Колкото и странно да ни се вижда днес, поемата като жанр се радва на интерпретации от днешните поети. Ямболският творец Илко Капелев представи в клуб „Парнас” на Съюза на българските писатели новия си сборник „Сърцето ми е ръкопис пламтящ...” (изд. „Български писател”, 2019).

Читателят ще прочете три поеми – „Смерч”, „Малка варварска поема” и „Задочен полет”. Сборникът е под редакцията на Боян Ангелов и завършва със стихотворението „Песента на сирените”, явяващо се метафорично обобщение на полета, който всеки от нас съхранява дълбоко в копнежа си за свобода.

В експозето си Боян Ангелов подчерта: „Илко Капелев разработава вечни теми – за любовта, приятелството и любородието. Смятам, че любородието е изключително важна тема. Знаем, че някои по-млади писатели смятат това за отживелица: едва ли не ние сме граждани на света и нито история ни е нужна, нито памет. Тези хора искат да обезличат България, но по този начин се обезличава Европа – изтрива се културното й многообразие. Илко остава тук – при корените си”.

За книгата говори поетът Петър Андасаров: „В тези чудесни поеми има три пласта: събитията и човекът в тях; природата, която е сурова; философският пласт, скрит в иносказателен език. Авторът умее да прониква в събитията и да ги пренася в нас.”

За творчеството на Илко Капелев сподели свои мисли и Ивайло Диманов: „Илко има всичко: и душа, и съдба, и талант! Пътувахме заедно по Волга – едно незабравимо преживяване, и много бързо станахме приятели. Той е искрен, защото продължава да живее в Ямбол, където животът е много по-автентичен. Такова е и творчеството му: това, което той пише, е истинско, преживяно, всеки читател ще му повярва”.

Стана ясно, че авторът е от строителите на Западен Сибир: „Отидох уж само за една година през 1981 г. да поработя, а останах 12 години. Като ученик обичах да чета Джек Лондон. Мечтаех си за мразовитите степи, исках да измина пътя на

този велик писател в Далечния Север. Бях в компанията на руси, украинци, българи. Събирахме се приятели и пиехме водка до припадък, но аз всичко описвах. В първата поема „Смерч” ще усетите това страховито явление. Писал съм поемите от 1987 до 2004 г. Чак сега реших да ги събера в общ сборник и да ги издам”.

Поетът Иван Есенски подчерта, че тази книга е повод да се заговори отново за българската поема, защото почти 30 години никой у нас не пише поеми. „Щастлив съм, че бях от първите читатели на Илко Капелев. Българският поетически език няма как да се защитава с безсюжетна лирика и хайку. В поезията трябва да съществува биографията, географията, историята, проблемите на хората. Илко ни дава един достоен пример. Тук присъства поетика, вдъхновена от модерната руска поезия – Рождественски, Вознесенски, Евтушенко” – каза Иван Есенски, който анализира влиянието на Евтушенко в цялата европейска

литература по отношение на различните варианти на поемата.

Събитието беше уважено от десетки съвременни писатели и журналисти, сред които бяха Атанас Капралов, Надя Попова, Елена Алекова, Благовеста Касабова, Исак Гозес и др.