В блога си инженерът споделя изпробвани безплатни съвети

Защо в Шумен, който мине край сградата на полицията, забързва крачката? Защото на върха на старата колоритна постройка е монтиран най-точният градски часовник с циферблат и мелодична камбана. Общински чиновници, данъчни, полицаи, съдии и адвокати отиват навреме на работа, благодарение на швейцарския механизъм, роден във фабрика в град Сумисвалд през далечната 1937 г. А причината часовникът на МВР-то винаги да бъде в крак с времето, е в полицейския инспектор инженер Атанас Коларов (59 г.). Макар че от две години е в заслужен отдих от дирекция „Комуникационни и информационни системи”, за длъжността „часовникар на полицията” пенсия няма.

Колко е нужен градският часовник на шуменци, стана ясно през август, след като стрелките и на трите му циферблата - северен, източен и вътрешния, се заковаха непоклатимо на 6 без 10. И започнаха да валят нетърпеливи въпроси от шуменци - до кога ще ни обърквате, кога ще си сверите часовника, защо не бие камбаната? Още двама полицейски служители са на „ти” с механизма, но били в отпуск. Така баш часовникарят отново се качи при рожбата си и подкара махалото. Припомни си и времето преди две десетилетия, когато за първи път се запалил по тиктакащата градска система.

В началото на 90-те години се прибрал в родния Шумен след служба в Стара Загора и по ларгото на града най-впечатлен бил от кулата с неработещия часовник. По това време сградата, която е бивше кметство, била във владение на Пенсионното. Там работел приятелят на Атанас Владимир Мирчев и един ден двамата се озовали при шефа с молба да се качат на тавана. „Какво ще правите там? Ти си от полицията...”, недоумявал директорът. Като чул, че искат да подкарат часовника, на драго сърце дал ключа за стаичката на върха. Горе се изненадали - била превърната в склад, всеки трупал ненужни вещи от 40-50 години и първо изринали тях. Стигнали до механизма, който бил в окаян вид, със счупено стъкло, олющен... След швейцарските майстори някой бил поставил двигател с живачни ампули, за да не го навиват ръчно всеки ден, но те били строшени. Викнали „Гражданска защита” да събере живака. Нямало счупени детайли, но открили една единствена схема на вратичката на часовниковия механизъм. Заради липсата на документация, часове наред Атанас стоял да разучава как работи всеки вал, всяко зъбчато колело. И до днес е категоричен, че конструкторът му преди 80 г. е бил гений. След половин година разучили всичко, направили нови циферблати, стрелките се завъртели и камбаната забила. На кръгъл час ударите оповестявали колко е часът, а на половин звънът бил един. Мигът бил толкова знаменателен за майсторите, че го отпразнували с тост шампанско горе при часовника. Повикали и съмишленици, които им повярвали и помагали, сеща се Атанас. В основата на успеха им било огромното желание да сторят добро за града. А тяхното добротворство заразило и други. Легионерът Иван Дочев, който живеел близо до часовника, дал средства за първия ремонт. Стъкларят Петко Петков изрязал стъкло, каквото поискали. Имало и още, които Атанас си е записал. Разказва за стореното, за да го последват сега и други с нови идеи за Шумен.

След 20 г. признава една мъничка тайна. На циферблата изписали буквите „Н В”, Наско и Влади. Те съответстват и на търпеливите им съпруги Нели и Валя. По онова време у нас обаче, тъкмо се бил завърнал царят Симеон Сакскобургготски и по-зорките очи разчитали инициалите като Негово Величество, обяснява през смях Атанас. И още лакърдии родило задействането на часовника - докато пътувала във влака, съпругата му чула да коментират, че шуменецът, който подкарал градския часовник, е получил 350 000 лв. Веднага развенчала легендата. „Никога не съм искал да получавам средства и не са ми плащали. Единственото нужно е било желанието, а аз го имам в изобилие и до днес”, казва Атанас.

През годините в нашите атмосферни условия с рязка жега и студ се появил проблем с точността. През лятото желязното махалото, дълго над 1 м, се разширявало, ставало по-дълго от жегата и започвало да бави. През зимата металът се свивал и часовникът избързвал. Атанас му намерил цаката, за да не тича непрекъснато да го сверява. Направил синхронизатор от малък електромагнит. С него и до сега се държи точен ход, независимо от атмосферните влияния.

Въпреки че има към двайсетина лични часовника, майсторът никога не е сверявал градския по тях, а само по точното време на програма „Хоризонт” на БНР. През годините се е случвало механизмът да избърза или забави най-много с 60 секунди. Униформените колеги на Атанас зорко следели, понякога и минувачи казвали на постовия полицай, че часовникът им изостава с „цяла минута”.

В стария часовник има още десетилетия живот, защото в него няма никаква пластмаса, направен е от най-яката стомана. Веднъж се наложило да бъде изпилен един зъб, но „не можахме да откопчим и един атом от него”, разказва нещатният часовникар. До няколко години трябва да се изчисти старата смазка, наслоена по механизма, но Атанас и колегите му знаят как да го разглобят и излъскат.

Със сигурност създателите му имат още много рожби по цял свят, които красят монументални сгради. Тази седмица Атанас издирил адреса и написал писмо до фабриката на швейцарско-шуменската забележителност. Иска да научи подробности около покупката на часовника, които са важни за историята на града, помолил е и за техническа документация.

Ако всеки прави по нещо хубаво за града си, населените ни места ще станат образцови и може би по швейцарски подредени. Преди време шуменецът забелязал, че съхнат новозасадените кленове по бул.”Славянски”. Взел 10-литрова бутилка, завил капачката на криво и я забил да се изкапва постепенно в почвата, за да полива дръвчето. Защо всеки да не „осинови” по едно дърво или пък да направи някакво друго добро, според възможностите си?

Инженерът е автор и на още рационализации, които е описал в личната си страница в интернет. Всеки може да прочете безплатни съвети от това как да си ремонтираме рутера, как да ползваме топлината от печката на съседа (и непременно да го почерпим – б .а.) до как да поливаме зеленчуковата градина, без да я посещаваме. Поне 200 потребители дневно се съветват с Атанас.

А след службата в полицията той се е отдал на пчеларство. Животът в десетината кошера с умни пчели също потвърждава, че добрият път е в непрекъснатото старание. А когато създаваш нещо полезно не само за теб, а и за другите, тогава си най-удовлетворен.