Посланик Петър Воденски пред „Труд“: Турция засилва активността си, както в Близкия Изток, така и на Балканите

В турски медии се появява въпросът не само за правата и свободите на българските турци, но и за ромите в Асеновград

Стотици хиляди граждани на съседна Турция приветстваха президента Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул и Анкара и през уикенда, за да отбележат една година от осуетения опит за военен преврат срещу държавния глава. Седмица по-рано милиони се присъединиха към шествие на опозицията от турската столица до градът на Босфора, където е затворен журналистът, разкрил контрабандни и корупционни схеми на властта. За ситуацията в южната ни съседка, външнополитическите й интереси и как засягат България, Европа, Близкия Изток и света, разговаряхме с бившия български посланик в Турция г-н Петър Воденски.

- Г-н Воденски, какви са наблюденията ви върху политическата ситуация в съседна Турция, една година след проваления опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган?

- Годината премина под знака на извънредното положение, което бе обявено веднага след опита за преврат – първоначално за три месеца, а след това беше продължавано няколко пъти, като последното продължение беше буквално тези дни (за още три месеца). За организирането на преврата бе обвинен Фетхуллах Гюлен, бивш съюзник на Ердоган, пребиваващ понастоящем в САЩ. С обвинения за участие/съпричастност към опита за преврат и към организацията на Гюлен, управляващите предприеха репресивни мерки спрямо повече от 150  000 служители в различни сфери – министерства, ВУЗ, армия, полиция, служби за сигурност, съдебни органи, кметове и областни управители и т.н., като някои бяха уволнени, а други, над 50  000, са хвърлени в затвора. Депутатите от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) бяха лишени от имунитет и бяха подложени на съдебно преследване. От различни държави беше поискано екстрадирането на т.нар.“гюленисти“ (някои страни изпълниха тези молби, други не се съгласиха). Във ФРГ, например, стана ясно, че имамите - служители на Диянет (службата по религиозните въпроси към турското правителство) са получили нареждане да следят и докладват за „гюленистки“ изяви на турските граждани в страната, което си е „ачък-ачък“ шпионска дейност на чужда територия. Закрити бяха стотици медии, арестувани бяха журналисти. Разбираемо, при това положение, някои от преследваните потърсиха път за бягство към други страни, където получиха правна закрила. Любопитно е, че сред „невъзвращенците“ има десетки турски военни, които до опита за преврат работеха в различни щабове на НАТО – те предпочетоха да останат в страните на пребиваване пред опасността да бъдат вкарани в турските затвори по стандартни обвинения в „гюленизъм“. Има и турски дипломати, които отказаха да се завърнат в Турция.

- След това беше организиран референдумът за увеличаване на президентските правомощия.

- Точно така, през април т.г. президентът Ердоган организира референдум за промени в Конституцията, на който спечели с 52%. Според тях, той вече има право едновременно да е президент и шеф на партия, да ръководи изпълнителната власт, да сменя висшите съдии, с други думи, да оглавява всичките видове власт в страната, предвид факта, че вече е овладял четвъртата власт (медиите). През май т.г., на конгреса на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) той бе избран отново за партиен лидер, като бяха сменени редица от ръководните органи на партията в различните области на страната. Може с право да се каже, че в момента Ердоган все повече се превръща в едноличен лидер на Турция (някои го наричат „диктатор“), управляващ по силата на собствени решения и обграждащ се с хора най-вече въз основа на лоялност към самия него.

- Основателни ли бяха очакванията Ви и на други наблюдатели в каква посока ще тръгне новата „Едроганова Турция” и във вътрешно, и във външно политическо измерение и къде застава България?

- В областта на външната политика Турция продължи да рекетира страните от ЕС и да иска изключения за себе си по пътя на по-нататъшна евроинтеграция. Наистина, мигрантският натиск по пътя през България сякаш намаля, но Турция продължава да иска средства за издръжка на намиращите се на нейна територия мигранти, а също визови облекчения за своите граждани, без да е изпълнила поетите свои ангажименти - за коригиране на политиката си по правата на човека, за промяна на законодателството в различни области и т.н. На този фон се появиха своеобразни „пукнатини“ в отношенията с ФРГ, които засегнаха дори военните аспекти и застрашиха участието на германски военни (във военната база в Инджирлик) в операцията срещу Ислямска държава. Въобще, в турската външна политика сякаш може да се проследи една интересна тенденция – все по-силно ангажиране на страната както на Изток (войната в Ирак и Сирия, напрежението около Катар), така и на Балканите (протежиране на тюркските и мюсюлманските малцинства, носталгия по „славното османско минало“ в региона), едновременно с неблагополучия в отношенията с някои страни в Западна Европа и въобще ЕС като цяло (Европейският парламент за пореден път даде отрицателни сигнали пред преговорите на Турция за членство).

Всичко това пряко засяга България – в турски медии се появява въпросът не само за правата и свободите на българските турци, но и за ромите в Асеновград (след протестите на хората там поради побоя над български спортисти и техните родители), защото, представете си, ромите били „подложени на гонения от българите по етнически признак“!?!

- Същевременно Ердоган трябва да балансира и на голямата сцена между САЩ и Русия, за да прокарва интересите си.

- Ердоган – след извиненията си към Путин за сваления над Сирия руски самолет – успя в голяма степен да нормализира отношенията си с Москва, както в двустранен аспект, така и за координирани действия на двете страни в Сирия (това не можеше да не подразни САЩ, които се чувстват в положение на изнудвани). Противоречиви са и развитията с новата американска администрация. Ердоган направи посещение във Вашингтон, но бе приет за разговори от вицепрезидента, а президентът го прие само за няколко минути, мимоходом, в Овалния кабинет, едва ли не само за снимка (турската опозиция не си спести критики по този повод, обвинявайки Ердоган, че така той е допуснал обида за турската нация). САЩ също така не се съобразиха с турските възражения срещу предоставянето на оръжия за кюрдите в Сирия. Ситуацията в региона е много сложна, има много играчи, с различна тежест и с интереси, които на моменти изглежда съвпадат, но в други моменти си противоречат. Възниква въпросът: ще може ли Анкара да издържи на всички „фронтове“ (и по южните си граници със Сирия и Ирак, и в противоречията в Персийския залив, и на Балканите, и в Европа) със същата активност? Отговорът е по-скоро отрицателен, затова човек започва да си мисли, дали пък Турция не я „вкарват“ в тези коловози преднамерено, с цел отслабване предвид бъдещи сценарии?

- Доколко новите правомощия, които си издейства президентът Ердоган с референдума за промяна на конституцията, ще се приемат от обществото и утвърдят?

- Вижте, въпросът е не само за конституционните промени.  В Турция от десетилетия съществува едно разделение на етнически признак – известни са неспиращите действия на кюрдите в югоизточните райони и военните операции там. Сега се обозначи ново разделение, този път за пътя, по който да продължи турската демокрация – дали по завещания от Ататюрк демократичен модел, или по определения в промените на Конституцията авторитарен ход на обществено развитие. Обществото е разделено в пропорции 52% - 48%, при това имаше редица критики за фалшифициране на вота, искания за повторно преброяване и пр. Как ще се развива занапред турското общество? Предстои ни да видим интересни неща в нашия съсед.

- Къде се намира политическата опозиция в Турция на фона на тези политически и обществени промени и каква роля очаквате да играе?

- Де факто досега Ердоган нямаше сериозна опозиция и беше в състояние да държи нещата под контрол – репресии срещу кюрдите и тяхната официална ДПН, коалиция и заиграване с Партията на националистическото действие (ПНД), подмолни действия и обвинения срещу създадената още от Ататюрк Народнорепубликанска партия (НРП), с обща цел недопускане на обединена опозиция.  Сега, след референдума, нещата сякаш се промениха. Лидерът на НРП Къ­лъчдароолу, който в нощта на опита за преврат застана еднозначно до Ердоган, като че вече започна да усеща, че турската демокрация е поела по опасен път, и предприе т.нар. “поход за справедливост“, изразяващ се в преодоляване пешком разстоянието от Анкара до Истанбул – затвора „Малтепе“, където е турският журналист, оповестил преди време схемите за участие на Ердоган и негови приближени в незаконен износ на горива от Ислямска държава. Походът привличаше всекидневно към двайсетина хиляди души, всеки от които е засегнат от Ердоган по някакъв начин – уволнен от работа, вкаран роднина в затвора с обвинения в „гюленизъм“ и т.н. Когато походът стигна пред Истанбул, към него се присъединиха и членове на кюрдската ДПН, а също отцепници от коалиционния партньор на Ердоган ПНД, а броят на участниците надхвърли 2 млн души. Внушителна картина! Ердоган организира помпозно отбелязване на годишнината от неуспеха на опита за преврат – с откриване на паметници, с речи, с указания до турските дипломатически мисии в чужбина да направят възпоменателни събрания и т.н. Кълъчдароглу, обаче, тази година не се появи до Ердоган. Може ли това да стане повратен момент за опозицията срещу Ердоган? Предстои да видим.

 

Нашият гост

Посланик Петър Воденски е български дипломат от кариерата. Роден през 1951 г. Бил е генерален консул и посланик на страната ни в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността на началник-кабинет на министъра на външните работи. Служил е като офицер от военното разузнаване. През 2013 г. издава автобиографичната книга „А иначе, дипломацията е сериозен занаят“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта