- Г-н Кънев, с какво търговското споразумение с Канада - СЕТА притеснява икономическата комисия в парламента и защо поискахте правителството да изготви становище за въздействието на въпросното споразумение?

- Споразумението СЕТА е копие на трансатлантическото между САЩ и ЕС - ТПТИ. В голямата битка за ТПТИ някак встрани останаха споровете за СЕТА. Истината е, че работата по споразумението между ЕС и Канада започна още през 2009 г. Започна доста преди подписването на Лисабонското споразумение, където се дават изключителни права на Европейската комисия да води обща търговска политика, т.е. тя има правото да подписва търговски споразумения от името на страните членки на ЕС. Изведнъж се оказа, че преговорите с Канада са изключително напреднали. През 2014 г. е трябвало да бъде готово споразумението СЕТА, а крайният срок за подписване от Европейската комисия е краят на октомври 2016 г.

- Дотук не разбрах какви са проблемите, произтичащи от това споразумение.

- Проблемите са много и до голяма степен са по-сериозни по отношение защитата на интересите на ЕС, отколкото в споразумението със САЩ. Още повече че споразумението със САЩ остава малко на заден план предвид очакването кой ще стане президент. Едно от обещанията на Обама беше, че до края на неговия мандат ТПТИ ще бъде подписано. Към днешна дата не виждам как би могло да се случи това, още повече че срещу него се обявиха и френският президент, и вицеканцлерът на Германия. От 19 точки, които са конфликтни в това споразумение, по нито една от тях САЩ не отстъпиха и в момента има затишие около ТПТИ. В същото време обаче се форсира подписването на споразумението ЕС - Канада. Проблемите са много и един от тях е свързан с онези над 40 000 американски фирми, регистрирани в Канада. Всички те спокойно могат да използват това споразумение. Страховете на европейския бизнес и най-вече на малките и средните фирми, както и на синдикатите, са, че на Стария континент ще нахлуят стоки и товари, които са с по-ниско качество и неотговарящи на европейските стандарти. Всички знаем, че Европа има по-високи стандарти от САЩ - не коментирам темата „генномодифицирани храни и продукти“, не коментирам и темата „арбитражен съд“, където се създават пълни абсурди…

- Питах защо настоявате до първи октомври правителството да направи анализ за въздействието на СЕТА върху икономиката ни.

- Това, което се случи на последното заседание на икономическата комисия в НС, е продължение на дебатите по търговските споразумения. Разговорите в комисията започнаха още през юни. Впоследствие получихме писмо от унгарския парламент, с което бяхме уведомени, че унгарският парламент е гласувал решение, с което задължава правителството на страната да не подписва споразумението СЕТА. Преди около седмица получихме и писмо от гръцкия парламент, който ни информира, че са създали специална работна група, която трябва да провери какви ще са ползите за гръцката икономика от това споразумение. На заседание в края на юли нашата комисия поиска обстоен анализ от Икономическия и социален съвет на Република България начело с проф. Лалко Дулевски. Получихме вече материалите от този съвет и те са много интересни. В проучването се цитира доклад на университета в Гент, изготвен по поръчка на Европейския парламент. Там е посочено, че дори и след като се приеме споразумението ЕС - Канада с всичките му недостатъци, ръстът на БВП на Европа като резултат от СЕТА би се увеличил с 0,02 до 0,03%, т.е. пренебрежимо малко.

- Кажете по-конкретно с какво са свързани опасенията ви от подписването на СЕТА по отношение на арбитражните дела, по отношение на нахлуване на ГМО.

- Не бих могъл да вляза в подобна конкретика. Едва ли в нашата комисия има специалисти по това споразумение. Ние не казваме, че споразумението е добро или лошо. Ние очакваме правителството да направи анализ какви ще са последствията за България от подписването на СЕТА и да ни докладва до първи октомври. Считаме, че анализът е работа на правителството. След като то е оторизирано да подписва споразумението, би следвало да информира парламента какво точно ще подпише. А парламентът е и последната институция, която трябва да каже каква точно трябва да е позицията на България. Това, което е много притеснително, е, че ако в края на октомври ЕП подпише споразумението, то автоматично влиза в сила, независимо че страните членки не са го ратифицирали. Една ратификация на 28 държави обикновено продължава между две и три години. Представители на министерството на икономиката ни успокояваха как било абсурдно да се получат проблеми с „Монсанто“ и други сходни компании, свързани с ГМО. Аз не съм убеден в това, но за да бъда убеден или разубеден, би трябвало да имам официалното становище на правителството и да знаем кой отговаря за вземането на решението.

- Какви са приоритетите на икономическата комисия за есенната сесия?

- Приоритет ни е Законът за туризма. На заседанието през миналата седмица приехме на второ четене Единната система за туристическа информация и очакваме всеки момент да влязат текстовете по Закона за туризма. Очаквам и сериозни дебати по държавния бюджет, макар че водещата комисия е тази по бюджет и финанси. Знаете, че развитието на една икономика се определя от параметрите на държавния бюджет. Вълнуват ни и законите, които съпътстват държавния бюджет - данъчните закони, тъй като те до голяма степен влияят на българската икономика. До края на септември ще имаме и среща с новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като има предложение и за промени в Закона за конкуренцията, а и на новото ръководство се възлагат доста надежди за нов стил в работата на комисията. Ще има среща и с Комисията за защита на потребителите. Т.е. основните акценти в работата ни до края на годината освен законодателните промени са бизнес климатът, бизнес средата и основните проблеми за малкия и средния бизнес като регулации.

- Като заговорихте за бизнес климат и бизнес регулации кажете как можем да си обясним това, че Румъния има значително по-голям икономически растеж от България?

- Румъния има с около половин процент по-висок икономически растеж. БВП на България за тази година се очаква да бъде около 3% по данни на Националния статистически институт. Този растеж нарежда страната ни в челната петица или шестица в Европа. Проблемът е друг - това е абсолютно недостатъчно, ние продължаваме да стоим на опашката на европейските държави по ръст на доходите. За мен най-големият проблем са именно доходите. Защото каквато и раждаемост да имаме, каквото и високо образование да имаме, при средна работна заплата 450 евро в България цели райони продължават да се обезлюдяват и проблемът на работодателите не са специалистите с висше образование, а най-обикновените изпълнителски кадри, които да работят и като сервитьори, и като камериерки, и като берачи на грозде… Навлизаме в един много сериозен период. Свидетелство е самият факт, че по данни на НСИ най-големият поток българи в чужбина като емигранти след 2007 г., когато станахме членове на ЕС, бе през 2015 г. И основната причина са ниските доходи. По схемата, че увеличаването на доходите трябва да върви след увеличаването на производителността на труда, много може да се спори. Крайният резултат е че всяка година по един голям град от България отива в Европа.

- Защо няма чуждестранни инвестиции, след като правителството твърди, че страната ни е данъчен рай, че имаме добри закони и стабилност?

- Законите ни не са лоши, проблемът е в спазването им. Чуждестранни инвестиции в един регион, където за България се казва „на Балканите“, са трудно постижими на фона на силните турбуленции. Така че не съм оптимист по темата за ръст на чуждестранните инвестиции в близко бъдеще.

- Има ли вече разговори по философията на бюджета за 2017 г. с финансовото министерство?

- Не, на този етап не сме водили.

- Пак ли да очакваме бюджет постна пица?

- Нека проектобюджетът да постъпи в НС, тогава ще го коментираме.

Нашият гост

Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. Завършва Математическата гимназия в Ямбол. През 1979 г. завършва Московския полиграфически институт. Специализира „Икономика на печата“ във Висшето графично училище в Лайпциг. Има следдипломна квалификация по „Международни икономически отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“. Изкарал е специализации и мениджмънт курсове в Холандия, Русия, САЩ и Германия.

Народен представител в 40-ото, 42-рото и 43-тото НС.