Писателят Деян Енев: Народът избра Радев от жажда за справедливостта

Да пожелаем на писателския съюз на конгреса си днес да се спре на наистина достоен и енергичен председател

 

- Г-н Енев, защо като някакъв натрапчив трафарет от всички посоки се говори за обединение на нацията, за сговорчивост помежду ни, а резултатът е враждебност и разединение?

- На толкова общ въпрос може да се отговори само с шега. Та ето моя отговор. Единствено Татяна Дончева знаеше отговора на този въпрос, единствено тя дръзна да вози в лодката си вълка и агнето, но сега, след като не я избрахме, вече няма кой да ни отговори на него. Впрочем има една такава забавна математическа задача и Татяна Дончева като възпитаничка на Националната природо-математическа гимназия, няма как да не се е вдъхновила за клипа си (и за посланието си) от нея.

С това искам да кажа - свърши времето на общите въпроси. Вече трябва да се задават конкретни въпроси. Защо ти, кмете, разреши да се строи в градинката? Я си изтръскай джоба! Конкретни въпроси, на които да се настоява за конкретни отговори. Само че и нашият занаят, журналистическият, загина. Кой да задава тези въпроси?

В журналистиката има един термин - радикална яснота. Когато нищо не върви в държавата и обществото, идва времето на радикалната яснота. Сега е дошло времето на радикалната яснота.

- Защо правителството в оставка се оттегли с обидата на незаслужено зашлевено дете?

- Правителството в оставка свърши не малко неща. Това трябва да му се признае. Но колко много не свърши! Колко много проблеми замете под килима. В него имаше една фигура, един вицепремиер, Томислав Дончев, който наистина остана в съзнанието на хората като много вещ и усърден управник и държавник. Но една птичка пролет не прави.

Покрай изборите правилно бе посочен основният проблем в държавата ни. Липсата на справедливост. Кой отговаря за справедливостта? Защо няма справедливост? Във всяка редакция трябва да има по един дежурен за този въпрос. Да го задава всеки ден. Защо няма справедливост?

Радикалната яснота изисква сложните понятия да се превеждат с прости думи. И дори да се персонализират. Кого избираш?

- Защо в медиите християнската тема, включително и в нейния злободневен вариант, клюкарски и пошъл относно състоянието на БПЦ, е встрани от интересите им?

- Църквата е съвкупност както от хората, които служат в нея, включително и висшия клир, така и миряните, които се черкуват, но също така и небесното войнство, светците и ангелите. А глава на Църквата е сам Христос. Църквата има, разбира се, своите проблеми, но пишейки пошло и клюкарски за тях, ти пишеш пошло и клюкарски и за светците и ангелите. А това, по моето съвсем скромно мнение, съвсем не е безопасно. Ако правиш забележка на баща си, няма да го дръпнеш на площада. За църковните неща трябва да се пише с любов и с голямо разбиране. Така мисля аз.

- Защо протестиращите учени от БАН са третирани от властите като несретни ненужни нахлебници? Докъде води това?

- Това води дотам, където се намираме сега. Положението не ни харесва. Какво да се прави? Най-естественият въпрос. Но дори и с този най-естествен въпрос трябва да внимаваме. Чернишевски зададе този въпрос и от ръкава му изхвръкна Георги Димитров. Който превърна естествената лява нагласа сред населението ни от първата четвърт на ХХ век в реки от кръв, но сам се изниза по терлици в Сръбско, за десет години обиколи кръчмите и бардаците на Европа и след Лайпциг се приюти в скута на Сталин. Доколкото ми е известно, името му още не е извадено от символния капитал на БСП. А трябва.

- Защо писателите, старите остатъци на СБП, отново са в разделение и какво делят?

- Нямам поглед какво се случва в СБП. Знам, че сред старите членове на СБП има доста пазители на безценни спомени. Една от най-важните задачи на СБП трябваше да бъде да се опита да запише и съхрани тези спомени. Както това стори например Христо Георгиев, издавайки прелюбопитната и огласяваща много скрити литературни тайни и процеси от недалечното минало книга на Валентин Караманчев „Патила и страдалчества на книги и люде”. Днес СБП има конгрес. Да пожелаем на обвития с достойна слава писателски съюз да си избере наистина достоен и енергичен председател.

- Защо и новото поколение пишещи проминенти се ежат помежду си и за какво се конкурират? Невъзможно ли е да намерят общ културен диалог на общуване? Защо?

- Нека да се ежат. За младите е естествено да се ежат един на друг. Най-талантливите от тях наред с еженето обаче си пишат и книгите. Защото талантът им дава свръхзнанието, че единствено книгите остават.

- Защо в президентските избори се получи неочакван обрат и един на малцина известен пилот се оказа избраник?

- Тепърва изборът на Румен Радев за президент ще влиза в класиката. Най-общо казано, хората го избраха поради същото, с което започнахме. Поради жаждата за справедливост. Разбира се, тук това звучи така - щом няма справедливост на Земята, тя ще дойде от небето. Професията му на летец свърши работа колкото хиляди билбордове. И не на последно място, екипът от великолепни специалисти, който беше ангажиран за кампанията му - Елена Йончева, Иво Христов, Тома Томов. Но генерал Румен Радев тепърва ще трябва да заявява себе си - дали например ще може да откачи от краката си червените букаи, които се бяха наредили на първия ред в залата за пресконференции в НДК в нощта на победата. И ред други такива въпроси.

- Защо, питам ви за пореден път, хората на изкуството, на духа, на творчеството, на културата нямат порив за едно бохемско кафененце, кръчмичка, в която да се събират - да обменят идеи в добрия случай, в другия - да се спречкват, да се дърлят. Да произвеждат фолкор на бохемата, журнализмът да ги дебне, да записва находките им в раздумката им? Да бъдат прицел на внимание?

- Вие ми описвате едно отминало време, времето на „Ангел Кънчев” 5 (писателското кафене се намираше там - б.а.), което няма да се върне. Да гледаме напред. Преди време представях една книга в „Перото”, романа на младия, роден през 1975 г. баски автор Аркайц Кано „Туист”. Свръхактуална книга за метастазите на тероризма. На представянето присъстваха осем човека - директорът на „Сервантес”, издателят, преводачът и още неколцина. А авторът специално беше дошъл от Испания за срещата. Нека да не съществуваме само в тесните си приятелски и лични пространства. Това е моят призив, когато става дума за добри книги. Книгата е добра, много добра, прочетете я. Но нека да не бъда голословен. Ето информация за премиерата на този роман в сайта на СБЖ.

„Гостуването на Аркайц Кано у нас се осъществява с подкрепата на Баския институт „Ечепаре” и на Институт „Сервантес”. Романът му „Туист” стига до българските читатели благодарение на издателство „Смол Стейшънс Прес”и на преводача испанист Венцеслав Николов, чиято прецизна работа бе похвалена специално от автора, от Деян Енев и от издателя Джонатан Дън.

Деян Енев, който представи „Туист”, отбеляза авторската „мощ в изображението” и прекрасното въстановяване на описаната в книгата епоха - 80-те години на ХХ век. Енев изтъкна също, че романът е многопластов и не е лесно да се определи дали е криминален, дали е повествование за израстването и възпитанието, дали е разрез на тероризма и антитероризма - „тази раняваща и днес тема”.

Престъпленията на отрядите ГАЛ, избивали баски, са в основата на романа.”

Ето, една такава прекрасна книга отмина незабелязано.

- Защо творците отбягват политическите драми на деня, отнесени към народа им все пак, като дяволи от тамяна? Така докъде ще я докараме?

- Творците живеят пряко сили. Да не им се сърдим. Яремът на бита е претрил вече и вратните им жили. Тяхната главна задача сега е творчеството и те добре разбират това. И без това има твърде много хора, които са превърнали говорилнята в свой бизнес.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта