Мотото ми винаги е било: „Бъди ексцентричен и различен!“, разкрива голямата певица

Известната певица Петя Буюклиева – с пламък в очите и с розови коси – разказва за срещите си с Тончо Русев, Милчо Левиев и Радой Ралин, за джаз и рок началото в своята кариера, за голямата гордост на живота й – нейния син, за умението да прощаваме и да се възраждаме след погромите. Петя Буюклиева, „фаталната жена“.

- Поздравления за визията, въпреки че сме свикнали с вашите метаморфози - да ни изненадвате с прически, коя от коя по-екстравагантни. Защо имате нужда от тези промени?

- Както винаги съм казвала, това е моето хоби, начинът да изкажа свободата си. Мотото ми винаги е било: „Бъди ексцентричен и различен, особено на сцената!“. Бог ме е дарил с различен глас, държа да бъда разпознаваема в различните си визии. През годините съм минала през хиляди метаморфози - и в музикалните стилове, и в прическите съм различна. Имам много последователи и е забавно, когато на някои от моите концерти се събират моите фенки с прически от началото на 90-те години, със златни и червени кичури от времето на „Златният Орфей”. Последният ми стайлинг е с цветовете на пролетта. Щастлива съм, че работя с един от най-добрите коафьори в България, от студиото на Кръстьо Капанов, Филип Попов, с много международни награди, просто добър художник.

- Наскоро се простихме с великия Тончо Русев. Вие също изпълнявате негови песни. Защо ние, българите, оценяваме стойностните хора, когато си отидат?

- Не знам защо се случва това. Тончо е един реализиран музикант и творец. Последните години боледуваше. Погледът на хората се отмести от него, но той винаги е присъствал с музиката си на голямата сцена. Има бумове на информация, има и затишия. Той навърши 85 години. Пишеше се предимно за болестите му. А той до последния момент не престана да твори музика. Един от последните ни разговори беше, че се уговаряхме да пием кафе и да ми предложи нова песен, която е написал за мен. Почина, не успяхме да се видим. Да не забравяме все пак: Тончо Русев е един реализиран композитор, получил и слава, и почести, и признание приживе. Наистина страшно много е дал.

- Знам, че се грижите всекидневно за феноменалния си глас от четири октави. Разкажете как точно, полезно е за онези млади таланти, които вярват, че успехът ще ги навести ей така, без усилия.

- То успехът може да дойде по някаква причина и с нечия помощ – дали финансова или студийна. По-трудно е след това, с годините, да се задържиш на гребена на вълната и винаги да има нещо, което да те прави актуален. Аз съм много щастлива, боже, страх ме е да го кажа, че вече 40 години по някакъв начин успявам да бъда популярна, да се задържа на борда, на сцената. Имам фенове от всякаква възраст. Въпросът беше какво правя. Първо, живея природосъобразен живот. Не злоупотребявам със съня си. Човек трябва да внимава с алкохол, цигари. Младото поколение си позволява и друг вид стимуланти, които не ги докарват до добри ситуации. Тренирам всеки ден. Може да бъда видяна в Южния парк, където правя обиколка от по 5-6 километра дневно. Мъжът ми много внимава с какво се храня, за мен е важно разделното хранене. От време на време правя диети. Всеки ден, около 17 часа, влизам във фитнеса и правя упражнения за различните мускулни групи, за да държа тялото си във форма и стегнато. Все пак с възрастта всичко става по-трудно, но се опитвам да съм във формата, в която съм. Що се отнася до гласа – всеки ден разпяване. Както музикантите се разсвирват преди да излязат на концерт, цигуларите движат пръсти, по същия начин трябва певецът да се разпява, за да поддържи гласовите си връзки в кондиция.

- Синът ви Тони завърши ли вече, как се развива в науката и в музиката? Какви са майчините заръки днес?

- Тони е моята голяма радост. И който ме вижда тия дни, ме вижда сияйна. Защото той завърши с успех 5.50, взе магистратура в Цюрих, Швейцария, в университет, който е топ три на университетите в Европа и в света по неговата специалност. Освен това кандидатства в една от големите фирми за стаж и получи единственото място сред хиляди, които кандидатстваха. Аз просто заеквам от щастие само като си го помисля. Явно образованието му е на много високо ниво. Освен това ще преподава до последния момент, до юни, дясната ръка е на професора си. Той няма да има нужда да се връща в България, да чака да бъде приет, да се оглежда. Много съм щастлива. Ние ще отидем да му помогнем да си потърси самостоятелно жилище. И в същото време новият му албум е готов. Тони е уан мен шоу – пише музиката, аранжимента, текста на песните си, изсвирва ги и ги изпълнява! Като си дойде в България, ние веднага влизаме в студиото. Баща му помага само за някои видове китари за бас, всичко друго той го изсвирва и изпява сам, а аз съм много щастлива да му бъда вокал. Той и за мен е написал страхотни песни. В дует изпяхме последната - „Изгубен рай“, която уникално впечатли журито на Международния фестивал в София 2017, през септември, и спечели трета награда още с първо появяване. Преди да издаде този втори албум, Тони има няколко награди. Едната е за песен, коята написа специално за мен. Развива се паралелно много добре – и в химията, и в музиката, и в любовта, всичко му върви. Много съм щастлива! На този етап виждаме светлина в тунела, след като сме дали толкова много средства през годините, за да го изучим в елитни колежи и институти. Дошъл е моментът да поемем глътка въздух. Виждам, че не е било напразно. Вече сълзите са от радост...

- Знам, че сте имали много тежки моменти, които сте преодолели – загубили сте майка си при нелепа катастрофа, сестра си, пари по време на кризата, трудно сте събирали финанси за обучението на сина си. Как човек като вас успява като феникс да се въздигне отново?

- Бог непрекъснато дава предизвикателства и ги дава на тези, които иска да ги изпита като сила и вяра. Никога не съм се отчайвала, и в най-трудните моменти, когато сърцето ми е било разкъсано на парчета, когато съм преглъщала сълзите си, когато не съм спирала да си задавам въпроса „Защо?“. Винаги съм казвала: „Да, Господи, вярвам в тебе. След като Ти си решил, че това е така, така и ще бъде“. Примирявам се и се смирявам. Трябва всички ние да го правим. Трябва да бъдем добри. Да прощаваме. Колкото и да ми беше трудно, когато ми казаха „Прости на това момиче“, което блъсна майка и тя почина, аз й простих. Да, простих. Въпреки че сърцето ми се разкъсваше на парчета, въпреки че и до ден днешен, след 15 години, имам една голяма празнина. Нито времето лекува, нито загубата може да бъде запълнена, защото майката е една. Животът е много труден. Изпълнен е с хубави и с лоши моменти, и с трудности, но те са за силните. Изглежда Бог е решил, че имам сили да се справя, въпреки че аз си знам с цената на какво. Справям се, държа се. Но дай Боже хубавите моменти да са повече в бъдеще. Защо се справям ли? Опитвам се да разсъждавам. Защото като сложим на везната - винаги когато се е случвало нещо ужасно, е следвало хубавото, особено с моя син, което ме е крепяло и зареждало с добра енергия. И това е надеждата. Винаги съм държала около себе си приятели с положително мислене. Положителната енергия трябва да бъде край нас.

Здравка Атанасова:

Без истинска любов човек се разболява

Когато изричаме негативни думи, те променят структурата на водата в нашето тяло и се самопрограмираме съгласно изреченото от нас, предупреждава наследничката на гръцката Ванга

Една от най-успешните жени-детективи в Гърция – Здравка Атанасова, е единствената българка, наследничка на гръцката Ванга – Катина. Тя владее тайнството на най-старите карти – Deste, които съдържат 65 символа. Историята им започва в древността, а през далечната 1889 г. те попадат в ръцете на родената в Измир прочута гадателка Катина. За нея в Гърция се носят легенди. В книгата „Измирските магьосници“ е описан животът й – била е грозна, но умна жена, израснала в бедна махала в Измир. Катина става избраница на магьосниците. Имайки в ръцете си техниките на магията и гадаенето на съдбата чрез Deste, тя успява да сбъдне всичко, което някога е искала - да се омъжи за богати мъже, да скъса с тежкото си битие, да й се възхищава целият Измир.

Право да гледат на тези карти имат само избрани – „Магк Джан“ (мъдрите, избраните). В България вече имаме представителка на тази уникална гръцка школа, а на Здравка се доверяват успели българи от сферата на политиката, бизнеса и любими звезди на публиката.

Здравка, смятате ли, че българите се занимават с магии повече от гърците например?

Едва ли. От древността хората са търсили помощ от своя страх или несигурност и са ходили при мъдреците или маговете, шаманите или други „просветени“. Не само владетелите са имали свои жреци, „звездобройци“ и посредници в разговорите си с висшите сили. Във всяко село е имало знахарка, билкарка, баячка... Много от тях са се „изкушавали“ да призоват сили на доброто или злото на помощ, за да убедят нуждаещия се, че проблемът му е пренесен в чужди ръце и ще се реши. Всъщност с ритуалите или магиите всеки е „лекувал“ своя страх, своята нужда или своето желание. Така един амулет е давал на човек вярата, че е защитен – подсъзнанието силно се влияе от картини, миризми, от въздействие на сетивата. Веднъж взел в ръка защитния амулет, той вече става непобедим, защото вярва в своята неуязвимост.

Защо се правят ритуали, които целят да навредят на друг?

От страх. И до днес, когато човек се страхува от някого или нещо, но няма силите да се изправи срещу него, извършва подобен ритуал, насочен срещу този някой или това нещо, за да запази себе си. Чрез вярата в уязвимостта на другия той защитава себе си. В действителност човек атакува собствения си страх или иначе казано – себе си. Коренът на истината или причината хората да правят ритуали и магии е, за да побеждават страховете си. Желанията ни често не се сбъдват единствено поради страха, че няма да получим желаното. Ритуалът е този, който ни освобождава от страха. А страхът няма народност, тоест ритуали или магии се правят по цял свят.

Вие прилагате различни техники, които да подсилват възможностите на хората да се справят с проблеми в работата, любовта, здравето. Кое най-често ги води при вас?

Любов. Любовта е в основата на всичко. Когато човек няма истинска любов в живота си, той се разболява, не е щастлив, дори да има работа и пари, не е удовлетворен. Наистина, при мен идват хора, които се оплакват от здравето си или от липса на работа, на пари. Но в крайна сметка коренът на проблемите им винаги е свързан с любовта. Със страх от любов, страх от отхвърляне, страх от провал, страх от обвързване, страх от самота... Тук е мястото да отбележа, че предлагам на хората всеки сам да направи своя ритуал за любов. Аз не правя ритуали за други хора, аз ги уча всеки сам да лекува себе си. Лекарят не пие вашето обезболяващо, той го ви предписва. Аз правя същото. Всеки може и ако желае, има силата сам да въздейства на своето подсъзнание. Не моето подсъзнание се е уплашило за вас. Не е редно да се поставят хората в зависимост от един или друг маг или лечител (а често се случва това да са шарлатани и „търговци на страх“). Всеки може да „управлява“ страховете си.

Ритуалите с вода са прилагани още в древността. Как помагате с тях на тези, които ви търсят за помощ?

Знаем за структурата на водата и нейната сила. Тази тема е широко дискутирана. Японецът Масаро Емото вече доказа, че водата има памет. Знаем и че 90% от организма ни е вода. От една страна, когато изричаме негативни думи, те променят структурата на водата в нашето тяло и се самопрограмираме съгласно изреченото от нас. От друга страна, водата е тази, която може да ни излекува, ако в нея сме заложили положителни мисли, емоции и програми като цяло. С помощта на метода на Ваяна Стайбъл „Тетахилинг“ съдействам на хората да променят негативните убеждения и да залагат на тяхно място позитивни. Освен това, наричам вода за всеки човек според конкретния му моментен недостиг.

Кой е най-големият проблем на обществото в 21-ви век?

Хората на 21-ви век слагат маски. Правят всичко възможно да играят роли и губят своята автентичност. Те не живеят в настоящето, не се наслаждават на днешния ден, на „тук и сега“, а насочват мислите и енергията си в миналото или в бъдещето. Бързат да „изкарат“ пари за „утре“, сякаш някой им е обещал утрешния ден. Съжаляват за „вчера“, губят време, което е най-ценният ни ресурс. Ценностите днес са объркани. Хората не се обичат. Често се нараняват, самокритикуват, подценяват. Бих посъветвала всеки да потърси истината в себе си, да се вслуша в душата си, да се запита каква е истинската му нужда и да се обича за това, което е. Защото всяко същество е божествено.

И още...

Змия изскочи от пощенската кутия на Виктория Петрова

Маргарита Дупаринова се жени на сцената