В четвъртък вечер българският футбол изживя една от малкото големи победи на национално равнище през последното десетилетие, сразявайки Швеция с 3:2 в София. Головете срещу традиционно неудобния за „лъвовете“ съперник бяха дело на Станислав Манолев, Георги Костадинов и Ивайло Чочев. Но големият герой при първата победа над скандинавците от 1967 година насам бе стражът Пламен Илиев.

Едва 25-годишен, вратарят на националния отбор Пламен Илиев има богат опит на професионално равнище. Дебютирал в мъжкия футбол още на 17, капитан на „Левски“ на 20 и осъществил трансфер зад граница на 23. Малко играчи на неговия пост могат да се похвалят с подобна богата визитка.

Роденият на 30 ноември 1991 година в Ботевград страж започва своята кариера в местния „Балкан“. Като юноша на два пъти е отхвърлен от школата на „Левски“, но това не го отказва от голямата мечта. На 14 години талантът предприема важна крачка за своето израстване, преминавайки във „Видима-Раковски“. Само няколко месеца по-късно, младият вратар подписва първия си професионален договор. Скоро след това Илиев е извикан в първия състав на втородивизионния тим. Изминават 3 години преди да дойде и първото голямо предизвикателство в кариерата на таланта. На 8 август 2009-а вратарят дебютира в мъжкия футбол, когато е едва на 17 години. Илиев играе при ремито 1:1 с „Ком“ (Берковица) в мач от тогавашната „Б“ група. Доверие му гласува наставникът Димитър Тодоров. С добрите си изяви невръстният страж печели доверието на треньора и през целия сезон е титуляр за „Видима“. Записва общо 23 мача под рамката. Неговият отбор пък печели промоция за елита.

Следва нова голяма крачка за бъдещия национал на България. През сезон 2010/2011 вратарят започва като титуляр и в „А“ група. Интересът на големите отбори не закъснява, а на 17 декември идва и първият трансфер на таланта. „Левски“ привлича 19-годишния Пламен Илиев, поправяйки грешката си от преди години.

Като черешка на тортата за впечатляващата в професионален план 2010 година, идва и наградата за най-прогресиращ млад български футболист.

Израстването му продължава и на „Герена“, където стражът започва като титуляр още от първия мач. Прави дебют за „сините“ срещу „Локо“ (София) при успеха с 2:0 в двубой от „А“ група. Само 12 месеца по-късно вратарят вече е и капитан на 26-кратните шампиони, взимайки лентата от легендата на клуба Христо Йовов.

Така логичното се случва - в края на същия сезон Илиев получава първа повиквателна за националния отбор за контролата с Турция (0:2). Тогавашният селекционер Любо Пенев му гласува доверие за проверката в Залцбург, където вратарят записва първи минути за „лъвовете“.

Но затвърдилата се през вековете максима „много хубаво не е на хубаво“, не подминава и Пламен Илиев. Следващият сезон като вълна идват серия от големи провали и падения. „Левски“ отпада от Лига Европа от невзрачния „Сараево“, а в хода на кампанията наставникът Илиян Илиев сваля лентата от ръката на вратаря. А в последния кръг „сините“ сдават титлата на „Лудогорец“ след онова злополучно 1:1 със „Славия“ на „Георги Аспарухов“. Именно от този мач започва и сривът на Илиев на „Герена“. Следва ново безславно отпадане от евротурнирите от „Иртиш“, а в първенството столичният гранд е в отчайваща форма. Контузиите също не подминават вратаря. В края на 2014 година „сините“ са извън топ 6, а загубата от „Славия“ слага край на кариерата на Пламен Илиев в „Левски“.

“Ще търсим вратар – обявява наставникът Георги Иванов след поражението. - Явно трябва да го направим. Смятах, че Пламен Илиев ще може да си върне формата, която позагуби след травмата, но има доста колебания в играта си и това налага да търсим човек на тази позиция.”

Така 2015-а започва на чисто за стража, който преминава в „Ботушани“ след 104 мача за „сините“.

В румънския елит Илиев има нужда от адаптация преди да се превърне отново в Тигъра. Прави серия от отлични мачове за средняка преди да бъде привлечен в шампиона на страната „Астра“, където играе и в момента. В Румъния обаче са наясно, че тимът от Гюрчево има класен футболист под рамката. Неслучайно в северната ни съседка отразиха подобаващо впечатляващото му представяне в Швеция.

„Фантастична нощ за бившия страж на „Ботушани“ - написа gsp.ru. - Илиев направи серия добри спасявания.“

След мача в типичния си скромен стил героят призна: „Това беше най-важният момент в кариерата ми".

За него

Смяната на обстановката му се е отразила добре

Изключително добър вратар, а и добър като човек. Това, което му се случи срещу Швеция, е напълно заслужено. Интелигентен страж е, определено умее да чете играта. Вярвам, че с него ис възстановяването от контузия на Владислав Стоянов, българският национален отбор дълго време няма да мисли за този пост. Явно смяната на обстановката в Румъния му се е отразила положително. Вярвам, че има качества да играе и в по-добро първенство.

Любомир Шейтанов, дългогодишен треньор на вратарите в националния отбор

Показа, че е израснал с времето

Струва ми се, че е минал този детски период, който имаше в „Левски“ преди години. Тази слава тогава не му повлия добре. Беше капитан твърде млад, получи и повиквателна за националния отбор. С времето обаче е израснал, а мачовете в Румъния са му се отразили благоприятно. Каквото и да кажем за представянето му срещу Швеция ще е малко. Имаше период на спад преди години, но по всичко личи, че го е преодолял. Дано се задържи на това високо ниво още дълги години.

Пламен Николов, четвърти от световното първенство САЩ `94

Никога не навежда глава

Поех голям риск с идеята да го налагам толкова малък дори и в „Б“ група. Знаех, че няма да му е лесно и ще прави грешки. Дори понякога съм му се карал за някои пропуски. Но той никога не е навеждал глава и не е губил вяра. Има хубавото качество да се учи от грешките си, което е в основата на прогреса му. След разборите е идвал лично при мен да пита как, какво и т.н. В крайна сметка ми се отплати за доверието и ето, че сега отива на най-високото ниво в българския футбол.

Димитър Тодоров, бивш треньор на „Видима Раковски“