Похвално печално слово за родния туризъм

Винаги има мошеници и мърлячи, които развалят бизнеса на другите

Някой може да каже, че е рано преди официалното обявяване на края на летния сезон да се хващаме с критиката, но да бъдем честни… замирише ли по улиците в неделя на печени чушки лятото вече свършва. За какво да се бавим?! А и отминаващото лято несъмнено ще бъде записано в категорията „успешни”. Висок ръст на туристите; от стотици държави; посетили където могли – популярността на България като ваканционна дестинация се утвърждава все повече на Стария континент, че и отвъд.

Ура! Как да не се гордее човек! Нали върху този пусти туризъм се крепи цялото ни съвременно разбиране за държавно управление, икономика, образование – всичко. Строим пътища специално да стигат туристите по-лесно до курортите; пишем си табелите на улиците и магистралите на неразбираеми транскрипции на латиница, за да се ориентират по-лесно по картата – честно казано младите вече зачитат табела инстинктивно на западен език, отколкото на български (още не съм видял предупредителен знак VNIMANIE, но подозирам че е някъде зад завоя на 2018 г.). Но също така пламенно и патриотарски се уверяваме помежду си, че с условията за целогодишен туризъм, които предлага България, всичко друго ще ни дойде даром свише някой ден.

Което, разбира се, не е така. И както лятото започна с криза за квалифицирани плажни спасители, а туристическите браншови организации по принцип мрънкат от години, че не разполагат с достатъчно подготвени хора, за да покрият всичко заграбено от по-едрите им членове, сезонът отново падна върху плещите на „малките и средни” предприемчиви и гостоприемни сънародници. Които, къде с желание, къде по инерция, винаги са готови да изкарат някой лев, както и да падне. Честно казано, фактът, че новината за „таксата празен стол” в Созопол доби национална величина и доведе до намесата на премиера Бойко Борисов, само потвърждава, каква част заема туризмът във властващото съвременно разбиране за икономическо управление на България. И колко драстично това разбиране на „ръководно ниво” се разминава в действителност с понятията на „изпълнително ниво”.

Или както се казва, имаме желанието, но нямаме нагласата (или може би вече и капацитета) да го изпипаме като хората. И съвсем сме забравили що са норми и стандарти – един път в туризма, като част от сектора на услугите, и втори път във всекидневието, образованието и възпитанието на хората, което пък пряко влияе на първото. И не се хващам за „протокола” при държавно посещение, на което бяхме горди свидетели пред екраните преди седмица. Ни най-малко. Макар че само си представете, ако „ръководството” така разбира гостоприемството, колко от това се отразява от населението. На което така и така възпитанието си му куца вече от години.

Защото ако трябва да обобщим с няколко изречения философията, която масово се изповядва от „малките и средни” предприемчиви и гостоприемни сънародници, които са избрали да работят в туризма и това лято, заимствайки малко от един стар скеч, ще звучи нещо като:

„Ние им даваме земята, където да дойдат, да й се възхищават и да си оставят парите. И обслужване ли искат?! А не може ли туристите просто да си пратят парите и да не идват. За тях ли ще стоя тук цяло лято?!”

Не ме разбирайте погрешно. В голямата си част хората ангажирани в туристическата индустрия под една или друга форма – от дребните и средни работодатели (хотелиери, магазинери, ресторантьори) до шофьори, продавачи, готвачи/ки, сервитьори/ки, бармани/ки, камериери/ки (особено) – се опитват да вършат честна и почтена работа. Доколкото позволяват местните условия и манталитет, разбира се. И винаги има мошеници и мърлячи, които развалят бизнеса на другите. Така е! Проблемът масово явно е в липсата на желание (или нагласа), същата „работа” да съблюдава някакви стандарти, дори и видимо всички да я вършат „цял сезон на мускули”. А като се замислиш от колко години българите масово ходят на почивка в Гърция и тръбят за по-доброто обслужване на юг от границата, нормално би било нещо поне да е преминало като положителни практики в обратна посока. Още повече че на гърците им се налага и да работят качествено и да са усмихват възпитано почти целогодишно, нали?! Нищо подобно все още, уви.

Водачът на автобуса, който отведе 50+ души, ведно с автора, от столицата до Черноморието, шофира със съобразена скорост и беше изключително любезен на почивката, макар и видимо отегчен от монотонността на работата си. На слизане, достигнали безпроблемно до дестинацията си, сърце не ми даваше да му направя забележка, че шофирането 400 километра само с една ръка на волана (буквално), докато с другата белиш слънчоглед през прозореца и носиш отговорност за всичките ти пътници в тежащото няколко тона превозно средство, си е престъпление само по себе си. Колкото и възпитано да се държиш с хората. Но в крайна сметка, само аз и неколцина чуждестранни туристи обърнахме внимание на този детайл от пътешествието си. На сънародниците ми в автобуса и няколко поста на КАТ, покрай които преминахме не им направи впечатление.

Не казвайте, че искам много; всяка друга версия на подобна история би имала трагичен край.

Защото в следващите дни се оказа, че в България, трайно утвърждаваща се лятна ваканционна дестинация на Европа, масова практика този сезон била всеки уикенд инкасо-автомобилите на банките да не зареждат банкоматите по големите курорти. Със сигнали на очевидци по цялото протежение на родното Черноморие от юни насам. Докато и авторът не се увери с очите си, две недели подред, чакайки на международна 20-метрова опашка пред единствения работещ банкомат в радиус десет километра в конкретния курорт. До момента логично обяснение за това няма, но представяте ли си парадокса да привличаш туристи, и да не им даваш достъп да парите, които искаш да похарчат, когато дойдат?! Може би лятно време банките стават алтруисти и губят желание да печелят от допълнителни такси от тегления в брой. После ще дерат нас цяла зима. Или е просто нечий мързел, или немарливост. С което може би си струваше повече да се ангажира вниманието на премиера Борисов, отколкото „с таксата за стола” и негативния й ефект върху имиджа на страната.

С което достигнахме до „онзи”, истински сериозният, аспект от проблема в родния туризъм. И ясното осъзнаване, че качеството на обслужване по курортите у нас вече е пряко зависимо от липсата на елементарни норми за възпитание, общуване и достойнство у младите (а и отдавна не само) българи, които традиционно запълват масовите сезонни работни места в туризма. Онези младежи, които естествено имат посочените качества, не просто изпъкват, а стърчат като изтръпнал крак на фона на останалите, понякога добродушни, понякога природно злонамерени техни връстници-колеги в сезонната работа. И именно летният сезон дава най-ясно възможност да се срещнеш и добиеш една първа, макар и повърхностна представа за най-новото поколение български избиратели и колко сериозно гледат те на бъдещето си/ни. От една страна - млада дама, която в почивките си между нощните смени методично чете лекции, готви се за държавен изпит по високоспециализирана научна дисциплина и на работа поздравява всеки с усмивка независимо от умората; и от друга - върлинест „тарикат”, видимо неин връстник, който най-безскрупулно се опита да вземе 10 лева от малко дете-чужденец за 0,5 л бутилка минерална вода в следобедната жега. Вербалната намеса на автора и справедливия му гняв доведоха до скоропостижното връщане на рестото на детето. Впоследствие се оказаха и животоспасяващи за наглия барман, когато в плажното заведение се появи бащата, дошъл да благодари, а не да раздава справедливост. Схващате ми мисълта. Едър екземпляр беше таткото. Уви, освен шубето, поука или разкаяние от случката в очите на „бармана-тарикат” не видях на тръгване. Но съм сигурен, че за разлика от младата дама с държавния изпит, ще продължи да търси кариера в туристическия или ресторантьорския бранш в България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи