Победата на Макрон е под въпрос

Еманюел Макрон, кандидатът за президент на Франция, сочен за фаворит преди втория тур на 7 май, опита да поднесе изненада и да смали перспективите на другия претендент - Марин льо Пен. Той заяви за Би Би Си, че Европейският съюз (ЕС) трябва да се реформира, иначе ще бъде изправен пред перспективата за Фрекзит. Усетил е предизборният му щаб, че победата е под въпрос.

Веднага след първия тур всички френски аналитици и социологически агенции в страната се устремиха да набиват за напълно гарантирания негов успех поне с 20% разлика. Побързаха да подкрепят Макрон тежко загубилите на първия тур кандидати от системните партии: „без особена радост“ десният Франсоа Фийон и социалистът Бенуа Амон с мизерните си 6,2%, но пък с ентусиазъм. Мощно и с всички средства съдействие му оказват знакови министри от правителството, например премиерът Бернар Казньов и външният Ален Жупе.

Дори явният антисистемен Жан-Люк Меланшон, водач на „Непокорената Франция“ и борец за връщане на независимостта на Франция, не даде рамо на антилибералната претендентка открито, а двусмислено призова гласувалите за него на 7 май да го направят по съвест. Не спряха да работят за Макрон политици, наблюдатели и медии от брюкселските евросъюзни институции, от почти всички столици в Западна Европа.

Следователно въобще не е сигурна победата на всестранно фаворизирания Макрон над люто злепоставяната Льо Пен. Дори не им се мисли на политиците и бюрократите в ЕС за победа на водачката на Националния фронт след огромния провал на традиционните либералнодесни и леви партии във Франция. Както не си представяха демократично избрания Брекзит във Великобритания и влизането на Доналд Тръмп в Белия дом като президент на САЩ.

Но и двете разтърсващи пропукалия се глобалистически небостъргач събития се случиха. Въпреки почти пълния либерален контрол върху медиите и социолого-политологическата прислуга на вкопчилите се във властта си световни финансово-икономически структури. Французите твърдо отхвърлиха десните и левите именно като окончателно загубили, меко казано, полезността си за страната. Давайки извънредно много гласове за крайнодясната Льо Пен и крайнолевия Меланшон, почитател на Фидел Кастро и Хуго Чавес.

На преден план с ужасяващ либералните псевдодемократични партии и политици излезе протестният срещу тях вот на широки слоеве от населението. Кандидатката на крайнодесните несъмнено ще получи още повече гласове от остро недоволните от социално-икономическото положение в страната. Въпросът е защо голямата част от гласувалите за Фийон, Амон и Меланшон да гласува за политинженерния ляво-десен продукт Макрон.

По същество те имат пред себе си само един що-годе убедителен аргумент за такъв вот: да не допуснат Льо Пен да стане президент. Нищо друго не родиха да подадат за манипулативна пропагандна употреба бонзите на неолибералната парадигма. Никаква особена радост не може да предизвика в душите на огромния процент недоволни французи Макрон, той събира в политическия си облик всичко онова, което те силно желаят да отхвърлят. Явни и безспорни са връзките му с напълно изхарчилия се президент Оланд и политиката на правителството, с най-едрия финансов капитал и дома Ротшилд, с ЛГБТ и мулти-култи групите за натиск, с глобалистките и други антинационални сили във Франция и извън нея.

Същевременно Марин льо Пен ловко посяга към доскорошните електорати на голистите, социалистите и дори комунистите. В своя реч от тези дни тя повтори почти едно към едно изказване с десен акцент на Фрасоа Фийон преди две седмици. „Избирането на Еманюел Макрон, който е една по-млада, незряла и объркана версия на Франсоа Оланд, би означавало Франция окончателно да остане в затвора ЕС“, каза тя на митинг и несъмнено добре са я чули много крайно недоволни от терористичната активност и извънредното положение в страната.

Евентуалната загуба на Макрон би се превърнала в по-голяма загуба за държащите контрола над Евросъюза сили, отколкото за старите политически елити във Франция. Без нея политическото джудже Германия няма как да продължава да доминира в ЕС след вече случилия се Брекзит. Очевидно центробежните сили в съюза силно ще се ускорят след това. С огромния и всестранен натиск за него може и да успее да стане президент, но неблагоприятните за френската и евросъюзната политика последствия тепърва ще се разширяват и задълбочават.

Мощен протестен вот

На преден план с ужасяваща либералните псевдодемократични партии и политици излезе протестният срещу тях вот на широки слоеве от населението. Кандидатката на крайнодесните несъмнено ще получи още повече гласове от остро недоволните от социално-икономическото положение в страната. Въпросът е защо голямата част от гласувалите за Фийон, Амон и Меланшон да гласува за политинженерния ляво-десен продукт Макрон.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари