Полякините и чехкините се завръщат, на гларусите не им пука

Кой си е помислял, че селата край Приморско и Царево ще станат екзотични дестинации

Едно време идването на море беше същински ритуал. Колкото по-далеч от вълните, галени от бриза, живееше човек, толкова по-отдавна започваше подготовката за круиза. Примерно месец по-рано. Товареха се багажи като за последно. Куфари с дрехи, тенджери, тигани (ако си на къмпинг или квартира), а задължително и някой буркан лютеница, чушки, шишета ракия и луканка. Такива глезотии като ядене на прясна риба, докато си на морето, дойдоха на мода значително по-късно. Кой ти гледаше тогава на здравословното хранене като част от почивката и изобщо като важна съставка на живота.

Пътуването примерно от столицата до Бургас пък беше седем часа. Все едно пътуваш до друг континент. Това коментират туроператори ветерани, врели и кипели в бранша.

С дъх на “Бич може”

Преди лятото на 2016-а те прогнозираха - за пръв път от много време насам чакаме много полски туристи. И пак дойдоха полякините. Които преди години заедно с германките и чехкините караха мъжките сърца да трептят. Тогава щом свършеше сезонът, всеки младок, ако не се похвалеше с по едно завоевание на красива представителка от тези държави, беше далеч от класацията на добър “гларус” и мъжкар. Отделно по-възрастните чужденки също не бяха валат. Всеки ден около 17 ч на евиния плаж в Бургас се образуваше истински базар. С големи торби гостенките пристигаха и предлагаха парфюми “Бич може”, крем “Нивея”, хавлии и всякакви дрънкулки, които за българките тогава си бяха истински находки.

Носталгията по всичко това обаче е мит.

Сега полякините бяха тук, но на никого не му пукаше. Пак си ги обичаме и им се радваме като на гости, но нещата отдавна са се променили. Туристи от нови дестинации идват на нашето море. По-далечни, по-интересни. Пък и модата се промени.

Вече никой не държи чак толкоз на свалките

Вече никой не държи чак толкоз на свалките. Да се наслади на плажа и на морето, и на вкусната храна. Да погледа пъстрия свят, дошъл от далече и още по-далече. Това са приоритетите на българския турист, ако изобщо дойде по нашите курорти, а не запраши към Гърция.

Кой си е помислял, че селата край Приморско, Царево и Малко Търново ще станат екзотични дестинации. Но сега туристите от чужбина си умират да доят кози, да чепкат вълна, да гледат нестинари и да месят баница. Край Поморие нашенец дори се готвеше да преобрази пчелина си и да сложи стъклени кошери - за да могат туристите да разглеждат отблизо какво се случва вътре.

Сега гости на морето ни са израелци, французи, англичани, италианци, скандинавци, германци. Австрийски пенсионери няколко пъти откриха сезона още през април. После това започнаха да правят израелците, които харесват селския туризъм, екскурзиите из морските градчета и шопинга по моловете. Чужденци от други нации нарочиха Слънчев бряг зао алкохолна дестинация и идват тук предимно за да се напиват през всеки ден от ваканцията си. Те повлякоха крак и на “балконинга”, който взе и няколко жертви в курорта.

Само в Приморско времето е спряло

Има обаче една морска дестинация, в която времето е спряло - Приморско. Там най-чаканите и най-любими туристи винаги са били и са чехите. Още от април всяка година приморчани започват да потягат лодките си, да шетат из квартирите, които ще дават през сезона. Не се притесняват дали той ще бъде силен или слаб. Защото при тях туристите са си константна величина. Идват чехите. Работливите домакини им приготвят закуска, докато те са на плаж, гледат да осигурят на гостите си някоя глезотия, а вечер на ракия и риба семейно и гости, и хазяи сядат на по чашка. Така се създават приятелства за цял живот. После децата, че и внуците на чешкото семейство ходят на море на квартира у децата и внуците на българското.

В Малко Търново също нямат грижи, че не са на морето. Там пък всяка зима италианци и французи идват на лов за бекаси.

Така през годините пътят на туристите се променя буквално като пътя на паламуда. Не можеш да го прогнозираш потока - нито откъм количество, нито откъде точно ще се завърти този път.

Чешка полицайка горда, че е “баир будала”

Все пак всеки чужденец, който е бил у нас, си харесва нещо от манталитета ни. Например чешката полицайка Мирослава Мюлерова, която е пребивавала дълго в България и преди две години дойде в командировка - да помага при преодоляванетона езиковата бариера на сънародниците си в Приморско - харесва туризма. Научила е, че който ходи по чукарите и планините, е “баир будала” и го изрича на перфектен български. Ходила до 64 хижи в Средна гора и Стара планина, както и в Източните Родопи, Харманли, Перперикон. Пред наш екип преди време тя разказа че в Чехия имало поговорка “работи като българин” - т.е. като магаре. С една дума, чехите ни смятат за работливи.

През лятото преди време бе заловен и крадец на вещи по плажа. Тъй като това е обичайна практика за нашенските роми, всички полицаи в Слънчев бряг бяха хвърлени в оркестъра, когато заловеният се оказа... белгиец.

Всичко тече, всичко се променя. През свалките със засукани чужденки, аромата на “Бич може” до доенето на кози и чепкането на вълна. Във времето остава една и съща само тръпката на лятото и топлото море, на белите плажове и писъка на гларуси, ама на истинските - дето кръжат над вълните. Между другото, по тях спасителите се ориентират кога има мъртво вълнение.

Ако чайките и гларусите кацат сред вълните, морето е спокойно. Ако на групи се събират на брега, трябва да се чака лошо време, вълната ще се вдигне.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм