ЕС трябва да започне преговори за членство със Северна Македония и Албания

На 1 юли Финландия пое третото си поредно председателство на ЕС, като ветеранът в „тройката“ с Румъния, която води делата на Съюза от началото на годината, и Хърватия, която поема щафетата от 1 януари 2020 г. За шестте си месеца начело Хелзинки трябваше да съблюдава сформирането на новите Европейски парламент и Комисия, бдя над последните преговори и новото споразумение за Брекзит, което тласна Великобритания в предсрочни парламентарни избори и остана в „небрано лозе“, когато Франция, с подкрепата на Дания, реши да блокира решението на Съвета за откриване на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония и Албания. И понеже именно по време на първото председателство на ЕС на „най-северния приятел“ на България, Финландия, преди двадесет години на Европейския съвет в Хелзинки на 11 декември 1999 г. страната ни получи своята виза и дата за членство в Съюза, поискахме да откраднем малко от времето на финландския посланик у нас Пяйви Блиника, за да сверим набързо часовниците по някои по-общи въпроси. И това с помощта на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи, който находчиво помогна за разговора с нея.

- Ваше превъзходителство, вече три години сте посланик на Финландия в България, какви са впечатленията ви от страната, от хората?

- Имам много добри впечатления. България е изключително място за живот и е изключително интересно да се работи тук. В рамките на мандата ми до момента успях да наблюдавам както българското председателство на Европейския съюз преди година, така и финландското, което върви в момента. От тази гледна точка постът ми тук беше много полезен. Беше толкова интересно да се наблюдава първото българско председателство.

- Какво оценка ще дадете тогава на България, като за първо представяне?

- Много, много добра. България има много способни държавни служители и смятам, че всичко сработи много по-добре от предварителните очаквания на когото и да е. Наистина като държава с опит. България също демонстрира тази си способност да е честен посредник. Знаете че председателският пост по дефиниция предполага някой да е безпристрастен, неутрален и в това България се справи изключително добре. Беше наистина удоволствие да се следи процеса.

- Тоест, давате висока оценка на правителството?

- Да, (с усмивка) мога да дам висока оценка. И смятам също така, че България успя да се покаже, разкрие пред други части на Европа, където не е толкова добре позната и също така да разкаже за хората си. Което разбирам, че са били предварително зададени цели на администрацията, с които тя се справи много успешно. Най-малкото напоследък имаме много, много финландци, които идват тук и смятам, че благодарение на председателството България стана много по-позната в Европейския съюз

- Това се и готвех да ви попитам, как оценявате нивото на двустранните отношения между България и Финландия и колко позната е нашата страна у вас?

- Двустранните ни отношения са добри, но биха могли да бъдат много по-добри. Разбира се в наши дни голяма част от тях се осъществяват в рамките на Европейския съюз, защото и двете страни са пълноправни членове. Нашите национални представители се срещат всеки ден в най-различни състави, композиции, работни групи в Брюксел...

- В Европарламента, в Съвета на ЕС...

- Точно така, но извън това двустранните ни отношения биха могли да бъдат много по-широки.

- В кои области виждате възможности за задълбочаването им - да речем в търговията, в туризма, в технологиите, в науката и образованието?

- Науката и образованието са много добри примери за нуждата от задълбочаване на двустранните отношения между Финландия и България. Търговията също така. Но преди всичко наистина можем да знаем повече едни за други. Все повече финландски туристи, както споменах вече, идват в България. Тоест вече го има това познаване - за хубавия плаж, където си прекарал приятна почивка. Но би трябвало да знаят повече. За великата история, най-малкото, от която има толкова много наоколо. Приблизително 40 000 финландски туристи посещават България годишно, което за страна с нашите размери е посещавана дестинация. Аз самата посетих България за първи път като дете. Бях на почивка с родителите си близо до Варна през 1969 г.

- Сравнявате ли спомените си от тогава със сега?

- По никакъв начин (смее се), бях толкова малка - само детските спомени за плуване по цял ден в Черно море.

- Да се върнем на повода за този ни разговор, завършващото финландско председателство на Европейският съюз. Как оценявате изпълнението на приоритетите, които си постави страната ви в началото на юли и какви напътствия, съвети и наследство ще оставите на Хърватия, която поема от Вас руля, така да се каже?

- Смятам, че се опитахме да постигнем колкото можем, за да дадем тласък напред на Европейския съюз. И разбира се, Хърватия ще продължи с много от нашите усилия като част от общата „тройка“ с Румъния. Проблемите със Западните Балкани несъмнено ще са приоритет за тях също...

- На този въпрос бих обърнал специално внимание, след малко...

- Разбирам. Но утвърждаването на върховенството на закона в държавите членки и налагането на ЕС като глобален фактор, защото е много важно да затвърждаваме единната си позиция пред света, смятам трябва да останат приоритетни за всяко следващо председателство.

- В този контекст бих Ви попитал какви бъдещи предизвикателства виждате пред ЕС като глобален играч, както го формулирахте? За финландското председателство такива са поставени в управлението на Арктика и разширяване на сътрудничеството с Африка, само това ли са най-важните насоки, в които трябва да се концентрират усилия?

- На първо време наистина трябва да потърсим решения за цяла серия от въпроси, по които не постигаме взаимно съгласие. Европейският съюз трябва да има похватите да взема по-бързо и по-добри решения...

- В областта на сигурността имате предвид?

- Точно така. Но не по-малко и по отношение на външната политика, където Европейският съюз има нужда да е по-единодушен, за да тежи наистина като глобален играч.

- Като говорим за единодушие в Европейския съюз, каква е позицията на Финландия спрямо наскоро изложените предложения на Франция за пълно преразглеждане на процеса на разширяване на ЕС заради Западните Балкани?

- Ние смятаме, че е добре да се подложи на обсъждане политиката на разширяване на Европейския съюз, но това трябва да се направи встрани от вземането на конкретното решение за започване на преговори със страните от Западните Балкани.

- Въпросът ми по-скоро е, смятате ли за честно спрямо Северна Македония и Албания, които покриват досега заложените критерии за започване на преговори с ЕС и имат обещанието на Брюксел, в последния момент да им се каже: сменяме правилата, чакайте да видим?

- Не мога да взема позиция за „честно“ или не. Ние бихме искали започване на преговори с тези две страни, както и те очакват.

- Тоест Финландия подкрепя започването на преговори за присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз?

- Да, подкрепяме напълно. Разбира се, има множество проблеми, на които трябва да се обърне внимание в двете страни, но това спокойно може да стане по време на преговорите. И това е позицията, на която стоят множество държави в ЕС.

- И по повод разширяването, да поговорим и за Брекзит. В общи линии се очаква още в рамките на финландското председателство на Европейския съюз да стане ясно каква пътека за поеме Великобритания след предсрочните парламентарни избори на 12 декември, какви са Вашите лични очаквания? Остават, тръгват си, приемат ново споразумение, връщат се на старото, търсят ново...

- Ооо, това е много трудно за прогнозиране в момента. Моите лични наблюдения до момента са, че министър-председателят Борис Джонсън ще спечели изборите и Великобритания ще напусне Европейския съюз на 31 януари догодина.

- Имате ли някаква прогноза за бъдещите отношения между Великобритания и Европейския съюз, които ще се създадат в резултат от това?

- Честно казано мисля, че е възможно да има известен период на бъркотия и разбира се ще видим какво ще се случи в крайна сметка. При всички положения Европейският съюз и Великобритания ще започнат да развиват нови отношения, основани върху нова база. Аз съм сигурна, че се познаваме много добре и имаме толкова ползотворно сътрудничество на толкова много нива, че отношенията ни ще продължат все така ползотворно. Великобритания не може да си позволи да съществува без Европейския съюз и ЕС не може да си позволи да съществува без Великобритания.

Нашият гост

Н. Пр. Пайви Блинникка е посланикът в България на актуалния председател на Европейския съюз, Финландия, от 1 септември 2016 година насам. Тя е дипломиран юрист от университета в Хелзинки, с опит като практикуващ адвокат, преди да се ориентира към дипломатическата служба в първата половина на 1980-те. Професионалната й кариера зад граница започва с позиция като втори секретар на посолството на Финландия в Москва през 1986 г. и след края на Студената война е съветник за организираната през 1992 г. конференция в Хелзинки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Преди назначаването си в България посланик Блинникка е била пълномощен министър на Финландия в Унгария и Франция, директор за Централна Европа и Западни Балкани, и визови отношения във финландското външно министерство, както и генерален консул на страната си в Хамбург. Владее отлично финландски, шведски, английски, немски и френски езици.