Кръгла маса на тема „Потенциал за развитие на фермерските пазари в България“ събра в Стопанската академия в Свищов представители на научните среди и практиката от сферата на агробизнеса. Форумът бе част от реализиран проект на катедра „Аграрна икономика“, финансиран по линия на Института за научни изследвания при СА „Д. А. Ценов“.

В научния форум участваха доц. д-р Тодор Кръстевич – зам. ректор по „Научноизследователска и проектна дейност“ на Стопанска академия, доц. д-р Анелия Радулова – директор на ИНИ, проф. д-р Любчо Варамезов – декан на факултет „Производствен и търговски бизнес“, Валери Велковски – представител на Миниcтepcтвoтo нa ЗХГ, Албена Симеонова – председател на Българска асоциация „Биопродукти“, Веселина Ралчева – член на УС на асоциацията, Пепо Петров – изп.директор на Фондация за околна среда и земеделие, Елисавета Пъндева – финансов мениджър на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, представители на регионалния съюз на земеделските кооперации, земеделски производители и фермери, преподаватели от различни катедри в Стопанска академия.

Кръглата маса, която бе първия научен форум за настоящата академична година, откри ръководителят на проекта и на катедрата-организатор, доц. д-р Марина Николова. Тя поясни, че основна цел на реализирания проект е изследване на проблемите и възможностите за изграждане на регионални фермерски пазари. По думите й, развитието на пазарите на местни храни е благоприятна възможност за укрепване пазарните позиции на земеделските стопанства, особено на малките, и за осигуряване предлагането на достатъчно качествени местни храни на българските потребители. В тази връзка, по проекта бе организиран първия в Свищов есенен фермерски пазар, в който участваха 27 земеделски производители от региона с представяне на местни селскостопански продукти.

В приветствието си към участниците в кръглата маса, доц. Кръстевич подчерта, че са малко проектите, които успяват в рамките на плановия хоризонт за реализация да покажат публичен ефект, с изключение на академичните резултати. Представителят на Министерството на земеделието също обърна внимание на важността на този проект за съдбата на българското земеделие. Валери Велковски заяви, че подобни прояви на академичната общност са драгоценен източник на знания, изследователски опит и проучвателни резултати.

„Темата за фермерските пазари е въпрос, който има не само икономически, но и социални аспекти, особено на фона на обезлюдяването на българските села. Това е тема и за българските традиции, за автентичната чиста здравословна българска храна, с която всички се гордеем, но която за съжаление днес ни липсва. Тази тема е и един апел към ресорните държавни институции да поощряват развитието на дребното предприемачество, на дребното земеделие, защото то е основата на българската икономика“, заяви проф. Варамезов.

Представяйки проекта, реализиран от 9-членен екип на катадрата, доц. Николова поясни, че основната изследователска теза, по която са работили е, че за изграждането и функционирането на регионални фермерски пазари за реализация на качествени и екологично чисти местни селскостопански продукти са необходими координирани усилия на земеделските стопани, местните органи на власт, бизнеса и местните общности.

Научно-образователните институции могат да подпомогнат процесите на координиране и да предложат модели за изграждане на регионални фермерски пазари. Доц. Николова подчерта, че сред социалните ефекти от реализирането на проекта са: подкрепа на мaлкитe пpoизвoдитeли, като се рекламира и популяризира дейността на местните производители на селскостопански продукти; запознаване на обществеността с качествени и екологично чисти местни земеделски продукти; изграждане на партньорски взаимоотношения между агробизнеса, местните органи на власт и научнообразователната институция.

Сред направленията от постигнатите резултати са още професионално развитие на кадрите, чрез придобитите знания и умения за научно-изследователска работа от участващите студенти и докторанти, както и повишаване качеството на учебния процес при задълбочаване на връзката „теория и практика“, и адаптиране на учебния процес към потребностите на бизнеса. По проекта е издаден и сборник с доклади, в който са публикувани разработки по темата на преподаватели, докторанти и студенти от различни специалности. Ръководителят на проекта изрази надежда, че фepмepcкитe пaзapи ще ce пpeвъpнaт в тpaдиция, кoятo да oтгoвapя нa cъвpeмeннитe нyжди нa oбщecтвoтo oт здpaвocлoвнa и eкoлoгичнo чиcтa хpaнa.

Темата на кръглата маса предизвика оживена и задълбочена дискусия относно икономическите и социалните въздействия на фермерските пазари. Коментирани бяха ангажиментите на всеки от най-важните участници в процеса за организация и ефективно функциониране на фермерските пазари, в лицето на държавата, местните власти, неправителствени организации и самите фермери. Участниците от практиката споделиха с какви трудности най-често се сблъскват като био производителите или мaлки пpoизвoдитeли на селскостопански продукти. Дискутирани бяха и добри практики от чуждестранния опит на държави, в които са добре развити фермерските пазари.

Според участниците в кръглата маса, на този етап от развитието на фермерските пазари в България се наблюдават редица добри практики, но в същото време липсва достатъчна координация между всички заинтересовани страни, с цел подпомагане на стопаните при директна реализация на тяхната продукция. В тази връзка те смятат, че е необходимо стимулиране на законодателството в подкрепа на малките фермери, обединяване на усилията на държавните институции, неправителствените организации, общините и научните организации, с цел постигане на една обща кауза в полза не само на фермерите от конкретните населени места, но и за удоволетворяване на търсенето от качествени и здравословни продукти с автентичен, местен произход.