От какъв зор са последните поправки във военния закон

„А, бе Гена, от какъв зор са последните поправки във военния закон. Кому са нужни? Какви са тези безмислици“. Това наскоро ме попита, приятел, командир от бойните части. За човек, който не е изкушен от политиката и животът му е заключен в триъгълника дом - поделение - полигон, подобни безмислени движения в общественото пространство са непонятни. Разбираемо е за офицер, който кове с войниците си бойните способности на войската и няма време за интриги, да е далеч от тънките политичеки сметки на елита. Сметки, които не помагат на армията, а само уреждат личностно-партийни интереси.

Именно такъв е случаят с последните две поправки в Закона за отбраната, на които президентът наложи вето. Първата е за постта на постоянния секретар. От ГЕРБ, изрично подчертавам това, внесоха промени и преораха целия чл.79 на закона, за да бранят техния човек, който сложиха на поста постоянен секретар на МО броени дни след като третият кабинет на Борисов пое властта. А този човек е доста странна птица. Доскоро бе шеф на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната.“ Тоест на структурата, която отговаря за кадрите в целия сектор на отбраната, не само в армията. И при това – първият цивилен шеф в историята на войската, оглавяващ това възлово звено в МО.

Дали бе удачен такъв ход , съдете сами- сега вакантните места в армията надхвърлиха стряскащата бройка от над 5000 души. Обяснението е просто- дейността на дирекцията се свеждаше , и сега е така, предимно до чисто счетоводни сметки, отчитащи къде колко щата са налице и колко не са заети. А не в изработване на стратегически политики за ръковоствтото на министреството за управление на кадрите в такъв тежък и сложен механизъм, какъвто е системата на отбраната.

Настрана оставям въпроса за десетки назначения на държавни служители през годините без конкурс или чрез вратички в закона, каквато е любимата врътка на кадровиците в МО. Та човекът, управлявал дирекцията доста време, сега е издигнат от ГЕРБ на най-високия пост за държавен служител в МО. Пост, който е с изключително големи правомощия, доближаващите се до тези на министъра. Ами щом неговият статут в закона за отбраната е регламентиран преди този на военен №1, можем да си представи за какво става дума. Между другото тази длъжност бе въведена от първото правителство на ГЕРБ от една личност, но това е друга дълга тема със знакови нюанси. Та сегашният постоянен секретар на МО в битността му на шеф на кадрите подаде оставка от поста, за да се върне на бял кон с новата власт, но не бе приета от служебния военен министър, тъй като бе с политически мотиви. Което законът за държавния служител не позволява. Оставката не бе приета и последва коронният номер – болнични. „Болният“ шеф на кадрите на МО обаче бързо оздравя и дойде лично на 4 май на крака в зала „Тържествена“ при смяната на караула, за да поздрави новия министър. Ето тази личност с последните поправки в закона за отбраната ГЕРБ сега брани като „Матросов“на амбразурата. Няма да навлизам в детайли, защото са смущаващи и нелицеприятни, но посветените в материята знаят за какво става дума и защо е предприет този ход.

Чистосърдечно ще призная - напоследък все по-често се съмнявам, че държавната администрация у нас е надпартийна, каквато би следвало да е по закон. Особено тази в армейското ведомство. Не казвам аполитична, разликата е голяма. Та в МО част от чиновниците, да не кажа голяма, по време на служебното правителство на Румен Радев работиха срещу кабинета и в полза на една партия, която се канеше да спечели изборите. Структури от администрацията саботираха министър Стефан Янев от позицията „тези са временно и след три месеца си отиват, нашите се връщат“. Няма да давам примери, за да не изпаднат в конфузна ситуация някои личности. Само един- когато служебният министър издаде заповед, съгласувана с началника на отбраната, това също подчертавам, да се изтеглят бойците от специалните части от границата, неговата заповед буквално след два часа се озова в едни депутати. Което е недопустимво и наказуемо. И те зададоха въпроса със скандален фалцет защо се прави. Като предварително не съобразиха и не отчетоха, че за това има основателни причини. Които не бива да се излагат публично. Защо сега пак не питат за това, а? Да оставим настрана, че имаше и военни структури, които се ослушваха и не изпълняваха разпореждания на служебния минстър на отбраната. Защото знаеха, че на власт идват новите стари управляващи.

А всичко това, съгласете се, ерозира държавността у нас. Мисля, че този негатив би следвало да тежи на съвестта на ГЕРБ. Военното министерство едва ли е изолиран случай в това отношение. Все повече са сигналите, че подобна практика се наблюдава и в други ведомства, в общински и областни администрации в страната. Да не би да реанимираме негласно чл.1 от онази Конституция?

Наскоро пък кабинетът прие постановление, с което разкри допълнителен щат, за да бъде назначен свой човек на днешните управници. Досега „Информационният център“ на МО се ръководеше от началник и заместник. Изведнъж обаче се оказа, че директърът трябва да има още един заместник- по художествено-творческите въпроси, който да отговаря за в.“Българка армия“ и Военния телевизионен канал. Пак подчертавам- такава длъжност центърът никога не е имал. На нея е назначена бивша водеща от телевизия СКАТ, организационен секретар на партията НФСБ, която е в управлението. Няма лошо, но кому е необходимо това. При условие, че Информационният център на МО се ръководи от Любомир Денов, който преди да отиде на работа в МО, бе един от водещите военни журналисти у нас, за когото няма тайни в тази специфична област на журналистиката. И от когото на професионализъм могат да се учат младите колеги в бранша. Това е все едно да назначиш заместник по творческите въпроси на такъв талант в своята област като Пламен Карталов, шеф на Софийската опера и балет. Извинете, но всичко това не подсказва ли типичния въпрос как да намерим работа за наш човек?

А втората поправка във военния закон- новите генерали да се представят пред комисията по отбрана, след като президентът им връчи пагоните, се чудя как да я коментирам. Тук много е важна вметката, че първоначалният вариант на поправката предвиждаше това да става преди това. Което бе пълен абсурд. А и тази поправка от какъв зор е, а? Генералите да не би да са манекенки, че да ги оглеждат депутатите. Такава згляда е недомислие поради две причини. Първата е чисто политическа- има риск от политизиране на висшите офицери, тъй като комисията е политически орган. И втората- в армията си има принципи, че офицерът може да го изслушва само органът, който го назначава. Тази поправка е като боксов удар във въздуха, тъй като няма никакъв ефект. И сега депутатите имат право да извикат всеки, който искат, за да го изслушат по определен казус. Истината е ,че поправката единствено като че ли задоволява нечии нереализирани властови амбици.

Иска ми се да бъда разбран правилно. Днешните грешки на днешната власт не са патент единствено на ГЕРБ. Допуска ги всяка партия, щом яхне кормилото. Но тъй като сега ни управлява партията на гражданите за европейско развитие на България, говорим за нея. А това са грешки на опиянението. Защото властта е сладък опиум, който не е вечен и от него се излиза с тежък махмурлук. Затова силно препоръчвам не само на сегашните управляващи да прочетат „Левичарството, детската болест на комунизма“ на Ленин. Няма срамно. През 90-те години, уважаваният политик Емил Кошлуков, след като завърши висше образование в САЩ и се завърна у нас, даде интервю за един младежки вестник, който вече не излиза. Но аз го пазя. И в него каза, че го изумил факта, че в Америка изучават много повече и по-детайлно Маркс и Енгелс, отколкото у нас. Та в този доклад Ленин казва, че детската болест на болшевиките е опияняването и възгордяването от властта, вследствие на което обществото, което градят, боледува от три болести- тщестлавие, неграмотност, корупция. Докладът е изнесеан на 17 октомври 1921г. Констатациите в него нямат допирни точки със сегашната ситуация в България от 21 век, управлявана от десни партии, нали? Ако пък сегашните ни управленци имат непоносимост към Ленин, нека прочетат тази култова мисъл на великия американски президент Ейбрахам Линкълн: „Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Може да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.“