Увеличението на възнагражденията на униформените се бави с години и строят все повече обезлюдава

Военнослужещите чакат от вицепремиера Красимир Каракачанов по-големи заплати. Той от своя страна чака новия бюджет, за да разбере дали ще изпълни многократните си обещания да зарадва войската. И макар че на срещата на „Евксиноградската четворка“ във Варна, Борисов каза, че ще се вземе решение съвсем скоро, проблемът си виси, защото все още не се знае какво мисли Владислав Горанов.

Засега правителството на Бойко Борисов има една бюджетна прогноза за следващите три години, която бе приета през май. Там няма пари за нови военни заплати. Според нея увеличението на военния бюджет е от 15-20 милиона и то чак от 2019 г. Тогава Министерството на отбраната поиска 300 милиона отгоре. Майското обещание на финансовия министър бе за актуализация на прогнозата през септември, а вече навлязохме в октомври.

Няколко дни след като встъпи във властта министър Каракачанов поиска войнишката заплата да стане 1000 лв. Ако зависи от мен, каза той. Някои питат: „А от кого зависи?”. Още повече, че законът за отбраната беше променен и размерът на военните заплати ще става факт след подписа на министъра на отбраната, а не както беше досега – на премиера. Остава да се пребори за по-голям бюджет и готово. Ще му бъде по-лесно от досегашните министри, защото е вицепремиер. От друга страна обаче е от по-малкия коалиционен партньор и това, както при всички случаи досега, е проблем.

За съжаление на този етап увеличението на възнагражденията, както е точният термин, на военнослужещите започва все повече да прилича на закупуването на изтребителите или изобщо на превъоръжаването на армията. И за двете няма пари. Започва да идва информация за маневри, което потвърждава верността на това сравнение. А че няма яснота на хоризонта, пролича още в управленската програма на правителството до 2021 г. Там най-очакваното в армията решение на властта е така описано, че обърква дори малкото останали оптимисти. Правителството дава приоритет на войнишките заплати, като оставя в неизгодна позиция сержантите, офицерските кандидати и офицерите. Само че тревожният некоплект е при всички военнослужещи и едва ли по света има армия без командири.

Министър Каракачанов няколко пъти сам си призна, че е песимист, относно осигуряването от държавния бюджет на средства за достойно увеличение на заплатите. Помним странния му отговор на един журналистически въпрос: "Има немалко резерви в Министерството на отбраната. Абсолютно ненужно изтичат пари, а в същото време не се реализират приходи от дейности, които могат да вкарат реални приходи в бюджета. И тогава, когато покажем, че и ние можем да реализираме печалби за бюджета, с много по-голямо основание и няма кой да ни откаже, ще искаме увеличение на заплатите."

Значи ще чакаме министерството да започне на печели, за да се вдигнат военните заплати с темповете, поне като на учителите. Ако действително така мисли министърът, би трябвало да изясним, че хората под пагон не получават заплата в резултат на изработеното, а защото се готвят за война. Плюс това - за подпомагане на институциите и населението при бедствия и аварии. Напоследък охраняват границата или се налага да гонят криминални престъпници. Песимизмът идва и от чистосърдечното признание на министър Каракачанов в края на юли пред депутатите от Комисията по отбрана, че до октомври трябва да се намери решение, без да уточнява с колко, но допуска това да бъде и само един жест. Малко средства, не казвам много, посочва той.

Това че няма пари се потвърждава и от последните идеи за диференцирано увеличение на военните заплати. Вицепремиерът и министър на отбраната се застъпи за максимално увеличение на заплатите в отбраната и те да бъдат за хората, които изпълняват, както се изрази той, оперативни бойни функции. Според него едно е да работиш на топло, до радиоприемника и телевизора, друго е да си навън, в студено време и да провеждаш учение. Въпросът е как да разпределим средствата, които ще получим, по най-справедливия начин, добави той. Министърът смята че трябва да има диференциация, за да не се получава уравниловка. Ако вдигнем заплатите с 10%, увеличението за един войник ще бъде само 60 лева, а за други позиции в министерството ще се стигне до над 200 лева, даде пример г-н Каракачанов. Мнението му е, че трябва да се стимулира максимално войнишкият, сержантският и младши-офицерският състав, където е най-големият недокомплект. А защо не вдигне заплатите на всички със 100 процента, тогава войникът ще вземе 600-700 лв. отгоре?!

От сега е ясно, че подобна диференциация е трудно постижима, за да е справедлива и тя може да доведе само до неравнопоставеност. Спорно е дали трябва да се плаща повече за носене на отговорност или за изпълнителски дейности. Все пак, жест ще има, както се изразява министърът. Каквото и да означава това.

Опитаха се преди три години, не стана

Не е лошо министър Каракачанов да се върне в есента на 2014 г., когато се обсъждаше промяната на Кодекса за социално осигуряване. Тогава имаше указания пенсионирането на военните да става при различна, т.е. диференцирана, възраст в зависимост от длъжността и тежестта на изпълняване на функционалните задължения. Трябваше да се разработи таблица или нещо подобно, което да разграничи труда на военнослужещите. Не стана. Рискът беше от поредно напрежение в армейската общественост. “Защо не аз, а той?” Този въпрос щеше да бъде задаван много често, включително на тези, които се нагърбят с идеята да разделят военнослужещите по някакви признаци на условия на труд. Не бе изключен отлив от длъжности и специалности, както и демотивация за кариерно израстване. Лошото е, че този пример много прилича на сегашните намерения.