Сабите на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, на Георги Сава Раковски, на Панайот Хитов и Филип Тотю, на Матей Светопреображенски и на много други родни революционери, са подредени в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново. Уникалната изложба ще бъде открита на 2 юни в Деня на Ботев и загиналите на националната ни свобода и ще остане във Велико Търново до 18 юли, когато честваме рождението на Апостола на свободата.

18 музея и едно семейство от великотърновското село Ново село, са дали най-ценните си експонати за експозицията, която Регионалният исторически музей подготвя в продължение на една година.

„Такава изложба не е правена никога до сега и може би и заради това преговорите продължиха дълго. Някои от музеите дадоха веднага и с удоволствие сабите на известните ни революционери, но други не приеха поканата ни с открито сърце. Аз ги разбирам, защото именно тези експонати са най-атрактивни за туристите, а според договора те ще останат при нас близо два месеца“, обясни директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов.

Във стъклените витрини са подредени 44 саби . Изложбата е посветена на 180 г от рождението на Васил Левски и на 150 г от битката на четата на Филип Тотю при павликенското село Върбовка.

„С тази битка започва реализацията на стратегията на Раковски за освобождаването на България чрез четническо движение, т.е. със собствени сили. Най-старата сабя, която посетителите могат да видят в експозицията е на търновеца Велчо Атанасов Джамджията. Оръжието е от 1835 г., когато той организира Велчовата завера. Заверата не успява, защото е разкрита, а самият той е заловен и обесен. Най-късните саби са от 1878 г., но някои от тях са били притежание и на революционери в доста по-късно време”, разказа Иван Църов.

Той е категоричен, че най-интересната сабя е била притежание на Иван Кулин и е гордост, че е част от забележителната колекция, която търновският музей е успял да събере. Кулин е войвода, действал в района на Северозападна България. Организирал е няколко бунта и е участвал в освободителните борби на Сърбия. Неговата сабя е правена по поръчка и върху едната страна на острието се чете надпис: „Българино, братко мой, ти от турчин ся не бой. Вземи сабя, върви на бой“. А на другата страна на острието има надпис „Смърт или свобода“ , както и изображение на лъв.

Регионалният исторически музей във Велико Търново е извадил от оръжейния си фонд общо 28 саби. Сред тях са сабята и ножът на Филип Тотю.

„За по-голямата част от сабите, които притежаваме, нямаме информация чии са били. Това, което знаем е, че някои от тях са от района на павликенското село Мусина. Изковани са били за четата на Бачо Киро и поп Харитон. Ковани са тук, в нашия край и вечерта преди битката. Груби са, несъвършени, грозни дори, но въпреки това, четниците са се отбранявали с тях в продължение на 9 дни“, разказва Иван Църов.

Директорът на музей допълва, че сред сабите има и трофейни оръжия с надписи на старотурски . Повечето саби са изработка на български майстори, но няколко от оръжията, са ковани извън страната. Такава например е сабята на Христо Ботев, която е предоставена за изложбата от музея във Враца. Тя е румънски армейски образец. Хладното оръжие е изработено през 1861 г. и е с герба на румънски владетел.

Руски военни образци са сабите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър.Тези две саби са уникални сами по себе си, защото са револверни, което ще рече, че към дръжката на всяка от тях е прикрепен револвер. „Двете саби са с последователни фабрични номера – 345 е на Хаджи Димитър и 346 – на Стефан Караджа. Произведени са в Лиеж, Белгия. През 1983 г. в Института по криминология са обследвали тези две саби и на тази на Стефан Караджа са открити инициалите на войводата. Изследването е установило още, че фирмата, която продължава да си съществува и работи, пази оригиналната фактура, с която оръжейният търговец е купил сабите за двамата българи“, обясни Иван Църов.

Той уточни, че сабите, които българските музеи пазят, никога не са изследвани подборно, затова и се знае твърде малко за пътя им и техните производители.

Сабята на Васил Левски е най-ценната и с най-висока застрахователна стойност. Застраховка е направена и на всички останали експонати.

„Само като си представя, че това оръжие е държано от Апостола на свободата и настръхвам”, признава Иван Църов.

Сабята идва от музея в Ловеч, откъдето са предоставили още щика и камата на Апостола. С по две хладни оръжия в експозицията присъстват Филип Тотю, Панайот Хитов и Иван Кулин. Едната от неговите саби му е била подарена лично от султан АбдулМеджит. В изложбата има саби с инкрустации, полускъпоценни камъни, надписи, подпечатани от производителя, със сребърен обков с емайл.

Интересна история има и сабята на Раковски, която е открита случайно в село Еникьой в края на XIX в.

„В селото са живели черкези преди Освобождението, които всяко лято са напускали родните си места за по два-три месеца. Къде са ходили, те си знаят, но са се връщали с плячка. На една от оградите е стояла забучена тази сабя и децата са си играели с нея. Военно поделение минава през селото и вижда хлапетата да подмятат сабята. Прибират я, почистват я и откриват, че на нея пише: „Сава С. Раковски 1 май 1854 г.“, разказва шефът на музея в старата столица.

Последният експонат , който постъпил в културната институция специално за изложбата е ятаганът на отец Матей Светопреображенски,известен и като Матей Преображенски Миткалото. Предоставен е от семейство от Ново село, което е пряк наследник на рода на Миткалото. Фамилията е пазила много от вещите на прочутия българин, но с годините като ценна светиня е останал само ятаганът. Той присъства в изложбата, благодарение на съдействието на кмета на Ново село Христо Христов. Веднага след закриване на експозицията, ятаганът реликва ще бъде върнат на фамилията.

Експозицията включва и 14 литографии от периода на оръжията допълват експозицията. Литографиите са били средството за популяризиране на важните събития в онези години, когато е нямало медии. Рисунките, които доста често са аматьорски, имат историческа стойност. На едната от тях е представена сцената с клетвата на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на друга е изобразено посрещането на четата на Фили Тотю в село Бутово, вечерта преди битката при Върбовка, а на трета е нарисувана самата битка. Има и литография, на която се вижда Ботев със сабята, която присъства в изложбата.

Специално за изложбата и експонатите в нея е издаден луксозен каталог. Той е дело на издателство „Фабер” във Велико Търново, което е дарило плакатите, поканите, както и част от стойността на каталога.