Най-успешната ни бадминтонистка в историята Петя Неделчева получи поредното признание преди дни. Старозагорката бе удостоена с приза за №1 на 50-летието, на връх рождения ден на този наш спорт. Играе на три олимпиади, а в Атина 2004 е пета, най-успешното класиране за българския федербал на подобен форум. Бивша №8 на планетата и трета на двойки. Десет години е в топ 15 на световния бадминтон, където доминацията е изцяло на азиатците.

„В Азия се чувствам най-добре - казва Петя Неделчева, за родината на федербала. - Там няма деление на нации. Ако играеш добре, публиката те подкрепя от началото до края, независимо от коя държава си.”

Момичето от Стара Загора си заслужава уважението на местните след впечатляващи победи над домакините в спорт, смятан за религия при тях. Впечатлен от таланта на българката е един от най-богатите бизнесмени в Малайзия, но и луд фен на играта с перцето – Андрю Кан, който й предлага спонсорство. Финансовата подкрепа продължава над 10 години, благодарение на която Петя участва на най-силните турнири в света, има и най-добрите условия за подготовка. А докато е на състезание в Куала Лумпур, ползва президентския апартамент на Кан в хотел „Хилтън”.

Голяма заслуга за успехите й обаче има нейният треньор Орлин Цветанов, с когото са неразделни вече 18 години. Когато я вижда за първи път той изобщо не е впечатлен от нейната игра. Не иска да я тренира, защото си има други бизнес планове. Но след дълги увещания от близките й най-накрая я взема. И почти я осиновява. Дава й един от своите апартаменти в София, а тя се нанася да живее заедно с майка си и баба си. За щастие семейството никога не се бърка в работата на треньора, а резултатите не закъсняват. Цветанов променя изцяло стила й на игра, предвижването по корта... И още на първото европейско за девойки Петя печели медал на сингъл и на двойки с Мая Иванова, и то във възраст по-голяма от нейната. Следва успех след успех. Десет години играе в Дания, после в Италия, Франция. Но в България винаги се състезава само за „Левски Люлин”.

Макар че е равностойна на азиатките, Неделчева не успява да покори световния или европейски връх. В най-силните й години 4 държави натурализират китайки и те все препречват пътя на нашето момиче. „Орлин Цветанов, е като мой втори баща”, доверява Неделчева.

А той пък признава, че благодарение на нея е станал световноизвестен треньор и няколко пъти е обиколил света.

Звездният тандем преживява и хубави, но и трудни моменти. Най-вълнуващо е изживяването на олимпиадата Атина 2004. През целия турнир Петя играе с травма, но гледа да не й обръща внимание. Още в първия мач се среща със сочената за фаворитка за медал Тина Расмусен (Дания). Специалистите отписват българката, но на корта се случва друго. Неделчева печели в три гейма, а последния взема инфарктно с 2 точки разлика. „Всички в залата бяха замрeли”, спомня си тя.

И така, победа след победа, стига до четвъртфинал, но болките в коляното пречват да постигне до нещо повече от престижното пето място.

Именно този успех Петя отчита, като най-ценен в кариерата си, макар че стига до финали на супертурнири с наградни фондове над 700 000 долара.

А най-тежкият момент, и то с български привкус, дуетът изживява година преди олимпиадата Лондон 2012. Заради мениджърски интереси силните хора на деня тогава се опитват да разделят треньор и състезател. И когато атаката не успява, всички национални получават забрана да тренират с Неделчева. Поради липса на спаринг партньори Петя отива в Испания. Но подготовката й вече е нарушена. На игрите губи и става 17-а. Благодарение на българката обаче нейната испанска партньорка Каролина Марин след 4 години е олимпийска шампионка в Рио, а преди това е два пъти №1 в света.

В момента Неделчева очаква първото си дете, но не се е отказала от олимпийската си мечта за медал. Още повече, че има голям потендиал с новата си дуетна половинка Мария Мицова. Двойката стана пета в Европа след само 11 месеца работа и от небитието се изкачи до 28-мо място в света. А пък и след майчинство спортистките се връщат сякаш още по-силни. Стефка Костадинова, Румяна Нейкова, които стигнаха до златните си олимпийски отличия след майчинство са ярки примери за това. А може пък в Токио 2020 и да настъпи звездният миг на Петя.

Майстор е на азиатската кухня

Петя има завидни кулинарски умения. Готви още от 14-годишна, учила се е сама, а любимата й кухня е азиатската. Но покрай съпруга си Веселин, който е вегетарианец, се е специализирала в постните блюда и любимата му баница. Той е юристконсулт. Двойката често може да се види на театър или кино. Завършила е Националната спортна академия с треньорски профил. И вече успешно съчетава новата си професия със спортната кариера. Дори подготвя националите ни за глухи. И признава, че добре се чувства в тази роля, но така усеща отговорността доста по-силно.

За нея

Никога не показва страх от съперниците си

Петя е един от най-необикновените състезатели по бадминтон, които някога съм срещала. Успехът й се дължи на нейната решителност и трудолюбие. Влюбена е в бадминтона и се радва на състезанието. Никога не показва страх от противниците си и никога не се отказва. Психическата й устойчивост я прави силен съперник.

Тя е сърдечна и една от най-очарователните състезателки в нашия спорт. А времето прекарано с нея след състезания и тренировъчни лагери е забавно и много приятно. Пожелавам й още много успехи.

Ксу Ксунвей, китайката е трикратна еврошампионка, състезава се за Германия

Има силен характер, но нямаше късмет

Прекрасен човек е Петя. Лъчезарна, много работлива и изключително упорита. През цялата си кариера се бори със сериозни контузии и показа силен характер. Като треньор с нея ми е свързана най-хубавата част от живота. Но нямаше късмет. Доминацията на четирите китайки в продължение на 10 години я лишиха от световна и европейска титла. Тя бе сред най-високопоставените европейки. Сега като треньор е много привързана към младите. Била е на лагер навсякъде в Азия – знае, може, опитна е. Готов е след време да поеме и националния отбор.

Орлин Цветанов, личен треньор

Уникално позитивен човек

Усмивката й не слиза от лицето, уникално позитивен човек. С нея сме се засичали най-вече по олимпиади. Дори и да не успее вдига главата и продължава напред. Не се отказва, не се сърди, не мрънка. Истински боец. Бори се. Последно се видяхме в самолета от Истанбул. Връщаше се с отбора за глухи. И пак усмихната и лъчезарна. А с поведението си зарежда и всички около себе си. Страхотна е.

Мария Гроздева, двукратна олимпийска шампионка по стрелба