Песента „Гълъбо“ полетя към рекорда

На 3 февруари Миро пише във фейсбук:

“Този път изненадата не е от мен, а е и за мен... аз съм изненадан също. Изпях (само изпях) преди време красивата песен “Гълъбо” и вече тя съществува. Вида Пиронкова е авторът, сърцето, родило “Гълъбо”. Аз съм само тонколона на душата на Вида (дано да съм бил добра тонколона). Вида е Рицар на изкуството. Диша изкуство. Има и такива хора!

Ще Ви разкажа за нея (скоро), както и за Игор Марковски (продуцент - от добрите), но не сега.

Сега, само слушайте...”

И добавя линк към видеото.

https://www.youtube.com/watch?v=E1Q1J0jBuK8

Многобройни са феновете Мирови, от които тръгва цялата приказна история на клипа “Гълъбо” - пилотно парче от албума “Емпатия” на Вида Пиронкова. Видеото е пуснато в петък следобед. До събота сутринта има над 100 000 гледания в Ютюб. Седмица по-късно са над 340 000, отделно от това са споделянията във фейсбук - над 2 млн. “Не съм виждал такова нещо!”, споделя Миро с авторката Вида Пиронкова по телефона.

Сам по себе си албумът “Емпатия” е събитие, тъй като обединява звезден екип, какъвто рядко се събира на едно място. Като започнем от невероятния пианист Людмил Ангелов, минем през Орлин Горанов, Калин Вельов, Илия Ангелов от “Диана експрес”, Мирослава Кацарова, Еделина Кънева и Васил Петров. В проекта участва дори актьорът Васил Михайлов, който не пее, а само говори, подобно на Ален Делон в песента “Пароле”. Актьорът Димо Алексиев участва в клипа на “Гълъбо”.

Засега не е ясно как звучат останалите парчета от “Емпатия”. Знае се само, че музиката на композиторката и авторка на почти всички текстове Вида Пиронкова е в ръцете на уникални професионалисти като аранжора Светослав Лобошки, Мага, Веселин Веселинов-Еко, цигуларя Елин Колев, арфистката Илияна Селимска, виолончелистката Анет Артинян, флейтистката Денница Савова. И не на последно място - на продуцента вълшебник Игор Марковски. Издател е звукозаписна компания “Ривасаунд”.

 

Авторката Вида Пиронкова:

Лягаш си Пепеляшка и бам! - събуждаш се принцеса

В седми клас Вида искала да кандидатства в Художествената гимназия. “Не! - отсякъл баща й, известният художник Енчо Пиронков. - Ти си жена, не искам да минаваш през това. Ти ще ставаш композитор.” След музикалното училище Вида Пиронкова завършва и Музикалната академия със специалност пиано. Въпреки това гените на художника все се обаждат - дали ще са шарени статуетки от дърво, правени в младежките години, или бижута - вече на по-осъзната възраст в Гърция, ръцете на Вида искат непрекъснато да извайват нещо. Нещо като “Броеницата на Вида” - стихосбирката, която издаде през 2012 г. Тъкмо тя е в основата и на първия албум с нейни композиции - от “Броеницата” са почти всички текстове на “Емпатия”.

През 2005 г. заживява в Пирея, Гърция, със съпруга си и 10-месечния им син.

- Вида, как се чувствате в момента?

- Точно като по филмите: човек си мечтае за успеха, но не очаква, че ще му се случи. Лягаш си Пепеляшка и бам! - събуждаш се принцеса. Нямам време да се зарадвам, толкова е шеметно и изневиделица всичко, което се случва в рамките на няколко дни. Не мога да дойда на себе си.

- Песента “Гълъбо”, която пуснахте като пилотно парче на албума “Емпатия”, всъщност е поводът да си говорим с вас. Как стана така, че Миро се съгласи да я изпее? Той е известен с това, че не пее чужда музика.

- Миналата година, пролетта някъде, продуцентът Игор Марковски ми се обади и каза - давай музиката, ще правим диска. Горе-долу по това време се видях с Миро и му казвам: “Миро, имам една песен за теб. Само ти ще я пееш, братко.” Той вика: “Добре, добре...”, но аз продължих да настоявам. Един път отиваме с него на хижата на Съюза на композиторите на Витоша. Сняг до над коленете! Гледам едни стъпки - големи. Викам му: “Тук има куче, ще ме пазиш.” А той зад гърба ми се подсмихва. “Това не е куче, това е мечка”. “Миро, сигурен ли си?” “Да, един мой приятел каза, че нощно време минават.” Като хуквам нагоре, не смея и да пищя - да не дойде мечката. Той се смее и вика: “Спри, ма! Спри. Няма никакви мечки.” Качваме се горе и наистина - две огромни кучета се задават. Викам му: “Ти нормален ли си? Щеше да ми се пръсне сърцето с тия мечки.” Изядохме едни топли супи и му казвам: “Чакай, сега ще ти изсвиря парчето.” Тъкмо започнах, и влязоха някакви момичета. Извикаха: “Ау, Миро!” и той ми казва: “Ставай, отиваме си”. “Ама аз не съм ти го изсвирила.” “Вкъщи ще го свириш.” Като го чу вече у тях, се съгласи: “Да, да. Аз ще я изпея. Ама много хубава, бе. Защо точно аз?” Отговорих му: “Защото твоя глас чувам бе, Миро.”

- Казвате, че песента “Гълъбо” е писана за сина ви?

- Текстът го писах пролетта на 2012 г. Синът ми сега е на 12 и половина. Живее с баща си в Пирея на морето, докато аз сега съм по-често в България. Синът ми се казва Ксантос - един от 40-те мъченици. Именият му ден е на 9 март, затова си избрах тази дата за албума. Ксантос е и собственикът на Езоп, който му дава свободата.

- Песента “Гълъбо” се приема от хората като любовна, но е посветена вашето дете.

- Тя предизвиква чувство на любов. Дали ще е към майка ти, към детето ти, към любовника...

- Може ли да се сравни любовта към детето с влюбването?

- Влюбването е нещо много красиво, но кратко, а любовта към детето е вечна. При любовта към детето няма тези пеперуди, това ходене като ударен - не знаеш на кой свят си. Сексуалната любов е като заболяване. Докато към детето е любовта в чистия вид - на създателя към творението си.

- Колко любови сте имали в живота си?

- Много. Обаче две кармични.

- Кои са те?

- Едната е моят съпруг.

- Как се запознахте с него?

- Имах един период, в който имах едно прескачане на сърцето, много странно. Това продължаваше месеци. Ходих по лекари: “Нищо ти няма.” Идва една колежка един ден и казва: Трябва да ти предам нещо. Аз ходя при една гадателка. Тя ми заръча: “Работиш с една жена, описала ме. Трябва спешно да ми я доведеш. Има проблем със сърцето.” Отидох аз. Тя тогава някакви врели-некипели ми наприказва - че един певец, който ми беше близък - той беше починал наскоро, та духът му не искал да си тръгне от мен. И ми обясни какво да направя, палих свещи и така нататък. И сърцето ми мина. Та същата тази ми каза: “Ти ще имаш такъв мъж, така ще се казва, с такива инициали, ще имаш дете, той ще е като ангел красив, името му ще започва с буквата “К”.

Силва Зурлева ме беше поканила на партито след награждаването й - за бизнес жена на годината или нещо такова. Денят беше 22.02.2002 - знаех си, че в този ден нещо ще ми се случи. Двойката ми е числото на съдбата и много важни неща в живота ми се случват на дата с двойка. Бях с родителите си за награждаването и след това исках да си тръгвам, понеже ми беше лошо. В крайна сметка отидох. Седя аз на бара и усещам, че гърбът ми гори. Казвам си: “Сега кой идиот ме гледа?” И се обръщам и го виждам.

Поговорихме и по едно време му казвам: Слушай какво, сега е моментът да избягаш, защото на мен са ми предсказали, че ще се омъжа за такъв и такъв, Козирог, разведен, с дете, само първата буква на инициалите не съвпада.” “Защо, коя буква ти трябва?” викам “П”, а ти си с “Б”. “Е, да. Но умалителното ми е с “Б”, иначе започва с “П”.

- Вие самата имате ли ясновидски способности?

- Имам, да. Сънувам - самолетни катастрофи, войната в Крим. Ние имаме вила на Златни пясъци и сънувам, че съм застанала на баира над станцията “Журналист” и гледам на отсрещния бряг един огромен самолет, който започна да пуска бомби и те да избухват, да избухват. Нямаше няколко месеца и войната там започна. После го гледах на картата.

На Таро гледам, но картите нищо не ми говорят, изпадам в някакво състояние, в което започвам да говоря с часове някакви неща. В Италия идваха от една комисия да ме проверяват как много съм познавала, как така без пари го правя - това щяло да ми донесе нещастие. Те били от гилдията на картохвъргачите.

Един човек дойде да му кажа къде е умрял синът му, за да го намери. От три години е изчезнал, иска да му кажа, че е умрял, за да се успокои. Видях му на астрологическата карта, че не излиза по никакъв начин да е умрял, и му казвам: “Жив е.” Той настоява. Накрая се вбесих и му казвам: “Синът ти е някъде заключен и го дрогират, той не може да ти се обади.” И какво се оказва? След няколко месеца бащата идва с цветя, пари. Викам: Аз пари не вземам. Синът бил банков служител и наистина бил отвлечен, за да издаде някаква информация.

 

Историята на диска

23-1Дизайнът на опаковката на диска е дело на Анна Българанова, която е и дизайнер на книгата на Вида „Броеницата на Вида“. Тонрежисьор на диска е Иво Стефанов от „Интелиджънт мюзик“.

Това е животът на един много възрастен водещ в радиото, който живее абсолютно сам в своя апартамент и който няма глас - загубил го е веднъж и не може да говори. В апартамента има едно раздрънкано пиано, едно радио, един диван и няма телевизор. Има и телефон, но как да говори по него, като няма глас! А и този телефон звъни веднъж на два-три месеца. Ежедневието на този възрастен мъж е едно и също... Той се събужда рано-рано, отваря широко прозорците и прави сутрешната си гимнастика

И непрекъснато търси из музикалните радиостанции песни, които да му припомнят миналото.

Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Емпатията е обратното на егоизма. Премиерата ще бъде на 9 март в аула “Максима” на УНСС от 19,30 до 20 ч. Очаквайте неочакваното.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства