Вярата в Бог е успяла да направи италианците изключително солидарни

Как правителството на Италия помага на бизнеса и хората да се справят в тази тежка ситуация на епидемия, какво е отношението на италианците към ЕС и към страните, които u се притекоха на помощ, каква е най-голямата болка на живеещите на Апенините... За това разговаряме с една българска поетеса - Рада Колева-Генова, която живее във Верона, Италия.

- Рада, от доста години Вие живеете в Италия, от дни целият свят гледа натам, а сърцата на хората се свиват от ужаса, който преживявате всички.

- От пролетта на 2005 г. съм в Италия, а от 2008-а живея във Верона. Първо ще кажа, че Италия е една много добре уредена, модерна и хуманна страна. Дали силното присъствие на Ватикана или вековното изписване на моралните и нравствените ценности от църквата, дали и чувството за свобода и определено стойностното присъствие в цялата европейска култура и история, но да живееш тук наистина е спокойствие и привилегия. Сега обаче Италия наистина е ранена, тя просто е друга... Хората запазват самообладание, но шокът е огромен.

- В началото в Италия неглижираха проблема с коронавируса, чуват ли се обвинения към властите за това?

- Вярно е това, че тук в Италия дълго време този проблем беше подценяван, хората си мислеха, че Китай е далече и вероятно това бързо ще отмине, че вирусът е достатъчно безобидно нещо, че е подобен на всеки грип или настинка. Когато започнаха масираните присъствия на заболяването в определени региони - първо това беше в Ломбардия, после в областите Венето, Емилия Романи, разпространи се и в Средна и Южна Италия, дойде този страшен шок. Не съм чула обвинения към правителството, всички са солидарни в този момент.

- Мерките в Италия сега са много строги, как протича животът там?

- Правителствените мерки наистина стават все по-строги. Спряха предприятия, от месец живеем под строга карантина. Абсолютно забранено е да излизаш от дома си за лично удоволствие. Изрично са споменати случаите, когато това е разрешено, не може да се отдалечаваме на повече от 200 метра от жилището, в което живеем. Специални разрешения има за пътуванията. Контролът е много завишен, започнаха санкциите и те наистина се прилагат. Правителството прилага всички мерки, за да създаде необходимата изолация и отсъствието на социални контакти.

- Това сигурно е много потискащо?

- Ужасно подтискащо е... разбирам, че и в моята България има извънредно положение. Вие много добре направихте с бързите извънредни мерки, не чакахте разпространението на вируса. Колкото и да е подтискащо това, те трябва да се спазват.

- Как италианците приемат тези мерки? Коронавирусът не уби ли демокрацията - това се питат мнозина сега, макар този въпрос сигурно да изглежда по друг начин?

- Вижте какво стана - този коронавирус вече се присмя на свободното пътуване на капитали и на хора. Разбира се, последствията от него ще са и икономически, и психологически, и социални. Италианците се опитват да приемат всичко възможно разумно, като една неизбежна необходимост. Но това не означава, че не страдат. Те са много свободолюбив народ, обичат много да пътуват по света, имат изнесени производства извън границите на Италия, много открити сектори, в които сътрудничат с хора от различни държави, както и приемат много хора от целия свят.

- Дисциплинирани ли са те? У нас в България последните 30 години свободата си се превърна в слободия, но в Италия демокрацията е отдавна.

- За моя изненада - аз все пак съм българка, се оказа, че свободолюбивите италианци могат да бъдат и много дисциплинирани. Градовете са изцяло обезлюдени, пусто, глухо е, и това създава невероятно подтискащо настроение. Понякога дори имаш чувството, че си в мъртвило. Положителният знак е, че правителството се опитва да тушира този социален ефект с много адекватни мерки по отношение на подкрепа на хората.

- Какви мерки взема италианското правителство в помощ на хората и бизнеса?

- Мерките са много, а Италия - трябва да сте уверени, е много социална държава. Родители, които трябва неизбежно да работят, държавата им отпуска средства и те наемат бавачка за децата си. Отделно вече бяха отложени плащанията на данъци, по такси, изплащания на жилища, финансират фирмите, които не работят, като държавата им предоставя средства... Цялата социална тежест на тази ситуация бе гарантирана от държавата. И така бизнесът може да диша. Правителството помага на всички да излязат от този икономически и социален стрес.

- Тоест, правителството уталожва ситуацията с добри социални и икономически мерки, за да омекоти удара от това състояние.

- Да. Правителството отлага плащания по ипотеки, банкови кредити, плащане на ток, вода... всичко регламентирано от държавата по отношение на битовите осигурявания, бе отложено с месеци. В същото време доходите на работещите, при които предприятието е поставено в изолация, получават същата си заплата, която са имали в работен процес, и то навреме. Защото държавата финансира фирмата. За нея здравето на италианските граждани и на живеещите в Италия е на първо място, независимо от цената, която трябва да плати. И тя ще бъде платена. Милиарди отпуска правителството. Само досега са отпуснати повече от 25 милиарда евро, от които 12 отиват за здравето, където е най-голямата тежест.

- Лекуването на всички заразени и болни изисква пренастройване и реорганизация на много здравни институции и болници. Но как стои въпросът в медицинския персонал, идват новини, че доста сестри вече са извън строя...

- Това е огромен проблем сега в Италия - много от медицинския персонал е заразен. Медицинските сестри и лекари биват извеждани от тяхната обичайна работна среда. И затова по телевизията вървят съобщения, че има нужда от много лекари. Само за нашия регион Венето има нужда от 300 лекари. Дойдоха лекари от Куба, от Китай, от Русия, но са все още много недостатъчни. Лекари от областите, където вирусът все още не е много разпространен, ги командироват на север в най-опасните червени зони, за да сменят свои колеги, които вече са заболели или починали. Знаете ли, че има и починали медицински сестри, представяте ли си какъв кошмар е това! А процесът на лечение не може да спре.

- Откъде получихте помощи, при нас много се коментира, че ЕС като че ли не даде достатъчно помощ в началото, затова пък изпратиха страни извън ЕС и то с други режими? Какво се коментира в Италия?

- Италия разчита на собствени ресурси, които ще u струват вероятно увеличение в процентите на собствения u дефицит, и които ще трябва да отрегулира с ЕС. Но усещането на хората, и моето също е, че европейската подкрепа не е била такава, каквато се е очаквало. Изглежда и европейските представители в Брюксел не са толкова подготвени... Виждаме, че и Германия, и Франция, и особено Испания са в тежко положение. Когато в Италия дойде проблемът, Европарламентът въобще не беше адекватен на ситуацията. И това го казвам със съжаление. Така мислят много хора тук.

- Как приеха хората помощта от тези страни - Китай, Русия, Куба, Венецуела също изпрати?

- С приветствия и с огромна благодарност. Не може да си представите колко много благодарност има към всеки, който подаде ръка. В социалните мрежи, от телевизията се усеща това. От хуманна гледна точка благодарността на Италия е огромна. Чета какви глупости пишеше в някои български медии срещу руската помощ... Това е кощунство, хората тук са толкова благодарни на Русия! Как пък не им омръзна на някои хора да политиканстват по този отвратителен начин.

- Тази тежка ситуация, в която се намира света, не показва ли на политиците, колко дребнави са техните ежби през последните години?

- Мисля, че съвременната политика в глобален план е все още незряла, за да отговори на изискванията на времето. Глобализацията е реалност, ние сме свързани многопластово, но не само политиците, а и като цяло, човечеството трябва да разбере, че е неизбежно - страните си сътрудничат и трябва да го правим и в бъдеще. Затова процеси като войни, дискриминация, робуване на тясно национални интереси - и то още от Студената война, трябва да бъдат забравени. Докато не изведем на преден план проблемите на екологията, за човешките права, за глада, за войните и тероризма - и то да престанем да се делим на лагери, светът няма да се оправи. Винаги трябва особено сега, в модерния свят, когато светът икономически стана глобален, да търсим хуманния политически и културен смисъл на подадената ръка. А робуването на тясно национални и провинциални, расови и каквито и да е други интереси, е предпоставка за миниране на която и да е демокрация или свободно общество. В този смисъл намирам, че човечеството не е се е променило много.

- Да не влизаме в конспирации, но този коронавирус не дойде ли в момент, в който да озапти човешката алчност?

- За никого не е тайна, че светът на Западна Европа, в САЩ, включително както и в Далечния Изток, преобладава присъствието на така нареченото консуматорско общество. Консумира се всичко бързо. За първи път успях тук да видя какво означава това. Но проблемът сега, като че ли подейства - той се появи като реален шок и катализатор да върне хората на земята. Да започнат да се замислят за истинските стойностни неща, които определят живота тук, а не да робуваме на повърхностните неща. Сега много хора си дават сметка какво означава да се радваш на синьо небе, да погалиш детето си, да легнеш на зелена трева. Ние имаме шанса да се върнем към сърцевината на живота, към нормалността, към семплото и онова, което много хора забравиха - каква е цената на нормалния човешки контакт, не по смартфона.

- Всъщност ние живеем в свят, където се толерира един разединяващ индивидуализъм. Как усещате нещата в Италия?

- Сигурно сте права, но всичко е и до манталитет. Ето тук в Италия от цялото ми общуване с хората, забелязвам, че италианците са много солидарни. Така, както го има индивидуализма, не можете да си представите в колко сектори има граждански организации (в България им казваме НПО-та) и те имат по-силно и по-положително присъствие, те дори изпреварват в много случаи правителствени и държавни решения. Обединяват се в определени каузи - тук има общество, което е жив организъм на солидарни хора.

- Може би религията е изиграла голяма роля там?

- Разбира се, религията е изиграла много положителна роля за това. Църквата тук има университети, пансиони, грижи се за бездомните и гладните, за низвергнатите, има цели центрове за изследователска работа. Никъде не съм виждала толкова близо кварталният свещеник или Църквата като цяло да е близко до вярващите. Идват в дома ти, посещават те в болницата, монахини от различни ордени се грижат в болниците, подпомагат персонала, правят благотворителност... Невероятно красиво е да видиш как поддържат всеки. Досега във Верона не съм видяла нито един бездомник, нито един гладен или бос. Тук Църквата осъществява наистина хуманно присъствие. Хората са много вярващи и правят много дарения.

- Много е болезнено това, което ще ви попитам, но как италианците приемат факта, че не могат да се сбогуват с близките си - толкова много хора починаха от вируса? Получават ги сигурно в затворен ковчег...

- Те дори не ги и получават... Всичкият този ужас е огромна болка и шок. Това е най-голямата травма на италианците. В болшинството си те са истински вярващи. И самият папа Франциск казва: „Ако не вярвате, не влизайте в църква и не имитирайте вяра.“ Още от ранна детска възраст при тях се работи в това отношение и са много задружни точно по линия на религиозната си принадлежност. Затова те са толкова хуманни. За първи път видях в Италия такова нещо. За тях шокът е огромен, болката е невероятна, толкова им е тежко, че не могат да го приемат по друг начин. В Бергамо снощи нова верига военни камиони изнасяше 65 трупа и не се знаеше къде ги кара за кремиране...

- Дава ли се информация на семействата?

- Би трябвало да се дава, но не зная подробности. Познавайки манталитета им, съм сигурна, че ги уведомяват, поне след края на трагедията да отидат да положат цвете в тяхна памет... Всичко това е ужасяващо...

- Да ви попитам и за Вас - вие сте популярно име в поетичните среди в Италия, имате много награди, намирате ли време за поезия?

- Много е тежко, но изкуството е онова, което може да помогне в такъв момент. Сега пиша стихотворение за коронавируса, а иначе подготвям две книги за издаване - едната е посветена на Верона, градът, който ми даде толкова много, а другата е със стихове само за морето, което обожавам. Пиша директно на италиански, много леко - вече имам три издадени стихосбирки тук (в България са пет) и се радвам, когато стиховете ми стигат до толкова четящи хора.

Нашият гост

Рада Колева-Генова е родена в България, а от 2005-а е в Италия. Пише и публикува стихове на български и италиански език. Работила е като преподавател, административно-стопански ръководител на предприятие. Има публикувани 8 книги, от които три са на италиански език. Носител на Международната премия за мир в света на ООН, на ЕП и на град Брюксел. В 30-ото издание на Световната антология за поезия попада сред 40-те най-добри съвременни поети, член на Световния съюз на поетите.