По тиквата на комунизма с болшевишка тояга

Има основателна причина по време на комунизма да забранят книгата на д-р Желю Желев „Фашизмът“. Когато четеш критиката му върху този нечовешки режим, веднага се сещаш и за комунизма. „Фашизмът обхваща и поставя под контрол всички сфери на обществения живот, има монопол“, казва Желев. И в този момент номенклатурата на БКП се сеща и за своя си режим.

Като забраняваш да се говори за нещо, което е мъртво като форма повече от четвърт век, правиш услуга само на тези, които още пазят духа на режима. „Политиците ни нямат никакъв опит да управляват държава в условията на демокрация. По-лесно е в диктатура с пищова“, казваше още първият демократично избран президент в България и историята сетне го доказа.

Депутатът Методи Андреев и активисти от клуб „Млади приятели на антикомунизма“ преобърнаха наопаки дневния ред на обществото и парламента и внесоха един чудат закон, който бе приет с мнозинство. Най-общо той звучи така: Поставянето на комунистически паметници, скулптури, надписи и снимки на публични места ще се наказва с глоба между 200 и 2000 лв. Освен това те трябва незабавно да бъдат премахнати от областния управител. Тази промяна в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен бе приета на първо четене от депутатите. Под ударите на закона попадат всички символи, създадени между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. да възхваляват комунистическата власт.

Това би било чудесен закон, ако България в годините на прехода спазваше една и съща политика спрямо режима преди 10 ноември. И тук вината, при това историческа вина, носят единствено десните партии. Така се оказа, че въпреки поне дузина години, в които демократични, антикомунистически, антируски партии управляваха страната, при това с поразяващо мнозинство, както беше по времето на Иван Костов и ОДС, не направиха абсолютно нищо, за да може върхушката на режима да бъде отстранен от върха на държавното управление.

Сега вече е късно. За предумишлено убийство се лежи малко под 20 години и край. Тези, които трябваше да са осъдени за престъпленията в Белене, в Скравена и други лагери, организаторите на Народния съд, на политическите убийства си изживяха един прекрасен демократичен живот и си отидоха от този свят. Второто и трето поколение на комунистическата върхушка не мислят за пенсия.

В историята няма условности от типа „ако“. Изпусне ли се историческия момент - край. Така например, ако демократите преди 9 септември 1944 година виждаха в Съветския съюз и комунизма най-голямата заплаха за човечеството, можеха да пратят непобедимата българска армия в Сталинград и днес Методи Андреев гордо можеше да се разхожда с кафяв шаяк и австрийски мустачки из прекрасна България, свободна от комунистически символи, и да си похапва доволно Eine Doppel-Chickenburger Honig-Senf.

В историята няма условности от типа „ако“, но настоящето е задължително. Например, ако тази група законотворци наистина се притесняват от комунизма, как така се дразнят от някаква снимка, потънал в плевели паметник със звезда в Бутан, Врачанско, но не се притесняват, че начело на държавата са бивши членове на БКП. И новоизбраният президент, и председателят на Народното събрание, че и министър-председателят.

Проблемът на българите на са символите, а тези, които успяват при всички режими да се наредят на върха. Тук вече „ако“ има значение. Ако забравим какво е било по времето на комунизма, ще бъдем осъдени да го повторим под една или друга форма на политически режим.

Целта е Паметникът на Съветската армия

Проектозаконът „Андреев“ категорично изисква в рамките на месец да бъдат съборени всички артефакти на комунистическия режим. Ако физически това е невъзможно, трябва да се постави информационна табела с текст: "Комунистическият режим в България - 9.09.1944 г. - 10.11.1989 г. и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-ото народно събрание". Целта на този закон обаче не са буренясалите петолъчки по селата, а Паметникът на Съветската армия в София, който безуспешно се опитват да съборят от години.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи