С Гери-Никол и Мишел се правехме на испанки и хората ни вярваха

Никога не бих пяла попфолк, но бих писала песни за този жанр

Ивана първа ме отвори към музиката

Искам дуетс Азис

- Дара, на 19 г. стана „Певица на годината” на наградите на „БГ радио”. Усещаш ли вече тежестта на славата?

- Вече много внимавам какво правя пред обществото. Няма как да се случи да изляза навън и никой да не ме познае, а толкова ми се и живее, но намирам баланса, въпреки че е малко сложно. Също така знам, че ако се отнеса с някого по неподобаващ начин или ако не съм в настроение и кажа – „не, днес не може снимка” - на всеки ще му стане гадно, ако срещне такова отношение.

- Новата ти песен „Все на мен” се радва на голяма популярност. Кое все на теб се случва?

- Например често се спъвам и падам, направо се пребивам, дори някои хора си мислят, че употребявам някакви вещества, но няма такова нещо, аз просто съм си мега енергична! Постоянно имам синини по тялото си, така ми се случват нещата и за това най-често си казвам – защо все на мен, но вече съм го приела и се надсмивам над себе си. Едната част от мен е ха-ха, а другата – ох, пак ли?

- Приятелят ти Константин се появи на финала на видеото „Все на мен”...

- Песента е доста иронична и докато я правихме решихме, че трябва да покажем, че точно този е лудият човек за мен, че няма друг, който може да ме вземе! (Смее се.)

- Била ли си се в живота магнит за луди и откачалки?

- Как ме намират тези хора, не знам! Просто си седя някъде и те явно усещат покемонската ми енергия и пристигат. (Смее се.) Примерно - седим си с приятелка пред Народния театър и едно момче идва и ми казва – здравей! Аз също го поздравявам, защо да не го направя щастливо момчето! После обаче, той започна да ни следва по леко странен начин. Аз се обърнах и приятелски му казах чао. Въпреки това той не ни оставяше и дори изкара отнякъде едно маракаси и започна да дрънка с него и не спираше да ни говори някакви неща и аз си викам – чакай, това май не е ок? Попитах го - как се казваш, с какво се занимаваш, а той вика – Аватар! Вървеше си така след нас дълго време и не се отказваше, докато не се върнахме при Константин. Надявах се, че виждайки Константин ще си тръгне и така и стана, момчето просто извика „Пикачу” и избяга… Често се срещам с такива образи...

- С Тита и Гери-Никол сте приятелки от ученички, представяхте ли си тогава, че в близкото бъдеще ще сте сред най-актуалните и слушани певици в България?

- Да! С Гери, дори сме си говорили за това от много малки – 14-годишни сигурно сме били, не ни е била свръх цел, но знаехме, че ако поискаме – ще го направим и ще стане, просто си вярвахме. Аз от малка знаех какво искам, но по едно време бях загубила пътя покрай другите изкуства, с които се занимавах. Тогава се спрях и си казах- чакай малко, не можеш да правиш пет неща едновременно, защото нищо няма да направиш в крайна сметка. Тогава осъзнах, че музиката е моето призвание и си казах – дай сега крачка по крачка, ще се запиша за музикалния формат, ще ме харесат сигурно и т.н. Явих се и се случиха нещата. Не мога да кажа, че съм очаквала чак така да се развие всичко, защото целта ми беше да правя това, което харесвам, да си изкарвам сама парите и да живея в София.

- С коя от двете сте по-близки днес и имаш ли любим спомен с тях?

- Всъщност съм по-близка с Мишел! Тя беше заедно с Гери в групата им „Sweet 16” в „Х Фактор”. Иначе и с Гери- Никол, и с Тита имам много яки случки и спомени. Но с Мишел сме си най-близки. Имаме уникални истории – как сме изнасяли спектакли в центъра на Варна, как докато вървим сме си правили мюзикъли, заговаряли сме непознати хора, а те ни гледаха като ненормални, правехме се на чужденки и т.н. Като се правехме на испанки, хората много ни вярваха и си мислеха наистина, че сме такива. Беше много забавно, дори като говоря за това и ме хваща носталгия...

- Попфолк певицата Мария признава, че си й любимка сред младите. Изкушавала ли си се да пееш попфолк?

- Никога, въпреки, че аз съм много добра в това, заради 12-те години, в които учих народно пеене.

- За коя попфолк звезда би написала песен?

-З а Ивана, защото тя първа ме отвори към музиката! Знаеш ли, че ако не беше Ивана, аз сигурно нямаше да пея. (Смее се.) Бях много малка, когато я видях и чух как пее и много, много ми хареса. Сигурно съм била на 6-7 години и й бях много голяма фенка! Наистина много се бях запалила тогава и слушах Ивана, Азис, AC/DC и Manowar, а пеех народно пеене. Тогава започнах да уча и народно пеене. Славка Калчева ми е много любима, а Странджа и Тракия са ми любими области, заради орнаментиката в песните.

- С кого би направила дует?

- Знаеш ли, Азис го видях скоро в един ресторант и дори се притесних леко от това, че го виждам, бях доста развълнувана. Точно седнахме с моя приятел и виждам Азис срещу мен! През цялото време исках да отида да го поздравя, да му кажа здрасти и накрая той самият дойде при мен – здравей, миличка, много си красива на живо, прегърна ме, а аз направо щях да се разплача. Азис много ми се зарадва и аз на него! Той ще се навие за дует!

- Оксана Станчева ти предрече кариера в чужбина. Ти още ли имаш желанието да следваш в Щатите?

- Да. Старая се и искам да имам кариера навън. Наскоро бях в Швеция в затворено студио за пет дни, в Ирландия също и даже не съм разгледала страните, стоях в студио по цял ден, но това е нещото, което обичам. Като отидох там и видях, че хората ми се радват за това, което правя. Мечтата ми от много малка е да отида в Америка. Всички ми казват – там е най-голямата машина, която може да съществува, те са зомбирани и т.н. Аз не искам да бъда зомбирана, но искам да отида и просто да се инспирирам от начина им на работа, от хората, лудостта им, която не се дължи на субстанциите, които вземат, а от това, че просто хората там са по-отворени и се забавляват постоянно.

-Наскоро създаде кампанията „Натурална свежарка” и показа, че изглеждаш добре и без грим. Какво те провокира?

- Това е моя инициатива, защото доста от младите момичета, които виждам, започват от много малки да се гласят и гримират прекалено много, не че аз не съм го изживяла този период, но на тях явно им се иска да пораснат прекалено бързо… Не се опитвам да казвам как трябва да изглеждат и какво да правят, защото всеки си има свой житейски път, но се бях издразнила от това, че не си изживяват пълноценно детството. При положение, че примерно на 14 години могат всеки ден да обикалят много интересни места с приятели, да играят на топка дори, да се смеят, да се радват на живота, да разсъждават и да са свободни като цяло, защото още нямат тази отговорност, която идва с годините. А те предпочитат да седят по кафетата, да бездействат и да са със заровени глави в телефоните...

- Твоят любим – Константин Трендафилов, е признавал, че мисли да убие своя сценичен образ Папи Ханс. Ще му позволиш ли да затрие този симпатяга, изпълнил хита „Кекс”?

- Така ли е казал? Няма да му дам! Истината е, че като се запознахме, той си имаше съвсем различен имидж и пред обществото, и за себе си. Държеше се на положение, но аз видях, че има скрита страна от себе си и му казах, че тази част от него е супер забавна и е нещо по-различно от това, което се случва в страната ни, това е интересен персонаж! Той има в себе си тази лудост, но не знам как се престраши да позволи на обществото да види тази част от него.

- Правила ли си първата крачка в любовта?

- Всичките ми други връзки, сега вече не ги смятам, че са били сериозни. Иначе въобще не съм стеснителна в това отношение, като харесам някого, веднага отивам и казвам –здравей, харесвам те! Никога не съм играла ролята на жената, която чака и се прави на недостъпна.

- Имаш ли си любим стих от твоя приятел?

- Обожавам романа му! Прочетох го на един дъх, аз съм много откровена, не бих излъгала за това и мога да кажа, че бях буквално погълната, живях с образите, ако на някой от персонажите му е гадно и на мен ми ставаше гадно, нямаше спокойствие при мен, докато четях.

- По време на „Черешката на тортата” ти съвсем спонтанно предложи ябълка на бездомник. Често ли правиш такива „малки” добрини?

- Случва ми се често, но не смятам, че трябва да претендирам с това. Също така вярвам, че доброто се връща винаги – Вселената ти отговаря с това, което й даваш.

- Раздялата на родителите ти беше ли травмираща?

- Дори не помня кога са били заедно, защото съм била едва на 3-4 годинки, но помня, че на майка ми и брат ми им беше много тежко тогава, а аз бях човекът, който ги успокояваше. Децата са с много-здрава психика и усещат най-силно проблемите. На мен не ми беше тежко по това време, защото постоянно разсмивах хората с най-различни неща, изкарвах ги от фазата, в която са заседнали. Може би от там ми тръгна и интересът към актьорското майсторство – да мога да изкарам някакъв образ, като ми потрябва – за да разсейвам хората от това, което ги прави тъжни. Иначе музиката е най-голямото лекарство, но моята медитация са танците, защото пеенето вече е на друго ниво. Винаги, когато имам някакъв проблем, или не съм в настроение, кача ли се на сцената и започна ли да пея – всички проблеми магически изчезват!

- В детството родителите ти не са имали финансовата възможност да те запишат на художествена гимнастика. Сега, когато печелиш вече сама, стана ли по-пестелива, заради тези липси в началото?

- В началото бях доста щедра. Малко като невидяла! ( Смее се). Казвах си - каквото мога да си позволя, всичко ще си купя. После моя приятелка ме посъветва – недей, недей така, защото парите свършват много бързо, а аз се възмущавах, но в крайна сметка осъзнах, че е права. Майка ми също постоянно ми казваше – пести си парите! Аз є отговарях, че ще правя каквото си искам, но след една година, когато ми дойде годишният отчет и си казах – колко пари имам, къде са? Бях много учудена, че съм на нула! Тогава казах на майка ми – откривай ми сметки, пускай ми парите там, разпределяй ги, защото не се знае докога ще има.

- В какво вярваш?

-В позитивната енергия, в изкуството.Дори в трудни моменти винаги съм вярвала, че нещата не са толкова лоши и съм търсила позитивната страна на нещата. От теб зависи каква ще е настройката ти, защото ако за всяко малко нещо се ядосвам, то досега да се бях побъркала... Няма смисъл от това!

- Любима мисъл?

Don't Worry, Be Happy - Не се тревожи, бъди щастлив!

Нашият гост

Талантливата певица Дара е завършила Националното училище по изкуствата „Добри Христов” в родния си град Варна с профил народно пеене. Паралелно с това тя развива и актьорските си заложби в театрална трупа и дори планира един ден да кандидатства в НАТФИЗ. Танците също са голяма нейна страст. Да се яви в музикалното шоу „Х фактор” я провокират приятелките й Тита и Гери-Никол. Там впечатлява продуцентите от „Вирджиния рекърдс”, които й предлагат договор. Още с първата си песен „К'во не чу” превзема класациите. В „Черешката на тортата” красивата изпълнителка се запознава с поета Константин Трендафилов, известен и като Папи Ханс, и двамата са заедно вече две години.