Европа е на прага на отбранителен ренесанс

На среща на външните министри от Европейския съюз бе представен план за създаване на общоевропейски сили за бързо реагиране. Негов инициатор бе президентът на Франция Еманюел Макрон, който неуморно се опитва да ускори европейската интеграция. Новият проект няма да е част от вече действащите институции; по него ще се работи успоредно с НАТО и Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС).

Както информира изданието „Политико“, военната инициатива съдържа 17 точки, целящи да се подобри подготовката на войниците в европейските страни, а също и да се повиши боеготовността им.

Включването на „плана Макрон“ в дневния ред на ЕС показва колко са сериозни намеренията на президента, анонсирани в сорбонската му реч, изтъква Сергей Фьодоров, водещ научен сътрудник в Института за Европа към Руската академия на науките. Остава обаче открит въпросът ще има ли реални резултати от подобни мерки.

„Фактически ЕС разполага с първообраз на европейски сили за бързо реагиране още от 80-те, но до момента европейските страни избягваха да участват в мащабни сухопътни операции - каза Фьодоров пред „Независимая газета“. - Затова е съмнително дали европейците, дори ако разполагат с бойни единици от рода на тези в НАТО, ще ги използват активно.“ С други думи, обясни аналитикът, сами по себе си новите структури може би няма да са достатъчни, за да подтикнат европейците към сериозни действия.

Подобни съмнения има и Алис Паниър, професор по международни отношения и европейски изследвания в университета „Джонс Хопкинс“. Стъпките, насочени към формиране на сили за бързо реагиране, ще бъдат ефективни според нея само ако страните успеят точно да дефинират параметрите на своето взаимодействие - включително броя на личния състав на батальоните и структурата на командването им.

В този контекст идеите на Париж вдигат високо летвата, констатира Паниър. Френската министърка на отбраната.

(Със съкращения от БТА)