Флагът е бил на борда на “Аполо - 17” и е подарен на България от САЩ

Подаръкът е заради приноса ни в изучаването на Космоса

Повечето хора свързват Националния природонаучен музей в София с хилядите препарирани представители на разнообразни животински видове - от мечка, през щраус, до редки пеперуди и екзотични насекоми. Малцина обаче обръщат внимание на малката витрина до входа след билетната каса. В нея има няколко камъка, стъклена сфера и малък трикольор с герба на Народна република България. Скалните късове са образци от лунни камъни и метеорити, всеки със своя история. Истински уникалният експонат обаче е флагът - първото и единствено българско знаме, летяло до спътника на Земята.

Знамето е занесено на Луната и върнато обратно в разгара на Студената война от американската мисия “Аполо-17”, през 1972 г. През 1973-а е изложено в залата на Американския павилион по време на Пловдивския панаир, а след това е подарено на българския народ от САЩ.

На металната табела под знамето четем: “Това знаме на вашата нация бе занесено на Луната на борда на американския космически апарат по време на мисията “Аполо 17”, декември 7-19, 1972. Подарено на хората на Народна република България от народа на Съединените американски щати.” Под надписа стои името на президента Джералд Форд.

На таблото над трибагреника е поставена стъклена сфера с малък тъмно сив скален лунен къс. Той също е донесен от “Аполо-17” и е дарен на България от САЩ. “Този къс е част от скала, взет от лунната долина на Тавър Литроу. Подаръкът е символ за единството на човешките стремежи и носи надеждите на американския народ за мирен свят”, гласи оригиналната табела под него. Камъкът представлява среднозърнест базалт, подобен на тези от много райони на Земята, но се отличава с повишено съдържание на титан.

Двата експоната са предадени през януари 1975 г., при среща на тогавашния председател на БАН акад. Ангел Балевски и директора на Националния природонаучен музей акад. Иван Костов с американския посланик у нас Мартин Ф. Хърст. Подаръкът е признание за приноса на България в изучаването на Космоса.

СССР дава на БАН проба

На 21 януари 1975 г. Академията на науките на СССР предава на БАН част от съветска лунна проба (Л-1633), доставена от междупланетната автоматична станция “Луна-16”. Почвата е взета от североизточния район на Морето на изобилието, една от древните “морски” територии, от дълбочина 33 см и е с тегло около 1 g.