Словото на Здравка Евтимова, писател с международно признание, на възпоменателната церемония по повод 147 години от гибелта на Васил Левски.

Преди около седмица екип български учени историци откриха в османските архиви в Истанбул нови документи, които хвърлят силна светлина върху мащаба на стройната, мощна организация, която Васил Левски е създал.

Да, има предателство. Но ние трябва да мислим за силата, за мощта на Левски. Аз се питам помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил Езоп. Не, не го помни. Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червея. Ако сравним предателя с кал, ще обидим калта.

Моят баща се казваше Васил. Когато се роди малкият ми син и го кръстихме Васил, баща ми, електротехник от Перник, каза: "Гледай това дете! То не носи само моето име. То носи името на Апостола. Гледай го така, че да стане свестен човек и костите на Дякона да не се срамуват от него".

Днес ние сме тук, имаме деца. Нашата задача е да ги възпитаме така, че те да не се научат на унизително пълзене. Да не се научат на раболепничене пред силните на деня. Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата! Свободата днес са знанията и уменията, които имаме, които никой не може да ни отнеме. Свободата днес е единствената разменна монета, която отваря вратите на България навсякъде по света.

Аз си мисля и за корумпираните. Онези, които късат плът от плътта на България, плът от плътта на всеки един от нас. Онези, които крадат от новородените, които крадат от болните, за да пушат пури за 2000 евро. Онези, които имат къщи, тънат в разкош. Но в основите на тези къщи са ограбените пари на болни деца, които чакат, много често напразно, избавление. Не, България не е по-слаба от предателството. България живее и днес. Почтеността и достойнството живеят днес. Искам да посоча, че нито едно българско бойно знаме, никога в никоя битка, независимо колко голямо е било подразделението - рота или полк, не е било превземано в бой. Умирали са седем-осем знаменосци, предавали са знамето един на друг и то неосквернено е запазило свободата. Такава, каквато Апостолът ни я завеща.

Днес политиците имат много силен шанс да живеят и работят така, че утре България да назовава с имената им улиците, по които децата отиват на училище, площадите, по които младите и старите срещат любовта и радостта.

Искам да кажа за онези българи, които днес не са у нас, а в чужбина. Те знаят онази пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма нищо по-красиво от българския изгрев и от българския залез. Ние сме научили младите да се прекланят, аз го вярвам. Искам младите, които срещам, да са такива и те много често са такива.

"Приятелят ми Левски - пише Ботев - беше нечут характер. Студ пука дърво и камък, а той пее." Нека, когато сме смазани и унизени, да не се прекършим, да не се предаваме, да мислим за Левски, да мислим за нашето бъдеще, да мислим за децата си, да мислим за България. И нека знаем какво е казал Ботев: "Какви е деца раждала българска майка юнашка, какви е момци хранила, храни и днес нашата земя хубава".

Тази вечер не сме се събрали да отбележим 147 години от гибелта на Апостола. Събрали сме се да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца.

Благодарим ти, Апостоле!