Захарният диабет е сериозен медико-социален проблем в глобален мащаб. Приблизително около 7% от населението в света страда от тази болест, като в България този процент е по-висок – около 10%, а 2-3% от болните са недиагностицирани.

Затова близо 60% от новооткритите диабетици се регистрират с вече развити усложнения.

Именно диабетното стъпало е едно от тежките усложнения на неконтролиран многогодишен захарен диабет, а неадекватното му комплексно лечение от екип лекари с различни специалности, нерядко довежда до ампутация на части от долния крайник и е причина за дълготрайна загуба на работоспособността алармира пловдивският хирург д-р Васил Ангелов.

„Диабетното стъпало е спектър от усложнения, водещи от съдова недостатъчност и невропатия към инфекции и гангрена. И това все по-често се диагностицира през лятото, когато започнат големите горещини, хората ходят без чорапи, а често се разхождат на бос крак сред природата – по треви и поляни. Ако човек с диабет не е подготвен, би подценил появата на раничка, защото в началото тя не се различава от всяка друга травматична рана. Притеснението започва, когато раната не само не зараства, но започва да става по-голяма и по-дълбока. При проявено нехайство или неподходящо лечение разязвяването може да засегне и костите. Трябва да се знае, че при диабетиците, за съжаление, от първия безсимптомен стадий много бързо може да се премине към рани по краката и сетивни нарушения”, предупреждава водещият специалист.

„Диабетиците нямат усещане за болка, дори когато ходилата им са разранени. Много често инфекциите усложняват състоянието им и пациентите идват при нас вече с тежки рани по краката, когато терапевтичните възможности са стеснени”, допълва картинката д-р Васил Ангелов, началник на Центъра по лапароскопска хирургия към МБАЛ „Медлайн“ в Пловдив.

Диабетното стъпало има три форми: невропатична (засяга периферните нерви), съдова (засяга артериите) и смесена. Смесената форма и чисто съдовата са 80% от всички случаи. При тях има реални рискове за отваряне на рани, за развитие на гангрена, което води до ампутация и понякога до смърт. При невропатичната форма се променят сетивните, моторните и двигателни нерви. Пациентите имат намалена чувствителност, нарушен усет за допир, натиск, температура, което повишава риска от незабелязано нараняване. При съдовата се засягат хранещите артерии на стъпалото.

Много припокриващи се фактори водят до появата на диабетна язва /ulcus cruris/, която впоследствие предизвиква всички възможни усложнения. Около половината от диабетиците на база атеросклероза имат запушване на артериите, което намалява кръвотока на тъканите и ограничава локалния имунитет. Целостта на кожата на стъпалото може да бъде наранена от травма или от ежедневно наличен натиск, например, при ходене с неудобни обувки. Тези фактори са особено рискови в случаите на декомпенсиран диабет (повишена кръвна захар с придружаващите я метаболитни нарушения).

Добрата новина за пациентите е, че съвременната медицина и хирургия вече е в състояние успешно да се справи с диабетното стъпало, като терапевтичният подход трябва да е комплексен.

„Преди всичко трябва да се овладее общото състояние на пациента - компенсиране на захарния диабет, борба с другите усложнения на болестта, локално-химична некролиза за девитализирани тъкани посредством кремове и превръзки, а при необходимост - хирургична некректомия. Вече се правят реконструктивни съдови операции, чрез които се постигат чудесни резултати в дългосрочен план - ендоваскуларно лечение с имплантиране на стентове, физиотерапия и рехабилитация. Но трябва да се знае, че възникналият проблем е изключително тежък, както за пациента, така и за обществото и по никакъв начин не трябва да бъде подценяван. Диабетът може да бъде контролиран с подходящи грижи, обучение и съвременно лечение, което неминуемо би довело до подобряване на качеството на живот.