Политологът проф. Георги Манолов пред „Труд“: Бунтът на “сърдитите млади хора” у нас предстои

Днес навръх студентския празник 8 декември разговаряме за проблемите във висшето образование и защо девалвира то в годините на прехода. Грешка ли беше неговото масовизиране, къде е българският научен елит и защо младите хора предпочитат да напуснат страната. По тези въпроси, както и за езиковата еквилибристика на политиците днес, разговаряме с президента на Висшето училище за сигурност и икономика в Пловдив проф. Георги Манолов.

- Обикновено 8 декември се свързва с празничното напиване на студентите, отколкото с ден, в който могат да бъдат изречени истини за висшето образование. Защо девалвира то през годините на прехода, проф. Манолов?

- Висшето образование не може да бъде пълноводен оазис в общество, което постоянно се раздира от противоречия, корупция и кризи. То е огледален образ на всичко онова, което няколко десетилетия се извършва в държавата без контрол на институции, безотговорни политици, бездарни ръководители и въобще тотална безнаказаност на всички и за всичко. Поради това и висшето образование загуби част от своето качество и възможности, без да съм убеден, че е напълно девалвирало. Защото е една от малкото социални сфери, която остана неразбита докрай, доколкото все още част от българските университети по нищо не отстъпват на европейските образователни стандарти. Друг е въпросът, че и тук се нуждаем от решителни радикални промени чрез нов закон за висшето образование, които рано или късно ще се проведат.

- Целта на държавата бе да масовизира висшето образование, но това снижи качеството му. Всяко висше учебно заведение има своите проблеми, вие как решавате вашите проблеми във ВУСИ?

- Във висшето образование отдавна господстват две основни тенденции – елитарна и масова. В този смисъл неговото масовизиране е закономерен процес, понеже всяка държавна политика цели увеличаване на висшистите в зависимост от потребностите на държавата. И тук е големият въпрос с качеството, чиито параметри никога не губят стойността си, ако има разумна и перспективна визия за развитие на висшето образование. И обратно, когато нея я няма, качеството постепенно се принизява до степен на получаване на дипломи, но не и на съдържателни знания. А що се отнася до ВУСИ, ние абсолютно сами решаваме своите проблеми, защото не получаваме държавни пари, материална база, спортни имоти, различна техника и т.н. (вкл. и стипендии от държавата за отличните студенти). Тоест, училището изцяло се самоиздържа от собствени приходи, проекти, дарения и др., без да хленчи на опашка за повече пари и ресурси. Накратко казано, увеличаваме приходите, минимизираме разходите и реинвестираме печалбата в нови образователни технологии. Това е формулата на успеха.

- Броят на вузовете в страната е доста голям – над 50. Много експерти и анализатори говорят, че това е абсурдно. Има ли място за всички под слънцето?

- Позволете ми да не се съглася с вас, защото обстоятелството, че тези толкова много университети функционират и се издържат, говори за това, че те имат място на образователния пазар. Това – едно. И второ, ако слушате само чуждоземни експерти, то утре те могат да изнесат „анализ“ за закриване на България като държава в ЕС и за превръщането ? в дълбока европейска провинция. Проблемът обаче не е в количеството на висшите училища, а във факта, че не се извършват адекватни структурни реформи в тази образователната сфера.

- Образованието бе обявено за един от приоритети за 2018-а от управляващата коалиция. Това достатъчно ли е? Само парите за финансирането ли са проблем, или той е много по-дълбок и невидим?

- Разбира се, не само финансирането е основен проблем, защото такива са и амортизираната база, и застаряващите преподаватели и архаичната техника, и пр. По-същественото обаче е това, че най-после управляващата коалиция го изведе като водещ приоритет не на думи, а като част от нейната управленска програма.

- Доколко е вярна тезата, че и образованието започва да прилича на Здравната каса, която само източва пари, а не помага?

- В България сме свидетели на какви ли не фантасмагории и измишльотини, а това е една от тях. И какво ли не се изписа и изприказва за „мръсни пари“, за „червени милиони“, за „олигархични субсидии“ във висшето образование. Само дето не се казва, че за разлика от здравните закони според закона за висшето образование няма как да разкриете „университет в университет“ (т.е. частен в държавен, под наем, както е в болниците), няма как да „източите“ бюджета на Касата, тъй като липсва „образователна каса“, и т.н., и т.н.

- Някога важеше приказката „Учи, мама, за да не работиш“. Сега какъв крилат израз можем да отбележим?

- „Учи мама, за да отидеш в чужбина“, защото в тая държава няма прокопсия...

- Превърнахме България в социална и духовна пустиня. Как висшето образование може за спре този регрес на ценности?

- Политико-икономическия апокалипсис, наречен понаучному „преход“, като смерч помете за около 30 години граденото от няколко поколения българи. Такъв материален погром, такава варварска приватизация и такова духовно опошляване едва ли познава българската история. И което е особено страшно – съсипани са душите на милиони българи, които изобщо не вярват в демократичното възраждане на България. Нещо, което се лекува изключително трудно, поради което тук никакви европейски директиви не могат да ни помогнат. За това рецепта няма, но все пак висшето образование може да помогне много: чрез възраждане на изконни български ценности (трудолюбие, почтеност, морал и др.), чрез налагане на модерни образователни стандарти (наши и чужди), чрез формиране на висококачествени специалисти (администратори, мениджъри, ръководители), чрез изграждане на нов политически елит (необременен с миналото и роден в настоящето).

- Къде е българският интелектуален и научен елит, който да осмисли кризата днес, и да стимулира мисленето извън кратките постове в социалните мрежи?

- Постовете в социалните мрежи са своеобразен обществен отдушник на водещата българска интелигенция в политиката, която днес не се радва на всенародна почит и авторитет. Сиреч, българската политика е лишена от авангарда на собствения си интелектуален елит заради факта, че знаещите и можещите са извън политиката в голямата си част, че реформаторите и държавниците са далеч от институциите - доколкото ги има, че новото поколение българи, родени през „прехода“, е изолирано от управленските структури и т.н. Всичко това води до остър дефицит на държавническо политическо мислене, до задръстване на „алвеолите“ на властта с господстваща посредственост, до издигане на тоалетната в символ на „реформисткия преход“ и до какви ли не още политически простотии от най-различен калибър. Така модерна държава не се гради, така само кирпичена колибка може да се направи.

- В упадък е почти всичко, но вие работите ежедневно с бъдещето на нацията. Има ли надежда, професор Манолов, или всичко е безнадеждно?

- Има, разбира се! Няма държава и нация, които да са се затрили в условията на съвременни кризи. Надеждата може да се изрази само по един начин – реформи, реформи и пак реформи. Преведено на повседневен език, това буквално означава: цивилизовано държавно управление, държавническо поведение на лидерите, отговорни секторни политики, отношение към държавата като към изразител на „общото благо“, ново институционално мислене на политиците. Такава е алтернативата на безнадеждността: тежка, но единствено възможна.

- Защо младите българи предпочитат да напуснат страната, вместо да воюват срещу системата тук? У вашите студенти различавате ли чертите на ново, може би бунтарско настроено поколение?

- Главно, защото в развитите държави условията за живот на младежта са много по-добри във всяко едно отношение. Но бунтът на „сърдитите млади хора“ в България тепърва предстои, тъй като това поколение едва ли ще се примири с „архаизма“ на държавните институции, с отчайващо ниските доходи, с нищетата на социалните придобивки. И това ще бъде бунтът на абсолютно всички – и на умните, и на красивите, и на неумните, и на некрасивите, и на богатите, и на бедните. Тоест на всички млади хора, които искат една друга България – красива, просперираща и богата.

- Последната ви книга „Политическата реклама – между реалността и манипулацията“ предизвика голям интерес. Кажете - в реалната ни политика каква е дозата на манипулацията?

- Реалността и манипулацията в политиката са като сиамски близнаци. Почти винаги в реалната политика има голяма доза манипулация, тъй като театърът, наречен „политическо действие“, е сезонен и ако сме имали слаб сезон, следващият трябва да е силен (и обратно). И макар че, искаме или не, реалността доминира, не са редки случаите, в които българинът се нагледа и наслуша на редица манипулации от рода на „плавен преход“, „ще ви оправя за 800 дни“, „ако комунистите не бяха профукали милиардите“ и др., чрез които се „промиваше“ съзнанието на хората в името на демократичното бъдеще. Затова и до ден днешен много хора все още чакат да дойде „демократичният Кумчо Вълчо с тоягата“ и тогава да видиш какво става... А това е най-измамната политическа манипулация на реалността.

- Кога са лъжели повече – преди или сега?

- В политическия живот това е перманентен процес. Изключително трудно може да се каже например дали преди или след 9. IX. 1944 г. (или след 10. XI.1989 г.) се е лъгало повече или по-малко. Едно обаче със сигурност ще отбележим: както е тръгнало, след около две-три петилетки да не стане така, че да пишем повече книги за лъжите на демокрацията, отколкото на тоталитаризма.

- Има ли разлика в политическия език и кое е онова, което не се е променило от преди до сега? Дайте примери за езикова еквилибристика.

- Не, няма особена историческа разлика в политическия език на управленския елит. Политическият език си остава все така груб и безцеремонен, и ако се закрият годините, никога няма да кажеш, че това не е днешната езикова еквилибристика в политиката. Защото и преди, и сега думи като „шайка“, „бандити“, „разбойници“, „мошеници“, „шуробаджанаци“, „ренегати“, „предатели“, „лакеи“ и пр. са едни от най-често използваните.

- Защо в България никой няма кураж да бъде провокативен, да хвърли ръкавица на клишетата и заблуждаващата политическа реторика?

- Защото има остър дефицит на държавничество и защото повечето партии се водят за демократични, а управляват с тоталитарни методи, независимо от красивите прилагателни, които си приписват. В България не само че не е отрязана пъпната връв между партиите и бизнеса, но тя до такава степен гангренясва, че потребността от радикализъм в партийната дейност е станала аксиома. Това запушва каналите за кадровото обновление в политическите партии, а оттук и достъпа на нестандартни кадри с реформистко мислене в българската политика. Така е, защото проблемът със зависимостите на политиците от бизнеса вместо да се решава, повече се задълбочава.

- Направете характеристика и прогноза за днешната власт – каква е тя и накъде отива?

- Рано е за такава характеристика, тъй като няма и година от управлението, а и това е коалиция, която за пръв път се прави в държавата. По-важно е властта да не абдикира от своята европейска и евроатлантическа ориентация, която е без алтернатива за България от цивилизационна гледна точка.

- Политически феномен ли е Бойко Борисов? Трети мандат е на власт, но досега и двата му не бяха завършени. Как си обяснявате това? С кого бихте го сравнили?

- Безспорно Бойко Борисов е твърде интересно самобитно явление в българската политика. На него не трябва да се гледа само с черно-бели очила (лош – добър), а още по-малко да се сравнява с полуграмотни диктатори от близкото минало. Точно обратно, ако питате например: контактувате ли на живо с него, неизбежно изпъкват неговата „лъвско-лисича порода“ – по Николо Макиавели, бързата му мисъл, политическата му интуиция, управленския му усет за ситуацията и пр. Това е безспорен факт, който трудно може да се отрече. Друг е въпросът, че България се управлява без съвременна наука, без национална стратегия, без дългосрочна визия за нейното бъдно развитие. Тук някъде трябва да се търсят неволите на двата прекъснати мандата.

- Ще ми се да завършим оптимистично, все пак днес е празник. С какво зарадвахте вашите студенти?

- С дълбоко уважение и преклонение пред техния студентски труд: с тържествено събрание, с поздравления на отличниците, с множество награди, с поредните стипендии и т.н. И с поздравителни адреси до родителите на отличниците за това, че са възпитали ученолюбиви млади хора.

Нашият гост

Професор дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите основатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и избирателни системи и др. Щатен преподавател е в УНСС. Главен редактор е на сп. “Политика и сигурност”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически изследвания “Макс Вебер” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни публикации у нас и в чужбина.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта