Правителството прие пакета бюджетни закони за следващата година. До края на деня изтича срокът, в който по закон финансовата рамка трябва да бъде внесена и в Народното събрание.

Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7 на сто, съобщиха от Министерски съвет. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.

Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017-2019 г. се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП. Тенденцията за лек спад през годините, при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г., е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 година.

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през 2019 година.

Основна цел през периода 2017-2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.

Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 процентни пункта.

Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение). От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.

Приоритетите в Бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор „Образование“, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

За реализиране на приоритетите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора, и привличането на млади учители в системата на средното образование.

Спазено е изискването средствата за отбрана за следващата година да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента от 27 април 2015 г., като е осигурен ресурс за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили.

В областта на здравеопазването приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.

Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017-2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.

Определени са стандартите за делегираните

от държавата дейности

С изменение в свое решение правителството прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2017 година.

За 2017 г. в сферата на социалните услуги е предвидено увеличение на стандартите с 10% за специализираните институции и за социалните услуги от резидентен тип за лица с ментални увреждания, с 15% - на центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания, и средно с 2 на сто на стандартите за останалите социални услуги, с изключение на тези за дневен център за стари хора и на център за временно настаняване.

Увеличава се с 1380 броят на местата в социалните услуги, предоставяни в общността, за сметка на намаление на местата в специализираните институции.

В съответствие с политиката за насърчаване на реформите в сектор образование, през 2017 г. са разработени стандарти, с които се постига устойчиво развитие и качество на системата на образованието. Диференцирани са разходните стандарти за финансиране на детските градини, за осигуряване недостига на средства за институциите от системата на предучилищното образование в малките и средните общини.

Осигурено е увеличаване на разходните стандарти за техническите професионални направления в професионалните гимназии. Това са професионалните направления едновременно с най-голям спад на учениците и най-високо търсене на пазара на труда. Осигурена е целодневна организация на учебния ден на учениците от І до VІІ клас, включително в средищните училища.

В сферата на културата стандартът за читалищата е увеличен с 3 процента. Субсидираните бройки за музеите са увеличени с 67 броя, а тези на читалищата с 80 броя. Предвидено е и увеличение на текущите разходи за възнагражденията на персонала в библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер.

Разчетен е ръст от над 17 млн. лв. за 10% увеличение на разходите за персонал в общинската администрация.

Одобрена е Стратегията за управление

на държавния дълг до 2019 г.

Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2017-2019 г., която е изготвена от Министерството на финансите на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.

Стратегията е разработена в съответствие с предвидената бюджетна рамка за 2017 г. и макроикономическите прогнози за развитие за периода 2017-2019 г. В нея са обобщени и очертани водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг, като документът описва индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените стратегически цели.

Стратегията е структурирана в четири основни части, като в последната са изведени целите на политиката по управление на дълга. Като основна цел е посочено осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансирането на държавния бюджет и обезпечаването стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.

Формулираните цели са определени като е отчетена провежданата фискална и бюджетна политика, а заложените мерки за постигането им кореспондират с тези, които са намерили място при разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2017-2019 г. Подобен подход осигурява консистентност и съгласуваност по отношение на набелязаните цели и мерки при осъществяване на политиката по управление на държавния дълг.

Министерският съвет одобри законопроекта

за бюджета на ДОО

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.

С проекта се предлага от 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи с един процентен пункт до 18,8% за родените преди 1 януари 1960 г. 10,5% ще се плащат от работодателя, а 8,3% - от работника. За родените след 31 декември 1959 г. предложеният размер на осигуровките за държавния фонд „Пенсии“ е 13,8%.

В законопроекта се предлага от 2017 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ да се увеличи с 20 процентни пункта – до 60,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и до 55,8% за родените след 31 декември 1959 г.

За останалите осигурителни рискове не се предвижда промяна в размера на осигуровките. За фонд „Общо заболяване и майчинство“ вноската остава 3,5%, за фонд „Безработица“ – 1 процент. За фонд „Трудова злополука и професионална болест“ осигуровката е между 0,4% до 1,1% и е за сметка на работодателя.

С проекта се предлага диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се да се увеличи съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., съобразно облагаемия им доход за 2015 г. Минималният осигурителен доход за земеделски стопани се запазва на 300 лв. Без промяна остава и максималният осигурителен доход – 2600 лв.

От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,1 на 1,126. От 1 юли 2017 г. пенсиите, отпуснати през предходната година, ще се преизчислят с този коефициент, което ще ги увеличи с 2,4 на сто. От 1 юли минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще се повиши до 165,25 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва 35% от максималния осигурителен доход – 910 лв. Средният размер на пенсията през 2017 г. се очаква да стигне 341 лв.

Периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане остава 410 дни. С промени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване се създава възможност майките, които се върнат на работа преди края на отпуска за бременност и раждане, да получават 50% от полагащото им се обезщетение, докато детето навърши 1 година. Предлага се осиновителят на дете до 5-годишна възраст да може да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаването на детето за осиновяване, ако е женен или живее в едно домакинство с осиновителката.

Одобрен е законопроектът за бюджета

на НЗОК

Министерският съвет одобри проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г.

Предвидени са 3 452 816,0 хил. лв. за приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 413 816,0 хил. лв., от които 2 279 730,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 134 086,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са в размер на 2 279 730,0 хил. лв., което представлява със 158 730,0 хил. лв. повече в сравнение с 2016 г. Предвидените трансфери за здравно осигуряване са 1 134 086,0 хил. лв. За неданъчни приходи са предвидени 15 000,0 хил. лв., които са с 450 хил. лв. повече спрямо заложените през 2016 г.

Разходите и трансферите са в размер на 3 452 816,0 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 3 448 762,0 хил. лв., което представлява с 247 697,0 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:

1. За медицински дейности – 1 946 428,9 хил. лв., в т. ч.: първична извънболнична медицинска помощ – 200 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 211 400,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 77 500,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ – 1 457 528,9 хил. лв.

2. За дентални дейности – 147 000 хил. лв.

3. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 878 571,6 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 573 006,0 хил. лв.; лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 225 565,6 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 80 000,0 хил. лв.

Законопроектът е съобразен с приоритетите и политиките на Националната здравна стратегия, приета от Народното събрание. В нея е посочено, че е необходимо „пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ“.

В сферата на първичната извънболнична медицинска помощ средствата са увеличени с 11% спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., а по отношение на специализираната извънболнична медицинска помощ увеличението е почти 5% спрямо 2016 г. За медико-диагностичната дейност се планира увеличение с над 7 млн. лв. спрямо миналата година.

В обхвата на болничната медицинска помощ планираните средства са разчетени за осигуряване на общ брой от около 2 милиона броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,2 млн. клинични и амбулаторни процедури. За гарантиране на тези параметри се предвижда заложените средства да бъдат увеличени в хода на 2017 г. с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.

В сферата на денталната помощ се предвижда да се осигури изпълнение на третата дейност за лица над 18-годишна възраст във връзка с продължаване на постигнатите в Националния рамков договор за дентални дейности от 2016 г. договорености с Българския зъболекарски съюз.

В областта на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни се предвижда в хода на 2017 г. средствата да бъдат увеличени с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.

Резервът е в размер на 341 381,6 хил. лв., като средствата са с 24 761,6 хил. лв. повече от предвидените през 2016 г.

Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето.

Предложените промени в Закона за здравното осигуряване са с цел по-ефективно управление на средствата за здравноосигурителни плащания. Допуска се предварително изпълнение на заповедта на управителя на НЗОК или на директора на районна здравноосигурителна каса за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ при установени нарушения по отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. Дава се и възможност служителите на районните здравноосигурителни каса да могат да извършват проверки директно по разпореждане на управителя на НЗОК с оглед оптимизиране на контролната дейност.

Предложените промени в Закона за здравето са свързани със задължителното застраховане на лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения.

Законът за здравето не въвежда изисквания по отношение на минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на застраховането, което означава, че съгласно чл. 468, ал. 3 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума при задължително застраховане за „Гражданска отговорност“ е в размер на 500 000 лева на застрахователно събитие и 2 000 000 лева за всички застрахователни събития, освен ако с нормативен акт не е предвидено друго.

Практиката в здравна система беше обичайно уговаряният в застрахователните договори размер на застрахователната сума да е в диапазона между 20 000 и 100 000 лева. Поради това, с настоящия законопроект се предлага със Закона за здравето да бъде въведен специален ред, по който да се определя размерът на минималната застрахователна сума при тези застраховки.