Анализът ще докаже дали през 12-13 век средновековният обект край Горна Оряховица е бил куманска резиденция

Археолози, които проучват древната крепост Ряховец край Горна Оряховица допускат, че в края на 12 началото на 13 век тя е била обитавана от съюзниците на Второто българско царство-куманите. За първи път учените попаднали на гроб с останки на индивид в района на древното кале.

„Свързахме се с Дейвид Рейдч от Департамента по генетика към Харвардския университет в САЩ, където са извлечени данни чрез ДНК-анализ от 11 индивида открити на територии на Унгария, които са били населявани от кумани.

Американските учени се заинтригуваха от нашата находка, взеха гръбначен прешлен от откритите останки. Резултатите от анализите ще са готови през 2018 г и тогава ще стане ясно дали древната крепост край Горна Оряховица е била куманска династия”, обясни ръководителят на разкопките Илиян Петракиев.

Той допълни, че предстои да бъде направен в София и антропологичен анализ на откритите човешки останки. Той ще даде яснота за пола, възрастта и датировката на погребението на индивида.

Проучваният от археолозите това лято сектор на Ряховец е този при западната порта.

„Картината в останалата част може да е коренно различна, като не изключвам наличието на по-късен вариант и живот на крепостта, който да се е случил през втората половина на 13-ти и през 14-ти век. Имаме такива данни от предходните проучвания, проведени от 1985 до 1991 година. За района на западната порта, за момента поне, не откриваме по-късен период на обитаване, след средата на 13-ти век. Вълнува ни въпросът  за етноса, който е обитавал крепостта. Знаем, че през 1242 година татаро-монголите на хан Бату, връщайки се от Европа , минават през Северна България и унищожават голяма част от крепостите по пътя си. Такива са Хоталич край Севлиево, вероятно Ряховец. Но има и възможност, която тепърва трябва да се изследва и от историци, за усядане на част от народа, който се движи с татаро-монголите. Има възможност част от тези племена, защото това не са само монголи, това е многобройна армия от всевъзможни номадски народи, някои от тях да остават да обитават места, които са били по пътя на армията”, коментира Петракиев.

Екипът проучватели с научен ръководител проф.д-р Хитко Вачев е попаднал на архитектурни останки от жилища. Според изследователите е интересен  начина, по който са построени жилищата на крепостта Ряховец,тъй като  е съвсем различен от техниката на строеж, която е позната от Царевец, Трапезица и други средновековни крепости.

„Предполагаме, че след 1240-та година е имало усядане на номадски народи. Доказателство за тази теза са артефакти, които открихме  и, които са непознати и не са намирани в друг средновековни обекти. Това са рядък тип ножове наречени „алански”, които са свързани точно с тези номадски племена. През настоящата година открихме втори такъв. Трябва да се проследи движението на тези номадски народи. Такива данни имаме за Североизточна България. Така, че не е изключено да има някакво номадско преселение”, коментира Илиян Петракиев.

„Възможно е това да е част  от куманския народ. През цялата история на Втората българска държава, те са част от народа ни. За това свидетелстват и епиграфски материали от 12-13 век в Преслав. Куманите участват в почти всички битки, наравно с българската войска. Крепостта Ряховец е била стратегически обект и там е била разположена войската, в непосредствена близост до столичния град. Освен това българската царска династия носи куманска кръв. Например Тертеровци са кумани, както и повечето български царици. Знае се, че куманите идват от Северозапад и не са просто номадски войнствен народ, а пристигат с цялата си аристокрация”, поясни проф.д-р Хитко Вачев.

През последния археологически сезон продължихме проучването на средновековната улица, която води от западната порта към вътрешността на крепостта. По трасето й изследвахме жилище, което е от последния период на обитаване на крепостта, тоест между 1242 и 1257 година. В близост до северната крепостна стена, където през миналата година отворихме два квадрата, през тази година продължихме с още няколко. Попаднахме на жилище от втория период, тоест от преди 1242 година.. Това жилище се оказа с по-сложна структура, с хубав под, но много лошо изградени стени.

Разкриването на тайните на средновековната твърдина обаче нямаше да бъдат възможни без съдействието на Община Горна Оряховица. За всеки от трите археологически сезона от местната хазна са отпускани по 20 000 лева.

„Без ентусиазмът на проф. д-р Хитко Вачев и професионализма на младият екип от археолози, нямаше да стигнем до тези забележителни резултати. Подготвяме още по-мащабен проект за допълнителни разкрития, както и за обособяване на крепостта като важен туристически обект. Предиждаме общината да кандидатства за финансиране по проект на МРРБ за културно-историческо наследство и инфраструктура”, изтъкна кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев.

За трета поредна година на крепостта Ряховец се е провела и детска археологическа школа, която е единствена в България. Така архолозите са работили заедно със 70 ученици на възраст от 12 до 17 години. Децата се запознали с предназначението на метал-детектора и нивелира. Водили полева  инвентарна книга и полеви дневник. Почистили открити керамични елементи, участвали в реставрация на съдове, направили рисунки на находките.

Историческият музей в Горна Оряховица, който навършва 55 г от създаването си пък е спечелил проект за 12 000 лв, с които ще бъде ремонтирана залата за основната експозиция. Там ще бъдат изложени най-интересните находки открити в крепостта Ряховец.