Политолигархиите са пред крах

С всички сили Ротшилди и Левита тласкат обединена Европа по пътя на Наполеон и Хитлер

Все по-видимо напират агресивни форми на национализъм и ляво революционни варианти на марксизма

Във Франция протестите са масови и съвсем не мирни. Има барикади, четирима убити, десетки са сериозно ранени, стотици по-леко, блокирани са стотици кръстовища, арестуваните са също стотици. Украинският президент грубо провокира Русия на входа на Азовско море, „Украйна се опита да ни вкара във война“, заяви бившият германски външен министър Зигмар Габриел. Проектът на общия бюджет на ЕС трябваше да бъде договорен на 19 ноември, но още не е. Богатите държави не искат да плащат повече, бедните не искат да получават по-малко.

Точно преди година „Труд“ писа, че синхронистично в света се натрупват хаотични процеси, подсказващи за началото на значителни и изненадващи промени. Всички анализирани тогава процеси вече са завършили или са в напреднала фаза. Тъкмо бяха погнали отвореняка Сорос в Унгария и Турция, днес вече пипалата му там са отрязани окончателно. И в Австрия отказаха на фондацията му да ги отваря. М. г. в Испания имаха проблеми само със сепаритистите в Каталуня, сега в Андалусия крайно дясна партия влиза в регионалния парламент с 11%.

Страшна изненада било, от 70 години не се било случвало, та нали била имунизирана страната след фашисткия режим на Франко. Не е изненада, разбира се, логично е, в гъсто населенената провинция не желаят повече ислямски нашественици. И не само там, и не само ислямски, никакви нещат повече. Не е чудно, а симптоматично, че там крайно лявата „Подемос“ взе 16%. „Тъжна нощ“, възкликнала регионалниятпремиер социалистката Сусана Диаз.

Докъде в днешните тъжни политически условия може да стигне революционното движение, пише за “Фигаро Магазин” философът Жан-Клод Мишеа: „Тук се бунтуват хората отдолу с вече доста ясно революционно съзнание, за да откажат да избират между левите експлоататори и десните експлоататори“. Проумели са французите истинския проблем - системното от 40 години прилагане на либералната програма от правителствата на левицата и десницата. Отдолу повече не могат и не искат така.

Осъзнали са още, че „циничното и безпомощно управление на Макрон очевидно е готово да стигне до най-лошите пиночетски крайности, за да наложи своето “общество на растеж” и триумфиращата антидемократична власт на съдиите“. Ако движението на “Жълтите жилетки” продължи да се разраства и запази подкрепата на голяма част от населението, тази държава няма да се поколебае да дискредитира с всички средства или да го насочи към политическа безизходица. Чрез „сервилния френски медиен персонал... от 95% от медийните кучета пазачи“, казва Мишеа.

А „Труд“ още през май 2017-а писа, че ляво-десният политинженерен продукт Еманюел Макрон е избран чрез свърхмощна подкрепа на глобалистки и прочие антинационални сили във Франция и извън нея, от ЛГБТ и мулти-култи групи, голисти и социалисти, едрия капитал, от дома Ротшилд. Макрон тогава отбеляза победата си първо с Деветата симфония на Бетховен, не с Марсилезата. Допуснахме, че може да се окаже много вреден за Евросъюза, като разкъса съюза между Франция и Германия в полза на Великобритания. Това и виждаме.

Бернар-Анри Леви, идеологът на либерализма, нарича Европа последната твърдина на глобалния еднополюсен свят, призовава я да се обединипред лицето на „заплахата“. Тя е Русия, Путиновата, по-точно. Със своята политика в Сирия назначеният за Лошия бил изпуснал от бутилката два джина: Персийско-Иранската империя и Османската империя. Можело да се възродят както Руската империя, така и Китайската. А ги бяха погребали окончателно...

Според Леви идентичността на Запада съставя съчетанието между Талмуда и либертарианството. Същевременно противоречията в Евросъюза по повод общия бюджет за следващата година заприличва на война на всеки срещу всеки и го заплашва с разпад. Без да подбират средства Ротшилди и Левита с всички сили опитват пак да тласнат обединена Европа по пътя на Наполеон през XIX в. и Хитлер през ХХ-и. Известен е на европейците краят на този път, едва ли пак ще се навият, но опитите да ги измамят продължават.

Евросъюзът трещи по всички шевове, писа „Труд“ през юни м. г., за време разделно в ЕС - преди два месеца. Ето че днес и там, и у нас вече пишат за „пълен хаос и разпад“. Сегашният съюз не харесват всички, гръмко говорят за промени. Само че всяка страна си го представя по свой начин. Западните и източните имат непримирими различия, стари и нови се сблъскват по други линии, вътре в страните спорят до прегракване левите с десните, радикалите и консерваторите.

В управленски план ляво-десните олигархии в ЕС са изхарчени напълно, политически са импотентни, лидерите им са обект на презрение и подигравки. Институциите в Брюксел струват много скъпо на страните-членки, а ЕК и ЕП всъщност са продължение на хищните пипала на най-едрия корпоративен капитал. Европейците все по-ясно разбират, че ЕС се управлява повече в тяхна вреда, отколкото в полза. Оттам и отношението към либералната система, както и мощният възход на радикални десни и крайно леви политически структури.

Недоволството прелива, във Франция избликът е остър, другаде тепърва предстои или взима по-меки прояви. С брекзита и отдръпването на Вашингтон към своите проблеми парите в сметките на ЕС намаляват, потребностите обаче нарастват. Разделителните линии в съюза ще стават все по-дълбоки и трудно примирими. Задкулисието опитва да пренасочи отрицателните нагласи към „лошите Русия, Иран и Китай“, но отсъствието на поне малко авторитетни водачи обещава успех.

Съвременната политинженерия обаче е на високо научно-приложно ниво, разполага с богат практически опит, с ефективен инструментариум за осъществяване на успешни масови манипулации. Разобличени са като клиентелистки традиционните партии, необратимо изхабени са лидерите им,тежко компрометирана е либералната лъжедемокрация. Този процес тръгна още в края на 90-те, сега виждаме маразматичната му фаза. Но тя все още може да се удължава чрез политинженерни операции.

Докато не се появят наистина различимите очертания на нова политическа система, нови партии и различни от досегашните политически фигури. Какво друго обаче на мястото на отвратителните? Хибридната война се води вътре в държавите от собствено Запада и в подконтролните им страни именно за да не се допусне в тях истинска демокрация. Тази война все по-ясно се забелязва във все по-зле управляемия хаос.

Наскоро групировката Anonymous направи убедителни разкрития за високопрофесионалното прилагане на тайни операции с информационен и психологически характер за манипулиране на масовото съзнание. Хакери от тази група откриха и документи, доказващи активността на организацията Integrity Initiative в т. нар. не-смъртоносна война. „The Guardian“ съобщи за създаването от британската армия на специална сила от 1 500 „добре тренирани и избрани воини“ за скрити активности. В съдружние с Израел и САЩ.

Anonymous извади факти, според които Лондон използва Integrity Initiative за намеса във вътрешните работи на европейските държави, включително и във Великобритания. Например за използването на „Times“ за демонизирането на британския политик Шеймас Милън, много близък до лидера на лейбъристите Джеръми Корбин. Би-би-си съобщи за присъствието на военни от секретната 77-а бригада в Украйна за „изпълнение на психологически и информационни задачи“.

Навсякъде се цели недопускането на появата или стабилизирането на несистемни партии, на отговорни към народите си политически водачи извън контрола на обединения в задкулисието „златен“ елит. Люта и безкомпромисна е тази война, целият букет от нейни прояви виждаме и у нас. И тук системните са обгрижени от „сервилен медиен персонал“, има ги не само във Франция „медийните кучета пазачи“, прокопиевци вече изнесоха черни списъци на опасни за „ценностите“ и политолигархията публицисти. Но не допуснат ли новото, ще излезе уж забравеното старо.

Все по-видимо нагоре напират агресивните форми на национализъм. Надигат също и ляво революционни и дори екстремистки варианти на стария марксизъм. Сигурно ще се фризират и гримират на съвременен маниер, но пак с онази диктаторска същност. След като на гребена на социалните бури успеят да завържат в целофан и закопаят дълбоко сегашния скапан политически елит заедно с омразната талмудистко-либертарианска система. Може новото-старо насилие над хората да се окаже за тях по-поносимо от нея.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи