията от отсрещната страна искала да види 50 глави на войниците на Лианг, плаващи по реката. Той обаче приготвил на парата от лагерния огън 50 тестени изделия.

И първите паучита заплували по реката. Те спасили цели 50 души и най-важното: създадено било ястие, обичано в цял свят.

Има и друга версия за произхода на паучитата – че генерал Лианг всъщност измислил паучито, за да може армията му да се храни пълноценно на крак в бойните походи. Но другата звучи далеч по-легендарно и интересно.

По желание на клиента

Паучито е храна, която позволява използването на различни плънки - по вкус и желание на клиента. Или казано с две думи – има за всички. Това е ядене, което може да се направи както във вегетариански стил, така и във вариант за любителите на месните продукти.

В Югоизточна Азия с радост похапват всякакви варианти на паучито – в Малайзия, Индонезия, Филипините, Тайланд и Япония имат свои версии, като плънките там са всевъзможни комбинации от месо, риба и зеленчуци. В Европа и САЩ в последните години закуската под формата на паучи набира все по-голяма популярност. А изборът - паучи със свинско, с пилешко или със зеленчуци – ще задоволи дори и най-капризните.

Заместител на традиционната закуска

В Китай паучита може да закупите дори от уличните магазинчета. Те се хапват основно на закуска и са сред предпочитаните от малки и големи. Една от причините е, че познатите по цял свят дъмплинги и пелмени трябва да се ядат с прибори и допълнителни сосове. Паучито обаче има огромно предимство – направено е, за да се яде с ръце. Затова е удобно за всички, които обичат добрата източна кухня, но им се налага да хапнат на крак.

Опитът в България показва, че паучито може да се яде по всяко време – на закуска, обяд и вечеря, а хората все повече започват да го познават и харесват.

Как се приготвя

Паучито представлява комбинация между тесто и плънка от месо и/или зеленчуци. Не, не е пелмен. Не е и дъмплинг. Дори не е и „варено тесто“.

Първосигнално се сещаме за „пържене“, стане ли дума за китайска храна у нас. Интересното е, че паучито нито се пържи, нито се вари, нито се пече. Приготвя се изцяло на пара - както тестото, така и плънката, и задължително в специален съд. Приготвено по правилния начин, тестото става пухкаво и меко, а плънката – сочна и ароматна. Всичко това – начини на приготвяне, история, разпространение – нямаше да има никакво значение, ако не беше най-важната причина да хапнем или пробваме така нашумялото в страната паучи: то е изключително вкусно. Опиталите го се връщат за още, а на незапознатите им предстои нещо уникално.