Петери Талас, генерален секретар на Световната метеорологична организация, пред „Труд“: Климатът ще става все по-свиреп

Системите за ранно предупреждение в България са начин да се защитите от опасни явления

Почти всички предупреждения за тежката съдба, която очаква планетата, бяха изказани преди и по време на световната среща за климата в полския град Катовице в края на миналата година. Тя потвърди, че не сме се справили с глобалното затопляне, което трябваше да се ограничи до 2 градуса. Нивата на парниковите газове са рекордни и температурите растат главоломно, а ние сме последното поколение, което ще може да направи нещо по въпроса. Какво може да реши глобалните климатични проблеми и как ще се отрази това на нас в България - отговаря генералният секретар на Световната метеорологична организация финландският метео­ролог Петери Талас.

- Г-н Талас, според годишния доклад за състоянието на климата най-топлите 20 години в историята са били през последните 22 години. Топ 4 са в периода 2015-2018 г. Какви ще бъдат последствията, ако тази тенденция на затопляне продължи?

- Концентрациите на задържащите топлина парникови газове в атмосферата са на рекордни нива и се очаква новите емисии да се повишат тази година. В същото време въглеродният диоксид, който е основният парников газ, остава в атмосферата и океаните в продължение на много стотици години. Това означава, че дългосрочната тенденция на изменението на климата, която наблюдава през последните няколко десетилетия, ще продължи. Последните четири години бяха най-горещите в историята, с много нови дневни температурни рекорди, засечени по цялото земно кълбо, както и с редица екстремни горещи вълни. Но не става дума само повишаването на температурите. Покачването на морското равнище продължава, излагайки ниско разположените крайбрежни райони на повече щормови вълни и крайбрежни наводнения. Арктическият морски лед продължава да се топи. Виждаме и по-свирепо време. Говорим специално за по-интензивни горещини и валежи. Очаква се всички тези процеси да продължат.

- Предупредихте, че температурите на планетата ще се повишат с още градус в следващите години. Какво означава тази разлика и как ще повлияе на обикновения човек, който не смята, че осезаемата промяна на климата ще го засегне пряко?

- Средните глобални температури вече са около 1°C по-топли, отколкото са били по времето на прединдустриалната епоха. Въздействието от тази промяна вече наблюдаваме. Проявленията са вече описаните процеси на все по-екстремно време, топенето на глетчерите и арктическите ледове, и покачването на морското равнище. Ако тенденцията се запази и температурите се покачат с още един градус над сегашния, тогава последствията ще бъдат още по-сериозни. Докладът на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), който бе представен по-рано тази година, предвижда, че глобално затопляне с два градуса ще доведе до пълно унищожаване на всички коралови рифове по света. Те не са просто туристическа атракция – изключително важни са за равновесието на екосистемите, но освен това и за икономиките по света. Още един градус по-топло време от сегашното също така ще повлияе на биоразнообразието по отношение на насекомите и на животинския свят. Ще има и значително отражение върху човешкото здраве. Така, например, горещите вълни, на които ставаме свидетели постоянно, могат да окажат сериозно влияние върху по-възрастното и младото население на планетата. Допълнителният градус също се очаква да направи наводненията още по-унищожителни в много части на света, включително и в Европа. Причината за тях, ще са все по-тежките валежи, които ще падат.

- Според проучванията феноменът Ел Ниньо ще е слаб в началото на настоящата година, което може да доведе до още по-топло време, отколкото през 2018. Тогава имаше сериозни горещи вълни в Европа. В тази връзка какво да очакваме през 2019-а?

- Засега Световната метеорологична организация предвижда слаб Ел Ниньо. Не очакваме да бъде по-силен от мощния природен феномен, който се случи през 2015-2016 г. Но дори слаб Ел Ниньо е твърде вероятно да увеличи глобалните средни температури. Още фактори също имат отношение към климата в Европа, освен споменатият феномен. На този етап е трудно да предвидим дали горещите вълни ще са по-силни, въпреки че тенденциите са в тази посока. За щастие, метеорологичните служби работят все по-задълбочено със здравните власти, за да издават предупреждения за опасно време. Тези системите за ранно предупреждение са мощен начин да се защитим и да се предпазим от опасни явления. Що се отнася до България - националната ви метеорологична служба (б.а. - Националният институт по метеорология и хидрология) е отговорна за наблюдението на метеорологичните процеси.

- Как малки държави като България би трябвало да действат, за да предотвратят негативните последици от климатичните промени? Според прогнозите на експертите от Световната банка за нашата страна факторът бедност допълнително ще изостри негативните ефекти от екстремните метеорологични явления, а ние сме най-бедната страна в ЕС.

- Инвестирането в системи за ранно предупреждение е един от начините да намалим вредите, които могат да бъдат нанесени на живота и здравето на хората, но и на икономиките. По този начин, предварителните сезонни прогнози за температури и валежите са много полезни за чувствителни към климата сектори като например земеделие, енергетика и управление на водите. За съжаление изменението на климата оказва отрицателно въздействие върху най-бедните слоеве на обществото. Следователно краткосрочните разходи за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да се съпоставят с дългосрочните икономически ползи от действията по спиране на измененията в климата.

- Преди световната среща за климата в полския град Катовице казахте, че не сме готови да се изправим срещу измененията на климата и да намерят решение – виждате ли сега решение на тази ситуация?

- Предвижда се, че сегашните нива на парникови газове ще доведат до увеличение на температурите с от 3 до 5 градуса. Вече е повече от ясно, че светът не може да постигне целите на Парижкото споразумение, според които покачването на температурите трябваше да се ограничи до 2°C. Има неотложна нужна от действия и няма време за губене. За щастие има много потенциални решения. Възобновяемата енергия като слънчевата сега е много по-евтина и по-надеждна. Сега има много други възможности за „екологизиране” на нашите транспортни системи и градската инфраструктура. Правителствата, местните власти, предприятията и частни лица – всички имат роля, която играят в тези процеси.

- Ние сме първото поколение, което разбира напълно климатичните промени и последното поколение, което ще може да направи нещо по въпроса – това са ваши думи, но дали можем да осмислим това положение?

- Трябва да ни е грижа за идните поколения, а не да мислим само за себе си. Борбата с изменението на климата може да доведе до краткосрочни неудобства и промяна на нашия начин на живот, но това е в полза на нашите деца, нашите внуци и поколения след тях.

- Оправдаха ли се вашите очаквания след преговорите в Полша?

- Преговорите на ООН за климата в Полша завършиха с приемането на набор от насоки за прилагане на Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г. Световната метеорологична организация се присъедини към коментара, направен от генералния секретар на ООН Антонио Гутереш в края на преговорите в Катовице. „Отсега нататък петте ми приоритета ще бъдат: амбиция, амбиция, амбиция, амбиция и амбиция”, заяви Гутереш при закриването на срещата. „Амбиция в ограничаването на измененията. Амбиция в адаптирането към тях. Амбиция в областта на финансите. Амбиция в техническото сътрудничество и изграждане на капацитет. Амбиция в технологичните иновации”, допълни той. Световната метеорологична организация ще предостави научни съвети на генералния секретар на ООН преди срещата на върха по въпросите на климата, която той насрочи за септември 2019 г.

Нашият гост

Петери Талас е роден през 1961 г. в Хелзинки, женен, с пет деца. Финландският метеоролог е генерален секретар на Световната метеорологична организация (СМО) за периода 2016–2019 г. Бил е генерален директор на Финландския метеорологичен институт от 2002 до 2016 г., с изключение на 2005-2007 г. като ръководител на отдел в СМО.

Има докторска степен по метеорология в Хелзинкския университет през 1993 г. От 1998 г. е професор по екологични науки в Университета в Куопио. Започва кариерата си в Финландския метеорологичен институт през 1985 г. и работи като изследовател, ръководител на проект, изследователски ръководител и професор по научни изследвания от 2001 г. насам.

Работата му е свързана с проучвания на озона и ултравиолетовите лъчи , глобалните промени в Арктика и развитието на ново поколение сателитни програми.

Талас е единственият финландски изследовател, участвал в представянето на доклада за климата на Междуправителствената експертна група по климатичните промени в Женева на 8 октомври 2018 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта