Низините не могат, върховете не искат

Постигнаха успех онези, които говореха без увъртания

Този състав на Европейския парламент, който е много по-представителен от предишния, отразява всички по-важни сегменти от идеологически възгледи на обществото. Политическият пазарлък за това кой да оглави Европейската комисия и Съвета на Европа, е интересен процес, който предстои да наблюдаваме през следващите месеци. Но значението на изминалите избори надхвърля рамките на текущите колебания в разполагането на силите.

Тържеството на политическия центризъм, който се наложи след края на Втората световна война, обезпечи високата степен на стабилност и предсказуемост на цялата система. Но той лиши от жизненост, даже може да се каже, че напълно унищожи самата същност на политиката, като сблъсък на възгледи и представи за света. С леко преувеличение може да кажем, че сред избирателите в развитите страни се създаде усещането, че когото и да изберат, която и партия да подкрепят, курсът няма да се промени. Незначителните корекции в по-социална или пък в по-либерална посока не променяха картината. До известно време това устройваше всички, защото като цяло европейският проект беше в подем.

Но от началото на 2000 г. проектът започна да боксува. Хората искат да чуят ясни и разбираеми отговори на своите въпроси, което предполага сблъсък на възгледи и предлагане на различни рецепти за лечение. А европейският мейнстрийм, в лицето на нерушимия блок на консерватори и социалисти, се стремеше всячески да тушира разногласията и да демонстрира консенсус, т.е. безалтернативност. Резултатът от това беше закономерен. На изборите за Европарламент, както и при гласуването в европейските страни, постигнаха успех онези, които говореха без увъртания. На първо място, това бяха националистите, които залагаха на картата за противодействие на миграцията, което пък на свой ред предполагаше укрепване на суверенитета. За тях беше ясно кой е врагът и какво трябва да се направи. На второ място, това бяха либералите, които бяха на коренно противоположни позиции, т.е. те бяха против протекционизма и твърдяха, че силата е в отвореното общество. И на трето място, това бяха „зелените“, които все по-активно експлоатираха темата за климатичните промени и страховете на хората.

Превод: Никола Стефанов, Гласове