Писатели от 18 страни бранят авторските права

Анжела Димчева участва в дискусия за Балканските държави, които не прилагат PLR.

В Лондон се проведе 13-ата Международна PLR конфереция

Как се отчисляват пари за твореца при заемане на книга от библиотека

Защо няма уважение и справедливо заплащане на писателите у нас? Кога държавните органи ще обърнат внимание на действителното прилагане на авторското право? Дали българският еврокомисар Мария Габриел ще помогне, бидейки отговорна за ресор “Иновации и младеж”?

На тези въпроси ми се наложи да отговарям по време на 13-ата Международна конференция за защита на авторското право в библиотеките - PLR, провела се в Британската библиотека. Събитието беше юбилейно за английските колеги, празнуващи 40 години, откакто писателите тук получават ежегодно възнаграждение за наличието и заемането на техните книги в обществените библиотеки. Припомням, че пионери в тази област са Дания, създали системата през 1946 г., и Норвегия - 1947 г.

Постепенно от 1992 г. до днес в 25 държави от ЕС е въведена директивата PLR (Public Lending Right), която се отнася до защита на авторските права в библиотеките. При присъединителните процедури (2006 г.) България подписва пакет от над 2000 директиви, сред които е и тази. Какво обаче следва за българските създатели на художествени произведения? Абсолютно нищо, цели 13 години след приемането ни в ЕС! Този факт се знае от ЕК, а в Съюза на българските писатели периодично се получават писма с призив да се предприемат действия в тази посока.

Формално в две изречения на член 22 от родния Закон за авторските и сродните му права е указано следното: “Авторите имат право на възнаграждение, когато техните книги се заемат в обществените библиотеки. Практически дейността по компенсационните плащания трябва да се извършват от Организация за колективно управление на правата”. Такава организация не е създадена, нито е изработен правилник за реално имплементиране на директивата; не е предвиден и бюджет за създаване на Център на българската литература, който да осъществява колективното управление. Това няма как да бъде частно сдружение, защото в директивата 2006/115/ЕК изрично е посочено, че този орган се създава от държавата, която го финансира и чрез бюджета за култура осигурява компенсационните плащания за авторите в зависимост от честотата на заемане на техните произведения. Това важи не само за хартиените носители, но и за четенето онлайн, за CD и DVD носители. Нека не се притесняваме: читателите и библиотеките няма да плащат на никого. Това е задължение на държавата.

В Лондон се събраха 70 автори от 18 държави, за да дебатират какъв е напредъкът по въвеждане на PLR в Европа и по света. Имаше докладчици от Австралия, Англия, България, Гърция, Занзибар, Ирландия, Канада, Малави, Норвегия, Румъния, САЩ, Тайван, Финландия, Франция, Холандия, Южна Африка, Южна Корея. Бях изненадана, че дори в такава екзотична по нашите разбирания държава, каквато е Република Малави, от тази година е въведена системата PLR. Това докладва Росарио Каманга.

Конференцията беше открита с реч на депутата Дамян Колинс - председател на Комисията по култура, спорт и дигиталност на Британския парламент: “Британската библиотека е важна институция, тя е стълб на нашата култура, оживяла е през десетки превратности на вековете. Защо ние уважаваме авторите? Те инвестират талант, труд и време в техните творби, а PLR-системата оценява тяхната популярност, приноса им към обществото. Тя е създадена да крепи националния престиж, да спомага за увеличаване колекциите на библиотеките, да добринася за образованието и информацията”.

Беше обобщено, че вече 35 държави в света прилагат напълно системата, а още 30 - частично. Чрез тази директива правителствата се грижат за писателите, създаващи културни продукти на родния език. За да не се окаже след 100 години, че всички пишат на английски език, а културното многообразие се е претопило в мелницата на глобализма.

 

Как е по света

Културата си е култура, четенето е с пари

В Норвегия бюджетът на PLR е 12 милиона евро при население от 5 милиона, като за компенсация е определена сумата 25 евроцента за всяка заета книга.

Във Финландия бюджетът е 14,2 милиона евро при население 3,5 милиона.

В Ирландия се отделят 6 милиона паунда, като за 2018 г. от това право са се възползвали 22 000 автори, получили различни суми: от 10 до 6 000 паунда.

Франция е изплатила 17 милиона евро през 2018 г., като финансирането е смесено - от държавата и от книгоразпространителите.

Естония притежава един от най-високите бюджети за култура - 2%. Там е недопустимо авторите да не получават хонорари от издателствата, както и от заемането на книгите в библиотеките.

Строго се спазват авторските права в Германия: забранени са платените издания, всички автори получават хонорари по системата PLR. Ако някой участва в литературно четене, без да му бъде платено от организатора, то този автор автоматично ще бъде изключен от Съюза на немските писатели.

 

Как е у нас

На Балканите нито една държава не признава това право

У нас 90% от писателите заплащат на издателите за отпечатването на техните книги; не получават процент от печалбата след разпространението на изданието; не получават и компенсации от държавата за използването на книгите им в обществените библиотеки, където трудът им се ползва многократно.

В моята мултимедийна презентация пред участниците в конференцията показах предприетите стъпки по въвеждането на директивата PLR у нас. Обясних кои са причините все още България да не я е въвела, въпреки усилията на Съюза на българските писатели през последните 3 години и проведените разговори с Комисията по култура и медии в Парламента и с Министерството на културата. Основната причина на първо място е нищожният процент за култура (0,5% от БВП); на второ място - трудно съгласуване за съвместни действия между заинтересовани гилдии (писатели, журналисти, художници, библиотечни работници и др.); на трето място - тромавата администрация на ведомствата.

Разказах, че все пак с Боян Ангелов - председател на СБП, осъществихме множество инициативи: направени бяха публикации по темата, изпратени бяха официални писма до Народното събрание, проведоха се срещи и разговори с депутати; през юни т. г. се състоя официална среща с министър Боил Банов, който прие идеята и възложи на Дирекция “Авторско право” да се заеме с организирането на Кръгла маса с всички заинтересовани лица. За съжаление чиновническата мудност е убийствена. Вече четири месеца не се е осъществила такава среща. Винаги се намира нещо по-важно от авторските права, за които чиновниците нехаят. Интересен факт е, че именно на Балканите нито една държава не признава това право: в Гърция и Румъния се правят усилия, но без ефект.

Отново апелирам към Бюджетната комисия на Парламента: нека се помисли на приноса на писменото творчество - скоро няма да останат автентични български писатели: всички ще създават текстове на английски език, за да съществуват, за да продават книгите си на световния пазар. Час по-скоро Правната комисия в Парламента трябва да допълни ЗАПСП и да изработи Правилник за функционирането на директивата PLR. А бюджетът за култура да добие европейски вид, като бъде повишен на 1% от БВП.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура