Планът на Макрон да спаси Европа е убедителен

Но той си остава самотник сред другите в Евросъюза

Франция се върна, енергична, ясна, амбициозна. Ура. Но кой друг е там, за да помогне на Европа? Италия е в нервен срив, Испания се бори с безизходица вкъщи, Полша се мята в своите колебания, Великобритания се с насочила към изхода, а Германия се е отпуснала на дивана. Говорим за нефункциониращо семейство.

Но да не забравяме добрата новина. Макрон ни изясни последователната си визия за възраждането на Европа, като същевременно прави бързи промени в дома си. Дванадесетте месеца от петгодишния му мандат и използвайки парламентарното си мнозинство и властта на президентството, той премина през редица вътрешни реформи. Негово правителство обмисля голяма програма за намаляване на публичните разходи с около 100 млрд.евро през петте години от неговия мандат. В Париж има железопътните стачки, но неизбежните протести досега са скромни по френските стандарти. Икономиката трябва да продължава да расте, а Франция да има не само повече растеж, но и много повече работни места.

Междувременно Макрон изложи убедително своята визия за бъдещето на ЕС с внимателно подготвени речи, изнесени в Атина, в Европарламента, в Сорбоната и при получаване на наградата „Карл Велики“ в Аахен, където го чух от първа ръка. Смятам, че неговата комбинация от исторически информирана яснота, стратегическа амбиция и лична страст са изключително впечатляващи. В сравнение с очевидно слабата конкуренция на другите политическите лидери на Западна Европа, този физически дребен човек е единственият ни гигант.

Отправната му точка е убедително реалистична. Срещу обичайните брюкселски клишета той подчертава, че всъщност ние не сме имали 70 години мир и свобода в Европа, ако изключим бивша Югославия или Украйна. И че всичко, което досега сме постигнали, е застрашено и не можем да си позволим „лукса да забравяме“ това, през което предишните поколения европейци са преминали и ако не внимаваме, отново ще се натъкнем на трагедия.

Следователно това, от което се нуждаем, е „европейския суверенитет“. Тази, неговата централната идея, за термина суверенитет не трябва да ни връща към евроскептиците от Националния фронт на Франция на Марин Льо Пен и английските привърженици на Брекзит. Това, което той разбира под суверенитет, е силата да защитаваме нашите общи интереси и ценности срещу вътрешните заплахи от националистичния популизъм и външните заплахи от Русия и Китай, изменението на климата, масовата миграция и цифровата революция, да не говорим за Доналд Тръмп. В един свят на гиганти Европа трябва да бъде също гигант, или ще бъдем стъпкани поотделно. Не трябва да треперим от страх пред идващите бедствия. Трябва ни повече кураж, колеги европейци.

Не е нужно да се съгласяваме с всяко негово конкретно предложение за реформи в ЕС, за да аплодираме неговата визия. Проблемът е, че той не може да направи това сам, а в момента и няма никой друг около него. Най-неотложният проблем е Италия, а най-важният - Германия.

С италианската криза отново се появяват всички присъщи проблеми на еврозоната. На теория това ще укрепи позицията на Макрон за реформа в еврозоната, но на практика това ще усили оправданата решителност на германците да не се използват „нашите пари“, за да се измъкват с тях безпомощните други. Меркел не прави нищо, с което да вдигне сънародниците си от дивана на тяхното самодоволство.

Говорейки с висши служители в Париж, стана ясно, че Германия е най-голямата им загриженост. Цялата подготовка по церемонията „Карл Велики“ беше заради „нетърпеливо очаквания германски отговор“ към Макрон, но отговорът не дойде оттам. Речта на Меркел в негова чест, на „Скъпия Емануел“ беше толкова кратка за стратегическия отговор, че едва ли не стигна до обида.

Една от многото добродетели на Макрон, а това се видя и в речта му пред Конгреса на САЩ, е, че той не се страхува открито да изразява различията и куража да представи своите убеждения. Така че в Аахен, обяснявайки как Франция (“Скъпа Ангела, мисля, че знаете това“) се занимава със собствените си „фетиши“ за публичните разходи, той призова Германия да преодолее „вечния си фетишизъм към бюджетни и търговски излишъци“, но немската публика сдържано го аплодираше.

Далеч преди сближаване на позициите в новия френско-германски консенсус на срещата на върха в края на юни се появиха новите различия между Париж и Берлин. Докато френският президент иска да даде твърд и единен отговор на протекционизма на Тръмп от страна на ЕС, Берлин търси компромиси в това, което може да бъде описано като „меркантилен“ опит за защита на собствения им национален износ. Докато Франция подкрепя твърдата линия, предприета от Европейската комисия срещу шокиращата ерозия на върховенството на закона в Полша, Германия отново търси компромиса.

Превод за „Труд“ Павел Павлов

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари