Турски граждани застанаха срещу танкове в Истанбул по време на преврата, започнал вечерта на 15 юли 2016 г. И накрая пучът не успя.

За мнозина денят 15 юли 2016 г. бе обикновен летен ден. Уви, не и за гражданите на Турция, след падането на мрака до призори на другата сутрин. През тази съдбовна нощ в Турция беше извършен най-ужасяващият терористичен акт в нейната история. С напредването на часовете се разплете зловещата конспирация, която придоби нечувана форма на жестокост, отне живота на стотици хора и рани хиляди, почти всички цивилни.

Сцените, които се разиграха, не бяха каскадьорска игра от екшън филм. Това беше реалност - ескалиращо насилие от развилнели се, въоръжени до зъби екстремисти.

Този нагъл акт бе замислен, организиран и изпълнен с оръжие в ръка от Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО). В крайна сметка обреченият на провал заговор бе осуетен, но това беше заплатено с огромни човешка жертви. Утрото на следващия ден осветли мащабите на пораженията - 250 загинали и над 2 200 ранени или осакатени. Въпреки понесените удари, на пътя на конспирацията, рамо до рамо със силите за сигурност, се изправиха обикновените, самоотвержени граждани, изпълнени с решителност да защитят устоите на турската демокрация и конституционен ред.

През това време дръзките формирования на ФЕТО превземаха улиците и небето, бомбардировачи атакуваха парламента, президентството, казармите и полицейските управления. Военните хеликоптери и бойните танкове покосяваха хората от упор. Агресията прерасна в кървава баня, за да бъде потушена неподозираната обществена съпротива. Тази безумна ярост бе насочена срещу едно демократично избрано правителство. Това бе безразсъдство, чиято цел бе да потъпче демокрацията и да разбие конституционния ред във всичките му форми.

Главен организатор на цялото това безумство бе самопровъзгласилият се „вселенски имам“ Фетхулах Гюлен, наричан също и „месия“ от своите последователи. Безразборната употреба на сила покоси невинни души и ги направи свидетели на ужасяващи сцени. Независимо от бруталната саморазправа, турските граждани, без оглед на произход и политически възгледи, отказаха да отстъпят и отблъснаха с непоклатимост смъртоносните оръжия.

Всички тези събития представляваха откровена заплаха за демократичните устои на страната. Изборът беше екзистенциален, безапелационен и неотложен. Конспиративното инфилтриране на ФЕТО в различни нива в обществените институции беше масово.

Днес този заговор вече е документиран с неопровержими доказателства и Турция е впрегнала всички ресурси, с които разполага, за да защити върховенството на закона и демокрацията. Опитът за преврат бе извършен на фона на едновременни атаки от страна на терористите от ПКК и ДАЕШ. Към днешна дата конституционният ред устоя и демокрацията победи, макар че понесе тежки щети.

Когато се налагат спешни мерки за спазване принципите на правовата държава и международните ангажименти, е нужно много повече от кабинетна политика. Иска се издръжливост, отдаденост и лидерски качества. Положителното в тези събития е, че законността просъществува, въпреки предизвикателствата. Изминалата една година бе най-висшето постижение на турската демокрация. Трудностите са ясни. Ние обаче ще се справим с тях, защото сме длъжни пред бъдещите поколения.

Днес е крайно време всички демократични държави да застанат до Турция, за да подкрепят универсалните права, свободи и върховенство на закона. Призоваваме нашите приятели и партньори да демонстрират солидарност с турската демокрация, без условия и резерви. Самооправданата „универсална“ идеология на ФЕТО далеч не е престанала да съществува, а действа в привидно безобидни форми и много страни са изложени на нейните посегателства.

На тази тъжна годишнина отдаваме почит на падналите герои и стожери на демокрацията. Прекланяме глава пред паметта им. Тяхната саможертва не беше напразна. Прогресивната демокрация, основните права и всеобщите свободи ще избуят още по-здрави и силни върху завещаното от тях.

* Изявлението е предоставено специално на "Труд"