Посланикът на Швеция в България Н. Пр. Луиз Бергхолм пред „Труд“: Шведският бизнес гледа с оптимизъм на България

100% от нашите фирми очакват или да продължат работата си в България в същия обем, или да растат

В края на миналата година у нас беше проведено изследване сред шведския бизнес за условията и климата, които България осигурява на инвеститорите. Почти всички компании, участвали в проучването, заявяват, че биха останали в България, а почти 80 на сто от тях биха разширили дейността си. В същото време точно в края на годината, въпреки че предостави по-добри условия – и финансови, и икономически, и технически, шведската компания Сааб, която участваше със своя „Грипен“ в конкурса за придобиване на нов тип изтребител за българските ВВС, беше пренебрегната за сметка на по-скъпите Ф-16. Какво е отношението на Швеция към българския бизнес климат – добър повод за разговор с шведския посланик у нас.

- Ще има ли решението на България да започне преговори за покупка на изтребител със САЩ негативно влияние върху интереса на шведския бизнес към България, ваше превъзходителство?

- Швеция уважава решението на българския парламент. Ние ще продължим да следим отблизо процеса по покупката на изтребители и ще останем в готовност за продължаване на разговорите в случай, че България реши. Офертата на шведското правителство е все още валидна и беше обсъдена от военните министри на двете държави, както и при моите срещи с български официални лица. В допълнение на това Швеция има дългосрочни и разнообразни бизнес интереси в България. Общата ни визия е за продължаване и разрастване на двустранните отношения. В последните години за мен беше удоволствие да приветствам с „Добре дошли“ в България няколко шведски компании, някои от които в IT сектора. Тези компании не само осигуриха нови работни места, но и внесоха ноу-хау и нови технологии.

Шведските компании имат много позитивни очаквания за възможностите, които ще имат на българския пазар и във връзка с това имат конкретни планове за експанзия тук. Според последното проучване на бизнес климата в България, направено от Business Sweden, 87% от шведските компании планират разширяване на бизнеса си тук през следващите три години.

Данните показват стабилен интерес от страна на шведския бизнес към България. Твърдо вярвам, че двустранните отношения ще продължат да се развиват. В това отношение се радвам на добро сътрудничество с българската страна и като тук трябва да отбележа и приноса на българския посланик в Стокхолм – г-н Иван Павлов.

От друга страна работя и с представителите на шведския бизнес тук като се стремя да ги подкрепям и да им помагам да разрешават проблемите си. Основаването на шведско-българската търговска камара в началото на тази година също е израз на желанието на шведския бизнес да задълбочи връзките си с България.

- Споменахте Изследване на бизнес климата в България през погледа на шведския бизнес. Какви са очакванията на шведските компании, работещи тук?

- Изследването на бизнес климата беше проведено през есента на 2018 г. и целта му беше да даде ясна представа за начина, по който шведският бизнес възприема бизнес климата в България. В проучването участваха 32 шведски компании като 32% са в производството, а 13% работят в областта на услугите. Почти половината участници имат оборот в страната до 10 млн. евро.

Около 70-80% от респондентите очакват растеж в сектора, в който работят, а 90% очакват или стабилност или развитие. 100% от фирмите очакват или да продължат работата си в България в същия обем, или да растат. Това означава, че шведският бизнес има доста оптимистични очаквания за възможности за бизнес в България. Ще добавя, че почти половината компании са увеличили броя на служителите си през 2018 г. и имат намерение да останат в България в средносрочен план.

Успоредно с позитивните възприятия трябва да отбележа, че като сериозно предизвикателство пред шведския бизнес се възприема бюрокрацията. Като цяло, обаче, шведските компании в България вярват в потенциала на пазара тук и имат очаквания за растеж и още инвестиции в близките години. Според мен това е много ясно послание за българите. Швеция е много добре приета като страна и българите я възприемат като бранд за качество, иновации, устойчивост и надеждност – все категории, които са от ключово значение и за шведското общество.

- В какъв размер са шведските инвестиции в България и в кои сектори?

- Шведските инвестиции в България са близо 200 млн. евро, а създадените работни места са почти 9 хиляди. Швеция е в топ 5 на инвеститорите в България и съм сигурна, че ще продължи да е така в следващите години.

- Как ще коментирате намеците на представители на управляващото мнозинство, че шведската фирма СААБ е лобирала и вероятно подкупвала членове на комисии, депутати, за да бъде избран от експертната комисия Gripen?

- Аз не представлявам Сааб и не бих могла да отговоря вместо тях на този въпрос. Това, което мога да кажа обаче е, че шведският бизнес не толерира такива практики и прави всичко възможно да не ги допуска. Убедена съм, че Сааб не прави изключение и че прави всичко възможно да гарантира прозрачност при сключване на договори. Ще допълня, че сделките във военния сектор са дългосрочни (10-20-30 години) и затова е важно да са стъпили на солидна основа и ясни взаимоотношения.

Доказателство за това е последната класация за възприятията за корупция на Transparency International, в която Швеция е четвърта по резултат. Това е индикация, че публичният сектор и бизнесът в Швеция следват принципите на високо качество и коректност.

- Според същия Индекс за възприятие на корупцията България е на 77-о място, на последно място в ЕС. Има значителна разлика между показателите за двете държави. Защо според вас шведите възприемат страната си като некорумпирана, Българите имат обратното впечатление за своята държава?

- Индексът за възприятие на корупцията е важно напомняне за всички държави, че е необходима последователна и структурирана работа във всички общества и на всички нива за справяне с корупционните практики. Швеция не е изключение в това отношение. Изминали сме дълъг път, но както в миналото, така и сега има корупция – най-често на местно ниво. Наличието на официални документи, достъпни за обществото, свободни медии, които активно упражняват контрол върху публичните финанси и сделки, а също и независима съдебна система, са ключовите фактори за борба с корупцията в шведското общество.

- Едно от предимствата в шведската оферта за изтребител е възможността за икономическо сътрудничество, което беше и сред задължителните изисквания на България. Какво включва то? Може ли да ни дадете примери за икономическо сътрудничество в други държави?

- Шведската оферта включваше програма за индустриално сътрудничество, специално пригодена да отговори на българските стратегически приоритети и да защити националните й интереси в сферата на отбраната и сигурността. Швеция предложи да създаде в България регионален център за поддръжка на Gripen. Този център щеше да създаде нови високотехнологични работни места и щеше да въведе нови технологии с възможности за развитие и извън България. Друго предимство на евентуалното създаване на този център щеше да бъде повишената конкурентоспособност на българската отбранителна индустрия.

В отговор на втория Ви въпрос ще кажа, че Сааб има сериозен опит в развитието на икономическо и индустриално сътрудничество в държавите, в които компанията оперира. Сътрудничеството в отбранителния сектор е довело до по-тесни икономически връзки с тези страни. Някои от най-скорошните примери за успешни проекти за индустриално сътрудничество са програмите в Унгария, Чехия и Южна Африка. В момента Сааб успешно изпълнява обширна програма за индустриално сътрудничество в Бразилия.

- Швеция е сред 10-те най-иновативни държави в света, според последната класация на Bloomberg. Как Швеция успява да постигне това?

- Швеция е известна със своите постижения в областта на иновациите. Това е родината на някои от водещите технологични компании в света като Eriksson. Знаете ли, че триточковият предпазен колан, който е стандартно изискване за всяко превозно средство и спасява по един човешки живот на всеки 6 минути, е шведско изобретение? Триточковият предпазен колан е изобретен от инженер по сигурността на Volvo през 1959 г.

Освен това Швеция е сред световните лидери в прехода към електрически превозни средства. Държавата се е ангажирала до 2030 г. в автопарка й да няма автомобили, захранвани с изкопаеми горива. Мисля, че Швеция постига иновации в опита си да подобри живота на хората. Устойчивостта е ключов фактор в това отношение.

- Как ви се струва България след времето прекарано тук? Какво мислите за българите?

- За мен е чест да бъда посланик на Швеция в България. Това е една красива, запленяваща страна, с богата история и културен живот. Вашето щедро гостоприемство е добре известно и много ценя всички приятелства, които съм създала през тези години като посланик. България има специално място в сърцето ми!

- Кое е любимото ви българско ястие?

- Много харесвам българската кухня, а също и българските вина. Много съм впечатлена от вашите предястия – салати, сирене и лютеницата. А също и десертите.

- Къде обичате да пътувате?

- България е чудесно място за пътешествия с красивите си местности, планини, села и морето. По-късно тази година планирам да посетя няколко места в България заедно със семейството си.

- Ако трябва да рекламирате Швеция пред българите, какво бихте им казали?

- Шведското общество е много отворено и разнообразно, съчетава традициите и новите влияния. Шведите може да изглеждат малко срамежливи, но наистина ни е интересно да срещаме хора от различните части на света. Точно като България, ние имаме красива страна, в която може да се забавлявате с различни дейности на открито през цялата година.

- Коя е любимата ви шведска рецепта и как я приготвяте?

- Не може да има Коледа, Великден или Празник на лятното слънцестоене (б. а. традиционен шведски празник) без херинга – това е шведска традиция с дълбоки корени. Но аз харесвам и новите традиции – например такос за вечеря в петък, което е любимо ястие за много шведски семейства. Децата и съпругът ми обичат да приготвям канелени кифлички – точно като тези в „Карлсон, който живее на покрива“. Най-добрият вариант на шведската fika (традиционна шведска кафе пауза с нещо сладко)!

Нашият гост

Н. Пр. Луиз Бергхолм е родена през 1967 година. Завършва специалност „Международни икономически отношения” в Стокхолмския икономически университет през 1993 г.

През 1994 година стартира кариерата си в шведското министерство на външните работи. В следващите няколко години е на различни позиции в министерството, както и в шведските посолства в САЩ и Индонезия. От 2004 до 2012 заема различни позиции в Отдел „Външна търговия” в шведското външно министерство. Поста посланик в България заема от 2016 година.

Владее английски, френски, испански, като в момента учи български език.

Омъжена е, има една дъщеря и двама сина.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта