Когато се заговори за промени в данъчното облагане, обикновено БСП изпада в нещо като месечен цикъл, нищо, че се води столетница. Само че това се случва доста нередовно и зависи от предизборното  състояние на държавата. В началото на седмицата социалистите пак предложиха да се отмени сегашният плосък данък върху доходите на физическите лица. Тези, които получават над 10 000 лева  да бъдат облагани с 20 процента вместо с 10, както е от 2008 година насам.

Да припомним – по време на тройната коалиция, когато премиер беше лидерът на социалистите Сергей Станишев, се премина от прогресивно облагане на доходите – стигащо до 24 процента при най-заможните,  към плосък данък от 10 процента за всички. Имаше много спорове и теоретични дискусии – това лява или дясна политика е? В крайна сметка практиката показа, че десятъкът изсветли донякъде икономиката и вля допълнителни средства в хазната.

Изчисленията показаха, че от плоския данък са най-потърпевши хората с най-ниските доходи. Например тези, които получават заплати около минималната – 460 лв. от началото на тази година, ще бъдат автоматично обезпаричени с 46 лева, без да броим задължителните удръжки за осигуровки – здравни, пенсионни и др. А  хората със заплата например от 2000 лева, ще платят 200 лева. И тук идва основателният въпрос за т. нар. необлагаем  минимум. В първоначалните сметки през 2007 година, когато се ковяха промените в данъчното облагане, той беше предвиден в закона, но после отпадна. Такъв минимум между другото съществува в доста държави по света. Специалисти са направили изчисления, че ако най-богатите около 7000 души у нас бъдат обложени допълнително, най-бедните ще могат да не плащат данък общ доход въобще. Нека не забравяме и още един фактор – хората със средни и високи доходи потребяват доста повече от тези с най-ниските. И съответно плащат повече данък добавена стойност, чрез стоките и услугите, които купуват.

През ноември 2016 година БСП пак се опита да прокара идеите си за премахване на плоския налог. И то точно след победата на Румен Радев на президентските избори. Конкретното предложение на червените предвиждаше необлагаем минимум за суми до минималната заплата, а 10% ставка да се запази само за доходите между минималната заплата и 1000 лв. Оттам нататък следва стръмна "диференцирана" скала - 15% данък за горницата над 1000 лв., 20% - за над 2000 лв., 25% - за над 5000 лв. и 27%- за над 10 000 лв. Да видим какви професии и дейности можеше да се окажат потърпевши от стръмната скала на облагане. Това са далекосъобщенията и създаването на информация с 2160 лева, следват производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия с 1650 лева на месец, финанси и застраховане с 1606 лева,  добивната промишленост с 1400 лева. Данните са на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2016 година. В тях не влизат парите, давани на ръка в сивата и черната икономика, както и доходите от престъпна дейност.

Слава богу, цялата дандания трая два дни, след което левицата оттегли предложението си с мотива, че като дойдела на власт, ще го прокара през парламента.

Оттогава минаха два месеца и… отмяната на плоския данък пак изплува на дневен ред при социалистите. Но в друг вариант. Нещо като прословутия трактат на основателя на руската болшевишка партия Владимир Илич Ленин от 1904 година „Крачка напред, две крачки назад“ с подзаглавие „Кризата в нашата партия“. Ако трябва да перифразираме, крачката напред в новата идея на БСП от януари 2017-а в сравнение с ноември 2016 година е богатите да не бъдат облагани с 27 процента, а само с 20. Двете назад са все пак да не се посяга на доходите  на хората от т. нар. средна класа. А необлагаемият минимум въобще изчезна от проекта. За сметка на това пък се появиха идеи за данъчни облекчения за семейства с деца, както и за млади предприемачи до 35 години. 36-годишните обаче остават на сухо. Да не говорим за 50-годишните… Въобще Ленин е прав – кризата в партията продължава.

Сега предстоят предсрочни парламентарни избори – най-вероятно на 26 март. Дотогава има повече от два месеца и нищо чудно отново да бъдем сюрпризирани с идеи за промяна на данъчното облагане в страната. Не само отляво. Защото навлизаме в периода на големите обещания и очаквания в битката за избиратели.  А после и на всевъзможните и невъзможни коалиции…

Как е в другите страни

България не е единствената в света, където доходите се облагат с плосък данък. Ето още някои други държави с такава данъчна система: В Свазиланд плащат еднакво – 33 процента, Саудитска Арабия – 2,5 процента, Обединени арабски емирства – 0 процента, Британски Вирджински острови – 0 процента, Русия – 13 процента, Румъния – 16 процента, Мавриций – 15 процента, Македония – 10 процента, Латвия – 24 процента, Казахстан – 10 процента, Естония – 20 процента, Монголия – 10 процента. А на Каймановите острови въобще няма данъци. Най-висок данък върху доходите има в страни като Финландия, Австрия и Дания. Там прогресивният налог стига и до над 55 процента, ако се надхвърли определената със закон сума.