Певецът Христо Кидиков пред „Труд“: Системата няма да ме откаже от сцената

Един от емблематичните изпълнители в родната музика – Христо Кидиков ще участва на 18 септември в конкурса за нова българска поп и рок песен, организиран за празника на София и в НДК. Дали той продължава ли да се вълнува преди излизането на сцената? И с коя песен ще се представи? „Всеки конкурс ме кара да се вълнувам – признава Христо. –На този преди две години с Марги Хранова взехме първа награда с песента „Колко много дни“ на композитора Камен Николов, по текст на Георги Василев. Тази година ще се явим с „Любовно признание“ на същите автори в дует с Нели Рангелова.

- Г-н Кидиков, миналата година направихте 45 години на сцена. Имате ли вдъхновение за нови песни?

- 45 години! Звучи много далечно, но сякаш беше вчера. От 15 г. не се замислям кога ще приключвам, но ви уверявам, че ще бъда на сцената, докато ме искат. Дай Боже, да е по-дълго! Сега се подготвям за моят 50-годишен творчески юбилей и вече работя по песните в новият ми албум.

- Някои ваши колеги се изкушиха от политиката. А вие?

- На мен никой не ми е предлагал, но аз знам от старо време, че политиката е най-мръсната дума, която може да съществува. Някои колеги влязоха депутати, но излязоха страшно разочаровани след това и се потвърди, че политиката не е за хора със светли идеали, защото там всеки гледа да излъже и нещата са шменти-капели, както във филма на Влади Въргала. Аз бях много разочарован след 1990 г., защото си мислех – ето, идва един нов строй, ще има свобода на словото, а то какво - същите тайни ченгета… Ако аз имах възможност да предложа закон, щеше да е за културата. Много ми се иска тя да не е безпардонно натикана последна в задния двор, както е сега.

- Парламентът вече заседава, следите ли дебатите?

- Подходяща за парламента е песента на Лили Иванова – „Панаири, панаири“. За съжаление всеки панаир е един и същ – отново се драха, клаха, заплашваха, че ще се разделят, но властта е страшно сладко нещо и пак решиха, че ще дадем отново нещата в ръцете на същия председател, а и нали накрая всички ходят в едно гърне... Иначе се карат в Парламента, големи артисти станаха, какви думи си приказват, а след това отново се събират заедно, сядат в кафето и ядат, и пият на цени народни, а за обикновения човек няма нищо, пълна трагедия!

- Пенсиите за музикантите са много ниски, за колко време ви стигат тези пари?

- Болно ми е да говоря за това. Унизително е да се мъчиш да оцеляваш с по-малко от 200 лв., а някои от моите колеги, даже не доживяха до пенсии… Унижен и омърсен се чувствам, когато говоря на тази тема, но системата няма да ме откаже от това да съм на сцената, защото тя е моя живот и преминавам през него с песен. По въпроса за пенсиите сме осквернени, вече сме останали едва 7-8 доайени и дори по 500 лв. да направят пенсиите, пак ще е нещо. Но май очакват по-скоро да си отидем, сякаш нищо не сме направили за страната ни… Както казваше покойният вече колега Борислав Грънчаров: „Ние с тези пари, които отчислявахме на държавата, тя цял дворец се построи – НДК“. Искам да има правда за всички, защото не само ние сме ощетени, но и селскостопанските работници например, а и не само - и те са блъскали по цял ден, а и техните пенсии са минимални. Не ми се говори – болна тема, но съм оптимист и вярвам в доброто, че то рано или късно ще дойде.

- Коя друга тема ви вълнува най-силно?

- Председателството ни на Европейския съюз, защото мисля, че се доказахме като достойни и равностойни партньори и показахме, че с нищо не сме по-лоши от другите. Поздравления за правителството, което устояваше правата ни на равностойни партньори.

- Подкрепяте ли идеята за задължителен процент на българска музика в ефира? Защо у нас звучат главно западни хитове?

- Отново много болна тема. Имал съм възможност да обикалям цяла Европа – французи, гърци, германци – всички пеят дори световните хитове на техния си език, а в оригинал ги пускат на други честоти. В тези страни се отчитат и авторските права, докато тук сме… Спомням си къде бяхме през 70-те и 80-те години, когато като ходехме в Съветския съюз и хората там се учеха от нас - смятаха, че ние сме западняците и купуваха нашите инструменти, дрехи, носеха ни на ръце...А,какво стана сега?! Музиката при тях е национална политика. Защото талантът е богатството на всеки един народ – какво друго ще остави за поколенията!

- След месец имате рожден ден и ставате на 72 години, а изглеждате много по-млад. Това ген ли е при вас, или полагате и усилия?

- В началото на третата възраст имам големи и прекрасни деца, имам големи и малки внуци с които съм щастлив. И най важното е, че до мен имам жена, която ме обича и ме прави щастлив. Колкото до моята младоликост, има и малко ген, но и много спорт - ски, плуване, туризъм и работа на вилата. Залудо не стой, залудо работи!

- Успявате ли да преминавате през живота с песен, както пеете във вашия шлагер „Хей, живот, здравей, здравей“?

- Тази песен на големия Тончо Русев по стихове на Михаил Берберов със своята философска мисъл още в младите ми години ме научи, че животът е хубав, когато се усмихваш и минаваш през него с песен на уста. От малък спомня, че на лицето ми винаги цъфти усмивка. Няма нищо по лошо от това да се поддаваш на лошото, на завистта, на низките страсти. Вдигни глава, усмихни се, подай ръка и Господ ще ти покаже правия път. Вярвай, че до теб има винаги добър човек.

- Вие сте работил много с Тончо Русев. Какво ви даде досегът с този уникален музикант?

- Бях студент в Консерваторията когато се запознахме. Даде ми песента „Приказка“- с условието, че ако не стане хит, повече няма да работим. Песента се изкачи до върха на музикалните класации и аз имах щастието да пея негови песни до края на неговия земен път. Маестрото беше не само голям творец, но и голяма личност. Няма колега от бранша, който да не е пял песен от него и тя да не е хит.

- А какви са впечатленията ви от Лили Иванова?

- За Лили - поклон – пред нейната всеотдайност и професионализъм към тази трудна професия. Да си на върха толкова дълги години е геройство. На върха ветровете са най-силни. Тя потвърди позицията си, изпявайки песента ,,Ветрове‘‘.

- Как протича един ваш ден?

- Ще ви отговоря с цитат от книгата ми – „Цъкни вефа“. „Аз съм пристрастен към селския живот. Когато бях на 40 г. направих първата си вила в с. Байкалско -Радомирско. На 70 г. построих втората си вила в с.Кладни дял, търновско. В последните години, когато работата ми понамаля от ранна пролет до късна есен съм на вилите си. Събуждам се около 6 часа от звуците на природата. Съседските петли се надпяват, птиците огласят небесата, съседският пес прилайва. Аз с нежелание се отделям от топлото тяло на моята любов. Слизам бос по стълбите и започвам разходката си по росната трева. С бруса погалвам наклепаната от вчера коса и започвам сутрешната си физзарядка. Вдишвам дълбоко аромати на треви и билки,планински въздух. Няма телефони, няма музика, няма смог и други ,,екстри‘‘ на градския живот. След обяда – дрямка под сайванта, а когато слънцето намалее, отново се захващам за работа. В селска къща работа да искаш. После настъпва вечерта. Вземам си душ и се захващам с барбекюто. Жена ми прави една екологична салата от градината, вадя изстудената ракийка от хладилника и... Цър, цър, църкат щурците, цър-пър църкат пържолите, фъс-фъс фъска студената бира. Няма дрън-дрън на трамваите и бръм-бръм на колите. Райско място.

- След три женитби успяхте ли да разберете кое е разковничето на успешния брак?

- Невероятно, но факт! И от трите си брака съм си взел поука. Никога не подценявай жената. Тя е тайнството в природата. Тя е майка, жена, любовница и спътник. И ако мъжът е главата,то жената е шията. Накъдето се завърти шията, натам потегля и главата.

- Вие се жените за трети път на по-късна възраст. Затова ли сте така жизнен и енергичен?

- Да! Ожених се на 55 г., а жена ми беше на 44. Това, че изглеждам по младолик може би има връзка с браковете ми. Когато имаш нова връзка винаги се стараеш да изглеждаш по-стегнат, по-приятен и по-добър в семейното ложе.

- Живял сте в Германия...

- Да, през 80-те години на миналия век. За няколко години в Германия разбрах какво значи дисциплина и качество. Едни хора, които след войната тръгнаха от нула, имат сега най- развитата икономика в Европа. Бих желал в България да бъдем по- дисциплинирани и по-отговорни към всеобщото благо, което ще ни възкачи до мястото, което заслужаваме.

- А ако можехте да промените нещо в страната или в отношенията между хората тук, какво би било?

- Искам хората да не са мрънкащи и непрестанно да се оплакват, че няма работа. Работа само да искаш. Селата опустяха, земята залиня, а кафенетата пълни с оплаквачи, че в страната нищо не се прави за хората. Ако сам не се напънеш и Господ не може да те спаси. Ако искаш да си победител, напъни се сам. Всичко друго е бошлаф.

- Как успяхте да се справите със смяната на режима, когато т.нар. естрадни изпълнители бяха изпаднали едва ли не в немилост...

- След 90-те години настъпи промяна. Закриха се ,,Концертна дирекция‘‘, Културни домове и други обществени бази за културна дейност. Постепенно работата на гилдията позамря. Много колеги започнаха да се насочват и към други дейности. И аз имах деца и жена за изхранване, а спестените пари много бързо свършват. Започнах да развивам търговска дейност. Паралелно с това поддържах формата си в очакване на по добри времена. В края на 90-те нещата си дойдоха на мястото си. Наистина, не всички оцеляха, но на война без жертви не може.

- В момента имате ли достатъчно концертни изяви?

- Не се оплаквам, имам по две три участия на месец – да не разочаровам публиката ми.

- Какво стана с мечтата ви да отворите собствен ресторант „При Кидика“?

- Все още ми е мечта и от време на време си взимам билет от Националната лотария и чакам.

- По нареждане от партията сте бил отстранен от трагичния полет, в който загина Паша Христова. Вярвате ли, че всичко е съдба?

- Не само, че вярвам, но съм убеден, че от съдбата не можеш да избягаш. Още в зачатието се полага твоя чип и до края на живота си ти го следваш. Ние хората сме само производители на деца, но те никога не са наши. Няколко пъти съдбата ме е срещала с необичайни явления, които са потвърждавали моите предчувствия, че на тази земя не сме сами.

- Вие казвате, че сте виждал НЛО. Защо с учените упорито отказват да признаят съществуването на такива явления?

- Трябва да си голям наивник да си мислиш, че сме единствените разумни същества във Вселената. В нашата слънчева система има една планета с живот. Във Вселената има милиарди слънчеви системи и ако в една от тях има разум, значи има милиарди планети с разум. „Това е толкоз просто и логично“ -Вапцаров.

- Признавате, че във важни моменти от живота ви сте получавали послание свише, които са ви помагали.

- Да. На връщане през нощта от Варна от лявата ми страна се появи една светла точка, която не изоставаше от мен, независимо, че увеличавах или намалявах скоростта. В главата ми някой казваше да спра да налея бензин. Спрях в Търново . Като потеглих, ми замириса на гориво. Реших с жена ми да преспим в града. На сутринта потърсихме майстор и се установи, че бензиновия кабел е прекъснат а гориво се стича по мотора. Иди, че не вярвай, че съдбата ми помогна.

- А срещали ли сте се с Ванга?

- Да, ,по повод раждането на третото ми дете. Имахме концерт в Петрич с Катя Филипова, а жена ми и беше поръчала да идем при Ванга да попитаме за пола на детето. Направихме всичко възможно да влезем, но беше голяма лудница. Вече си тръгвахме, когато на двора излезе самата светица. Погледна към нас и рече: „На вас, артистите няма какво да кажа. Само на мъжа, който си мисли, че ще има момиче - да се готви отново за момче!“

- Кои са най-важните уроци, които сте научил в живота?

- Усмивка, доброта, колегиалност и чувство за хумор. Но най-важното – Вярата, защото в нея са Надеждата и Любовта.

- Любимата ви мисъл?

- Живеят само влюбените, другите съществуват. Шекспир.

Нашият гост

Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив, на който става “Почетен гражданин” през 2016 г . Любовта му към музиката е провокирана от баща му, който му дава първите уроци по китара, въпреки че по професия е ветеринарен лекар. Още от малък, Христо започва да пее във вокална група, а през 1963 г. го приемат в Музикалното училище в Пловдив, където е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. В Консерваторията отново е заедно с други големи имена в родната музика, като Мустафа Чаушев, Маргарита Хранова и Михаил Йончев, в класа на Ирина Чмихова. През 1972 г. е избран за солист на оркестър “София”, а по-късно - на популярната група “Сребърни звезди”. През 1976 г. е отличен с голямата награда на фестивала “Златния Орфей”. Печелил е награди от международни конкурси и е изнасял концерти в Германия, Русия, Куба, Сърбия, Полша, Чехия, Унгария, Алжир и др. През 1994 г. печели престижния конкурс “Мелодия на годината” с песента “Македонка”. Автор е на няколко книги – “Хей, живот, здравей, здравей”, “Едно момче на 60”, “Цъкни вефа” и “Живот и песни”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта