Наводнение съсипа хиляди ролки от фонотеката на БНР

Златният фонд е непокътнат, каза директорът на Архивния фонд Антон Митов

В деня на Големия дъжд, онази понеделник вечер, когато из цялата страна хората търсеха брод през бурните реки по улиците, а фейсбук преливаше от снимки на наводненото метро, докато приятели и роднини се питаха „как се прибра“, в един работен кошер се е случил миниапокалипсис.

Дребна работа, без човешки жертви, но тя засяга не само въпросната институция, а една цяла група хора - около 7 милиона, спадащи към така наречения български народ. Става въпрос за фонотеката на Българското национално радио. Хиляди магнетофонни ленти с единствени архивни записи - частици от националната ни памет, са потънали във вода и част от тях в момента мухлясват. Информацията за мащаба на такова бедствие се осъзнава постепенно. Първо човек си казва: да, наистина, колко жалко. След това в съзнанието изникват загубените възможности - уникални записи на народни песни, които ги няма абсолютно никъде другаде, безвъзвратно изгубени концертни записи на оперни и оперетни звезди от близкото минало, всеки по своему бисер в океана на световното изпълнителско изкуство; може би първите стъпки в попмузиката на Васко Кеца, на... Лили Иванова.

„Аз бях в почивка в този ден - разказва Таня Петрова, ръководител на Фонотеката - и ми се обадиха към шест да ми кажат, че всичко е наводнено. Веднага тръгнах към Радиото.“ Заварва архива потънал в 40 см вода. Журналистите, които в момента са били на смяна, се включват в спасителната акция. Пристигат генералният директор, шефът на Архивния фонд Антон Митов, пожарникари и фирмата за чистота, която да досъбере водата след пожарникарските помпи. Токът е спрял, тъй като е станало късо съединение, допълва катаклизмичната картина г-н Митов.

„Колегите се отзоваха още от първия ден, абсолютно всички са съпричастни. Първата нощ стоях до 23 ч, но част от хората останаха до сутринта - разказва Петрова. - Не беше само една нощ, продължи с дни. Ето и сега в момента тук има колежка от „Хоризонт“, която помага.“

Около 6000 ленти са пострадали само в едно от 3-те наводнени хранилища. „Вадим ги, обръщаме ги, слагаме ги в нови кутии - всъщност и кутии няма в такова количество, трябва да подсигурим - а те не се произвеждат вече. После ги пренавиваме на магнетофон. Почистват се от мухъл. Технологията е ръчна, със специални четки и гъбички, става много бавно,“ така по думите на Таня Петрова върви изсушаването на старите ленти. „Тук съхраняваме народна музика и забавна музика - английска, френска, немска, руска. И българска, разбира се.“ В хранилището, където се намира класическата музика, вече са плъзнали колонии бяла плесен, но няма свободно пространство, където да бъдат извадени ролките да съхнат.

С вода е била пълна и библиотеката. Там не са пострадали ценни книги, тъй като след миналогодишното наводнение библиотекарката е вдигнала всички най-скъпи томове на безопасна височина.

Във фитнес центъра на БНР щетите са поголовни. „Ние очаквахме наводнение, но качихме нещата нагоре, защото очаквахме подът да се наводни - казва Ани Кирчева, фитнес инструктор и кинезитерапевт. - А то е шуртяло от тавана. Заляти са всички бюра, компютъра, уредите, врати, изкъртени са черчевета, пътеката е изгоряла. Аз се изследвах с моята биорезонансна диагностика и се оказа, че имам пеницилин - плесен в организма.“ Това потвърждава логичното предположение, че работата в наводнените и вече мухлясващи помещения е опасна за хората от БНР.

„Питат ни защо архивът е под земята. Съхраняването на лентите изисква постоянна температура, която се постига най-добре в подземни помещения, мазета. Специална инсталация поддържа нужната температура и влажност на въздуха. Тази фонотека съществува, откакто радиото е тук. Наводнявали сме се, разбира се, но такова нещо - а аз съм тук от 30 г., не е имало никога,“ припомня г-жа Петрова.

Директорът Митов обяснява, че архивът разполага и със собствена помпа за наводнения, която се включва автоматично, но помпата не е могла да поеме огромното количество вода. Има и отводнителна шахта, чийто капак обаче е бил притиснат от огромната водна маса, която приижда от три места - през два прозореца и през аварийния изход.

Причината за бедствието, според директора на Архивния фонд Антон Митов, се крие в тръбите на Софийска вода. „При по-тежки валежи подпочвените води от телевизионната кула се изливат надолу. Така са направени тръбите - тесни ли са, не знам, и избиват и запушват нашите.“ Наводнения в БНР са ставали и друг път, но не в такъв мащаб. Около половин година би могло да отнеме реставрирането на поразените ленти и съсипаните от водата помещения.

Фондът на БНР съхранява около 950 000 единици, което е над 1 млн. часа записи. Част от записите са част от Златния фонд. В него се пазят и заседания на Народното събрание и речи на държавни ръководители - „например, речта на Тодор Живков при откриването на паметника пред НДК, Седмокрилия...“ - добавя директорът на Архивния фонд. Самият Златен фонд не е пострадал, тъй като всичките записи са подсигурени с второ копие. Лентите-майки се съхраняват в архива на БНР в Боровец.

Засега техническият директор Свилен Узунов очаква да получи от финансовия отдел оценка на точната стойност на изгорелите 4-5 компютъра и мултифункционално устройство, с което се дигитализира архива. Но стойността на намокрените магнетофонни записи е невъзможно да се определи. „Това е част от историята, няма начин да се възстанови, ако се загуби - казва Таня Петрова. - Някой беше задал във фейсбук въпрос дали фонотеката няма застраховка. Как се застрахова нещо, чиято ценност не може да бъде определена?“