Зелените успяват да продадат „наближаващата гибел“ на впечатляващи млади умове и да ги подтиква към ярост

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. Изборите през 2019 г. достигнаха 50,9% избирателна активност, която я прави най-високата за последните двайсет години.

Анализът на основните играчи и конкретно победите на дясното и лявото крило са достатъчно добре огласени и не се нуждаят от моя прочит на нещата. По-интересно би било да се види настоящата траектория на политическо развитие какъв ефект би имала върху следващото поколение. Едно поколение, което ще достигне 30% от населението на земята до 2020 година.

Поколението Z, или по-подходящото му прозвище „the Zoomers“ e поколението, родено някъде между 1998-2010 г. Докато мнозина от тях все още не са достатъчно големи, за да гласуват, но почти всички са израснали с интернет и са гледали света през своите мобилни телефони и таблети, то на тази възраст предишните поколения най-много да са можели да въртят глобуса, за да разгледат света. Те са опитните свинчета на менталния глобализъм, те са пристрастени към стимулите. Интернет им предлага всичко, което биха искали да намерят, високоскоростно, на всеки език.

Както е видно от изборите за Парламент, популярните нови играчи, които изтласкват центризма от политическата сцена, виреят под чадъра на Зеленото движение и националистическите партии. Под широките „защитни сенници“ на тези партии и движения чакат тези по-прикрити и екстремни герои. Придържайки се към аналогията с чадъра, по-екстремните представители на всяка партия се комбинират с тези, които са съгласни с общата цел на зелените или националистическите движения, като се опитват да привлекат неориентираните и симпатизантите към своята кауза. Примери за това са движения като AntiFa или Alt-Right.

За добро или за лошо тези движения има всичко, за което мечтаят Zoomers. Те са привлекателни със своя тайнствен и загадъчен характер, често изискват пълна проверка, за да стане някой доверен член или да присъства лично на срещите им. Да добавим към това и одобрението им и готовността на Zoomers да бъдат войниците на първа линия, независимо дали по улиците или в интернет. Ангажирайки ги, по тяхното разбиране, за върховната роля, която интернет ще играе в бъдещата политика – примамлив аспект за едно поколение, което никога не е познавало свят без интернет и го използва по-често и по-ефективно от всеки преди тях. Но може би най-примамливата от всички характеристики, демонстрирани от тези нови екстремни движения, е съмнението, с което политиците на стария свят и техните избиратели се отнасят към тях. Дали леви или десни, цензурата и отхвърлянето са неизбежните компоненти в екстремните им послания и както с всичко в живота, опитите да се заглуши или скрие нещо само увеличава още повече апетита към него.

Това явление накара много Zoomers да търсят най-цензурираните хора в интернет, т.е. крайните десни. Макар да проявяват различна степен на дързост и екстремизъм, демонстриран от псевдонимите им (alt-Lite, Dissident-Right, Alt-Right и т.н.), те се доближават в мнението си по няколко въпроса, както се видя на последните избори за европейски парламент. Национализмът, имиграцията и отвращението от социалната поквара на левицата се оказаха примамливи за Zoomers. Те откриват, че и трите неща се отричат от Матео Салвини, Фрейзър Анинг и Найджъл Фараж.

С контрола на университетите дойде и контролът от страна на „експерти“ и „учени“, които много добре знаят къде е печалбата. Това дава възможност на зелените партии по света да продават наближаващата гибел на впечатляващи млади умове като поколението Z и да ги подтиква към кампании като Antifa и Extinction Rebellion. С идеята за предстоящата гибел идва и дълбоката омраза към всеки, който не е съгласен с тях. След като учените и „експертите“ казват истината за умирането на планета нима ще спорите с това? В техните очи вие сте съучастник в убийство.

Тази враждебност засилва още повече разделението между двете крайности. Действията предизвикват реакции, като всяка реакция действа като рибарска мрежа за привличане на намаляващото количество центристко настроени Zoomers. Ляво настроената младеж вярва, че планетата умира и кипи от гняв, че може да има несъгласни с това и не се прави нищо по въпроса. Дясно настроената младеж пък вярва, че техните народи и култури умират и реагират по подобен начин на подигравателното отношение към техните убеждения. Разликата между двете групи се засилва, а с нея и пълното нежелание за взаимно сътрудничество и още по-голямо втвърдяване на убежденията им. Това от своя страна води до тролене и настървени препирни на кибер ниво и протести, за да се реагира адекватно на външната действителност.

Човек може да остави на въображението си да реши какво ще се случи с последиците от такова диаметрално противопоставяне и враждебно настроено поколение, което с годините постепенно ще намери своя път в кабинката за гласуване.

Крайнолявото комфортно използва Мрежата

Левицата умее успешно да контролира пропагандните лостове и майсторски да прокарва своите тези чрез тях. Холивудските и повечето социални медийни платформи са склонни да залитат наляво и по този начин крайното ляво среща много по-малко цензура. Google, Facebook, Twitter, Reddit и всичките им дъщерни дружества са ляво ориентирани. С малки изключения като големите медийни гиганти New York Times или BBC, които едва ли ще достигнат нужния баланс. Холивуд е преди всичко микрофон на крайните леви, като платформа за висше обучение.

* Публикуваме текста от сайта на платформата за дясна политика „Консерваторъ“ с малки съкращения. Ерик Алексиев е внук на карикатуриста Райко Алексиев и син на Алекс Алексиев.