„Правете изкуство, а не война, в този наш идиотски свят“, призова актрисата Меглена Караламбова от сцената на Театър „Българска армия“.

Там бяха раздадени годишните награди „Аскеер 2017“ на тържество за 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието е под патронажа на министрите на отбраната и на културата.

Караламбова спечели „Аскеер -2017“ за водеща женска роля за Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка на Венцислав Кулев в Театър 199 "Валентин Стойчев“.

„Мислех, че ми дават наградата, защото другите две актриси са на представления, но аплодисментите ви ме карат да вярвам, че я заслужавам“, пошегува се Меглена Караламбова в отговор на бурните ръкопляскания и възгласите „Браво!4, с които беше посрещната.

„Театърът като хроника на любовта“ беше мотото на галаспектакъла под режисурата на Диана Добрева - шеговито-романтична и „поучителна“ мозайка от музикални номера, фрагменти от вълшебни приказки и театрални образци от различни епохи с акцент върху античността, с които актьорите от трупата представяха номинираните си колеги.

Диана Добрева беше удостоена с „Аскеер“ за режисура за постановката си „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев в Пловдивския театър. Тя благодари на всички актьори в България, които въпреки липсата на материална мотивация държат високо духа и сърцата си и продължават да сътворяват чудото театър. „Вълци“ взе още две награди - за поддържаща женска роля - на Ивана Папазова за Икония, и за театрална музика - на Петя Диманова.

За водеща мъжка роля беше отличен Свежен Младенов - поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев на Весела Василева в Театър „Възраждане“. В същата трупа отиде и наградата за поддържаща мъжка роля - на Йордан Ръсин за Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов на Григор Антонов. Бележитият драматург Константин Илиев, награден с „Аскеер 2017“ за цялостен принос към театралното изкуство, беше аплодиран продължително от всички присъстващи, изправени на крака.

„Театърът е нещо, без което може, но нали човек живее за нещата, без които не се умира - като театъра и любовта, без които животът е тъжен и няма стойност“, каза драматургът. Той припомни думите на Гьоте, че създаването на една нация завършва с разцвета на националната драма и театър. По тази логика повяхването на цветето театър може да е показателно за състоянието на една нация, отбеляза Константин Илиев. Чърчил през Втората световна война не се е съгласил да се съкрати бюджета за култура, защото според него войната се води, за да се спаси културата. А когато днес у нас някой повдигне въпроса, отговорът е: „Няма пари.“ „Контраотговорът“ може да е: „Сложете ред в държавата и ще има пари“, посочи драматургът.

С видеоклип беше почетена паметта на проф. Богдан Богданов, режисьорката Юлия Огнянова, писателя Георги Данаилов, актьорите Никола Гълъбов, Илия Раев, Никола Анастасов, Мирослав Косев.

Статуетката на Чапа за съвременна българска драматургия заслужи Николай Гундеров за „Пробен срок“, постановка на Тея Сугарева в Театър 199. С характерното си чувство за хумор авторът нарече положението в българския театър задушно, а не задушевно, защото, по думите му, има много сценичен пушек. Той може да има и положителна роля - да прикрива фалша и маниерността, но най-добрата кислородна маска срещу тях е хуморът, смята драматургът. За него това е и най-верният път към сърцето на зрителя.

Най-доброто представление за 2017 г. според Академия „Аскеер“ е „Еквус“ от Питър Шафър на Стайко Мурджев в Младежкия театър „Николай Бинев“. Изгряващите звезди на „Аскеер 2017“ са три - Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други в Театралната работилница „Сфумато“.

Свила Величкова обра статуетките за костюми и за сценография - за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Андерсен, постановка на Василена Радева в Театър „София“.

По традиция празникът завърши с общо изпълнение - от сцената и залата, на химна на светите братя Кирил и Методий „Върви народе, възродени!“

 

ОТЛИЧЕНИ ТВОРЦИ

Цялостен принос

Драматургът Константин Илиев

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“-Пловдив

Най-добро представление

„Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Изгряваща звезда

Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс Кристиан Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“.

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров, Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева