Българската искра в децата на емигрантите не трябва да гасне

От една година на 830 км от България на остров Крит неделни училища събират и обучават на роден език, география и история българчета – деца на емигранти. Защо са създали своя организация, как преодоляват несгодите в живота на чужда земя и поддържат връзката си с Родината, интегрират ли се или кроят планове за връщане у дома - за това разговаряме с Петър Анастасов.

- Г-н Анастасов, какво представлява Сдружението на българите на остров Крит и защо го създадохте?

- Сдружението на българите на Крит е отговор на нуждите на една голяма маса български сънародници, които живеят десетки години вече на острова, но нямат реална представителност пред обществото, нито пред гръцката и българската държава. Бяхме принудени да създадем тази организация, за да решаваме проблемите си и да опазваме културата и традициите си. След влизането на България в ЕС много от нещата се подобриха, като права и възможности, но на този остров промените не се усетиха много.

- Казвате, че има проблеми за решаване – какви са?

- Предполагам, че трудностите за всички български общности в чужбина са еднакви, но на Крит основният проблем е трудовоправният. Българите на острова не са защитени почти от нито една институция. Гръцките синдикати са силни, но са основно на континенталната част. Според наша информация на острова има 15 000 постоянно пребиваващи българи и около 5-10 000 сезонни работници. Много от тези хора са без адрес, работят притиснати от недобросъвестни работодатели, почти 95% от жените, които работят по къщите, са без осигуряване - имат нужда от трудовоправни консултации, защита. На второ място са проблемите с документи и връзката с родината. Един пример - през 2014-2017 г. започна да изтича валидността на личните документи и хората изпаднаха в затруднения – трябваше да ходят до България или до Атина. Но за това трябват време, пари. Най-лесно е този проблем да се реши на място, но няма консулство. Има проблеми и с регистрацията на новородените деца. Никой не те задължава, ако ти се роди дете в Гърция, да го регистрираш като български гражданин. Има фрапиращи случаи - над 20 години има деца, които не са регистрирани в нито един български регистър. Деца фантоми.

- Как помага сдружението за решаването на тези проблеми?

- Една от първите ни задачи беше да установим връзка с Родината и да потърсим помощта на държавните институции. През 2015 г. 541 емигранти и още 100 души онлайн направихме подписка за консулство в Крит. Но Външно министерство се забави с отговора. Тогава поставихме въпроса чрез депутати в НС. И ни отговориха, че българите на остров Крит ще имат 2 пъти годишно консулски дни. Дотогава въобще нямахме посещения на български дипломати. Консулски дни на остров Крит се проведоха вече пет пъти. За две години бяха обслужени 1000-1200 човека – подмениха се документи, дадоха са консултации. 200 деца, които не бяха регистрирани, получиха български документи. От година работим с МВнР, вече имаме и уверения от екипа на вицепремиера Валери Симеонов, че ще бъде създадена работна група, която ще провери издаването на документи за раждане на български деца в чужбина и съм сигурен, че ще се появят десетки хиляди българчета, останали досега фантоми. От МВнР обещаха и че ще се удължи срока на валидност на паспортите като на личните карти ще е 10 години. Сега той е 5 години. Радваме се и сме благодарни, че с г-жа Екатерина Захариева и това ръководство на МВнР нещата тръгнаха много добре. Може би трябва да правим консулските дни по-често, а не на 6 месеца - това е дълъг срок за хората с проблеми. Промениха се и нещата в Президенството. По-рано не можехме дори да разговаряме с тях, сега има комисия към г-жа Илияна Йотова, която работи за българите в чужбина. Питат ни „Какво ви е нужно?“. Не се чувстваме забравени.

- А гръцката държава как се отнася към сдружението на българите?

- В началото беше трудно – когато подадохме документи за регистрация, ни посъветваха сдружението да бъде гръцко-българско. Отказахме, но те настояха в него да има поне един грък. Ние не се съгласихме, пратихме питане в Конституционни съд на Гърция и след като оттам заявиха, че няма пречка сдружението ни да е само българско, го регистрираха. На Крит вече ни приемат като институция – търсят ни от полиция, социални служби, брегова охрана. Помагаме им в решаването на различни казуси, в които участват не само българи. Има и случаи на престъпници, които ползват български документи.

- В началото на годината на Крит възникна напрежение сред българската общност заради мистериозното изчезване на три българки. Заговори се за масови изчезвания, някои намесиха мафията.

- От началото на година шест българки изчезнаха на остров Крит. Само през май бяха три. Една беше намерена удавена, за другите две още нищо не се знае. Когато има три, четири такива случая в рамките на няколко месеца, става странно, логично е да питаме какво става. За съжаление, гръцката държавата приключваше тези случаи по бързата процедура. А има обезпокоителни факти, които изискват изясняване. Логично е и Външно министерство да поиска информация по тези случаи и България да настоява да се изяснят напълно. Не става въпрос да притискаме гръцката държава, а да защитим правата си. Сега покрай тези случаи в Гърция направиха телевизионни и радио предавания. Усещаме подкрепа. И се надяваме всички въпроси да получат адекватни отговори.

- Интегрират ли се българите сред обществото в Крит?

- За гърците първа категория хора извън тях няма. Те са убедени, че от тях е започнало всичко - култура, цивилизация, демокрация. По тези теми няма дори смисъл да се спори с тях. Те трудно приемат някои неща за себе си. Ти си работник и толкова. Това се усеща дори когато разговарят с теб. Помежду си се обръщат с „господин, госпожо“ . Да се обърнат към българин с „господин“ е много рядък случай. Трябва да си работил дълго, да си се доказал, да си постигнал не само стандарт, но и да си дал нещо на обществото. На нас не ни пречи, че не ни казват „господине“, свикнали сме. Ненормално е, когато след като си се доказал с работа и спазваш правилата, да продължават да не ти внасят осигуровки, да работиш в съботите и неделите. Хубавото е, че като влязохме в ЕС много от тези неща се изчистиха. Станахме законни работници, преди това се криехме. И сега има проблеми, работа без договори и осигуровки, но има механизми да защитаваме правата си. Но като говорим за интеграция да кажа, че българските роми на Крит, те не са малко, се интегрират много добре в общността – работят, спестяват, децата им учат... Което показва, че когато има система със строги правила – ги спазват. А у нас се живее на помощи и законите не се спазват, защото системата го позволява.

- Сдружението е посредник в отношенията на българите на Крит с държавата, но има ли и свой живот? Обикновено казват, че българите в чужбина се делят на групи, не се обединяват.

- Трудно се създава общност. И не е само въпрос на български манталитет. Всеки има интереси, проблеми. Няма как да съвпадат вижданията на всички. Освен това на Крит се работи много. Всички са плътно ангажирани. Трудно е човек да отдели време да се включи в общността. Въпросът е да се използват общите неща и това се стремим да направим в сдружението. Към сайта си сме направили форум, правим анкети – питаме хората какво искат - училище, народни танци, общи празници. Работим за български културно-информационни центрове в четирите основни града в Крит. Там хората да общуват, да има срещи, концерти. На 24 май 2015 г. в парка на Ираклио отбелязахме Деня на Кирил и Методий, извихме хора. Направихме няколко новогодишни тържества с музика, танци - хората искат да празнуват заедно, да се почерпят. В друг град празнувахме Бабинден. Направихме официално засаждане на рози в град Ираклио.

- Розова градина в Крит? Защо?

- На този остров няма нищо българско и искахме да го създадем. През март 2017 г. за националния ни празник засадихме с разрешението на тамошната управа 60 български рози в центъра на Ираклио. Но някой изскуба цветята. Не знам кой го направи – българи или гърци, но се успокоявам, че сега вместо на едно място в много къщи има български рози.

- Но не остана български символ на острова!

- Имаме и друг план. Миналата година се срещнахме с проф. Божидар Димитров – светла му памет! Искахме съвет как да свържем България и Крит, защото не можахме да открием общи исторически събития, допирни точки. Врагове сме били във войни, но сега живеем заедно, искаме да сме приятели. Професорът ни каза „ Има една история, в която за свободата на Крит се бие Гарибалди заедно с нашия капитан Петко Войвода, проучете я!“ Заехме се и установихме, че през 1866 г. Гарибалди и Петко Войвода участват с дружина от италианци и българи във въстанието в Крит. Въстанието е разгромено, мнозина са избити, но капитан Петко с част от хората се спасява. Сега търсим подходящ камък, говорихме със скулптори, които да направят бюст на капитан Петко в Крит. Вероятно ще го сложим в наше помещение, гръцката държава със сигурност няма да се съгласи да е на публично място. И паметникът на капитан Петко в родното му село Доганхисар, Дедеагачко, е в частен имот. Но важното е да сложим този паметник, защото това е допирна точка между България и Крит и ще помага за сътрудничеството и разбирателството ни с местните хора.

- Вече имате четири български училища на остров Крит. Как се стигна до това?

- Първата ни обща идея беше да направим училище. Но нещата тръгнаха много трудно. Затова най-напред създадохме сдружението. И чак когато вече имахме организация и опит, се заехме да отворим неделни училища. Гръцката държава не иска български училища. Има си гръцки училища, казва, посещавайте ги. От миналата година събираме и обучаваме българските деца в неделите. Много сме благодарни на Външното ни министерство и Президентството, които ни подкрепиха, и на Агенцията за българите в чужбина, която ни осигури учебници. За една година децата вече четат и пишат на български и това го направиха 7 учителки, които работят безвъзмездно. Преди това малко деца владееха писмено родния език. Подали сме в МОН в България документи да ни финансират за новата учебна година по програмата „Роден език и култура“. Чакаме решение! Имаме записани 150 деца досега, но се увеличават и вероятно ще стигнат около 200. Учат български език и литература, по-големите - история и география на България. Разполагаме с 9 учителки, но търсим още.

- Къде се намират тези училища?

- Училищата ни са в наети от нас помещения в четирите основни града - в Ираклио го нарекохме „Райна княгиня“, в Ханя - „Дора Габе“, в Ретимно – „Анастасия Димитрова“ – първата българска учителка през Възраждането, в Йерапетра „Гина Кунчева“ – майката на Левски. Дадохме им женски имена, защото и в България, и по света повечето наши училища носят мъжки имена. Ние решихме да отдадем почит на жените-будителки. Смятаме през новата учебна година да сформираме и фолклорно-танцов ансамбъл. С департамента по езиково обучение към Софийския университет се договорихме да създадем в Крит места за дистанционно езиково обучение по български на българи и чужденци. А с МОН работим догодина да разкрием паралелка, в която незавършили средно образование ще могат да се подготвят и да вземат дипломи.

- Правят ли българите в Крит планове за връщане в България?

- Това е болна тема. Всеки има желание рано или късно да се завърне в родината. Но много е трудно, когато човек изживее половината си живот някъде далеч и свикне с чуждия начин на живот, да се върне назад, където е в пъти по-неуредено. И най-вече - как да отведеш там децата си? Другата възможност е да оставиш децата в чужбина и да се върнеш сам в бащината къща. Всеки, който е бил навън, е придобил опит, енергия, умения, които могат да раздвижат системата в родината ни. Можем да допринесем куцащите неща да тръгнат по-добре. Но усещаме негативизъм и от двете страни. Много емигранти казват „Аз съм заминал, за да живея по-добре, защо да се връщам?“. Други в България викат „Ти си избягал оттук, сега ще ме учиш как да живея. Нали си се спасил там!“ Никой не се е спасил! И ние в чужбина живеем трудно, само малко материално сме по-добре. И сме по-спокойни за себе си и за децата. В България, когато се връщаме, се налага пак да заключваме вратите с по 2-3 катинара и да не пускаме децата нощем навън. Така че всеки сам за себе си решава дали да се върне. Но е важно, докато сме навън, където и да е, да се стремим да опазим традициите, културата и езика си и да ги предадем на децата си. Защото угасне ли тази искра, започва претопяването и обратния път изчезва.

Нашият гост

Петър Анастасов е роден през 1974 г. в Лом. Учил е в Техническия университет в Русе и Стопанската академия “Димитър А. Ценов” в Свищов. През 90-те години на миналия век развива търговски бизнес в родния си край. 2001 г. заминава със семейството си за остров Крит в Гърция. Там се занимава с интериорен дизайн, обзавежда аптеки, магазини, сладкарници. Семеен, с две деца.