Още от дете Габриела Стоянова събира старинни предмети

Експозицията е в старото кметство на Горна Глоговица

Едва ли има българска къща, в която да не е запазена поне една старинна вещ - я везана покривка от чеиза на баба, я манерка от войнишките години на дядо. Мнозина дори имат в домовете си старовремски стаи. А перничанката Габриела Стоянова си е направила цял музей със старинни вещи в родното село на баща й Горна Глоговица.

Габи започва да събира старинни предмети още в ученическите си години. И ако за някои те са ненужни вехтории, за нея са истински съкровища - стари земеделски сечива, метални ютии, ръждясали канчета, дървени съдове за месене на хляб. Всичко това младата жена събира из селските дворове. “В тях има нещо магнетично за мен, история, дух, очарование. На море или екскурзия в някой град, задължително се отбивам в антикварен магазин и си купувам по нещичко. За мен е истинско удоволствие да държа в ръцете си такива стари предмети и да ги притежавам”, разказва Стоянова.

С времето перничанката успява да натрупа много неща и мечтае някой ден да събере колекцията си на едно място в етнографска сбирка или музей. Това се случва през 2010 г. съвсем спонтанно. В селото на баща й Горна Глоговица има неизползвана сграда в центъра, бивше кметство. На първия етаж в читалищното помещение Габи решава да разположи своята експозиция. Това, разбира се, става със съдействието на община Земен, а жителите на селото приветстват и подкрепят идеята на младата жена. Когато започва да ремонтира отчасти помещението и да подрежда колекцията, много от местните хора даряват нови попълнения, а самото откриване става истински празник за селото.

И така, вече десет години съществува етнографският музей в земенското село Горна Глоговица. Прекрачвайки прага му, човек сякаш попада в друг свят, а в главата му нахлуват спомени от детството. Тук могат да се видят български носии от различни краища, тъкани черги, кърпи и платове с уникални български шевици, стари земеделски сечива и пособия, множество съхранени керамични съдове с представители на известната по цял свят бусинска керамика. Има кът с изградено огнище и огромна софра /паралия/ с типичните трикраки столчета. По рафтовете са подредени стари телевизори, радиа, часовници, пишещи и шевни машини и още куп неща от бита на българите.

“В началото имаше сериозен интерес и голямо любопитство, но с течение на времето селото се обезлюди и все по-малко хора идват в този край. Но това е едно прекрасно райско кътче, което аз обожавам и винаги с безкрайна любов посещавам”, споделя перничанката.

Друга нейна голяма страст е фотографията. По снимането се увлича спонтанно, докато разглежда красиви кадри на професионалисти в интернет. “Докато гледах фотосите, у мен се породи желание и аз да снимам. Започнах да правя пейзажи и портрети и постепенно да навлизам в тънкостите на фотографията и да разширявам познанията и мирогледа си”, спомня си Габриела.

С времето разбира, че нейната стихия е кулинарната фотография и натюрмортът. “Хубавото при тази фотография е, че винаги се намира нещо под ръка за снимане - било то храна или дребни предмети и детайли. А при мен подобни неща има в изобилие, защото колекционирам старинни предмети”, допълва Стоянова.

С тези отдавна излезли от употреба вещи в натюрмортите нейните снимки сякаш разказват истории. Истории за отминали времена. “Във всеки от нас я има тази носталгия - по ваканцията на село, гозбите на баба, подредбата, някогашния бит. Дребен детайл в кадъра, плетена покривка, стар чайник, черпак или часовник те пренасят отново там и ти става някак мило. Вдъхновява ме именно тази носталгия и чрез снимките се опитвам да я пресъздавам”, обяснява младата жена.

Често срещан герой във фотографиите на Габриела е хлябът, а тя има особен афинитет към него. “Очарова ме със своята простота, в най-добрия смисъл на думата, и в същото време важната роля, която заема в живота ни. А и е много фотогеничен. В него откривам също тази носталгия по традициите и времената, когато нашите баби го приготвяха вкъщи в празник и делник. Замесването на хляба е любов, емоция, а самият той - обединител”, казва перничанката.

Габриела Стоянова е завършила интериорен дизайн, но в момента работи предимно като интериорен декоратор. Занимава се и с аранжиране на витрини, декор и украса на събития.

Наскоро решава да направи експеримент и да покаже как едно жилище, само със смяна на декора - текстил, детайли и подходящо аранжиране - придобива напълно различна визия. Това предизвиква голям интерес в социалните мрежи. “Преобразих помещението в четири различни стилови варианта, като във всеки стил изглеждаше напълно различно. Идеята ми беше да покажа как с много нисък бюджет, без съществени ремонти, човек може да постигне освежаване и разнообразие в дома си”, обяснява Стоянова.

За да аранжира витрини, тя често използва неща от етнографската си експозиция. По думите є обаче българският търговец все още няма навика и не е склонен да ползва услугите на професионален витринист. “А именно витрината е тази, която привлича потенциалния купувач, и нейното креативно и творческо оформление е много важно. Със сигурност подобна инвестиция си струва, защото няма да остане незабелязана”, убедена е Стоянова.